Решение № 979 от 24.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20261000500164 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5065 от 05.08.2025 г., постановено по гр. д. № 8896/2023 г. по описа на СГС, ГО, 11-ти състав, са отхвърлени предявените от Б. С. (с име Б. С. С. до 20.04.1993 г., с ЕГН ********** до освобождаването му от българско гражданство на 21.08.1990 г., против „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 28 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата 40 870 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени загуби, изразяващи се в стойността на движими вещи, които е в невъзможност да съхранява в Канада или да получи за съхранение в Република България, а именно: картина на стойност 11 390 лв., две картини на стойност 9 380 лв. и 12 060 лв., два костюма на стойност общо 8 040 лв., претърпени за периода от 15.10.2013 г. до датата на предявяване на иска по отношение имуществените вреди и за периода от 12.03.2012 г. до предявяване на иска за неимуществените вреди, търпени и към момента, в резултат на действия и бездействия на служители на ответното дружество, които на 12.03.2013 г., при осъществяване на контрол за редовност на документи за самоличност при влизане по стълбата в самолет, опериран от ответното дружество, осъществяващ полет от летище „Фредерик Шопен“ Варшава, Полша, до летище София, Република България, допуснали ищеца да влезе и пътува в самолета с нередовен временен паспорт.

С решението СГС е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

1

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Б. С., чрез представителя му, който поддържа, че с обжалваното решение първоинстанционният съд е нарушил правата му по чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Излага доводи, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 140 - 146 ГПК, тъй като липсва доклад по делото, който да е връчен на страните. Сочи, че е направил искане за отвод на съдията - докладчик на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК поради наличие на основателно съмнение относно нейната безпристрастност, но въпреки това същата не се е отвела от разглеждане на делото. Твърди още, че не е уважено искането му за поправка на протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г., както и че не му е предоставено копие от звукозаписа от същото заседание. Според въззивника първоинстанционният съд неправилно не е отразил направеното от него искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза. Сочи още, че съдът неправилно е приел, че е съществувала заповед за принудително извеждане на ищеца от Канада и за неговото депортиране. Излага доводи, че е налице нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 4 от Закона за българските лични документи, което ответникът е следвало да съобрази като приеме, че временният паспорт на ищеца № ********** е нередовен и не го допусне на борда на самолета. Според въззивника е неправилен и извода на съда, че ищецът е бил третиран различно от останалите пътници, като му е било позволено да се качи на борда на самолета с нередовен документ за самоличност. Поддържа още, че при постановяване на решението съдът не е съобразил нормите, уреждащи международното сътрудничество в областта на въздушния транспорт, приети от ИКАО (Международната организация за гражданска авиация). Твърди също, че съдът неправилно е приел, че представеното удостоверение за отпътуване, издадено от Министерството на миграцията на Канада, представлява документ, удостоверяващ депортирането на ищеца. Според въззивника решението е постановено въз основа на предположения, а не на събраните по делото доказателства и официални документи.

По тези и допълнителни съображения моли да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски, включително за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК в писмен отговор насрещната страна „България ЕЪР“ АД оспорва жалбата като неоснователна. На първо място счита въззивната жалба за недопустима – поради неспазен срок за въззивно обжалване. Сочи, че решението е връчено на ищеца на 02.09.2025 г. и срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 16.09.2025 г. включително. От данните по делото е видно, че въззивната жалба е постъпила в съда с входящ номер на 19.09.2025 г. На следващо място счита, че оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на всички релевантни доводи и доказателства и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че в жалбата не се излагат релевантни съображения за неправилност или незаконосъобразност на решението и въззивната жалба е изцяло неоснователна, въпреки обема си. Сочи, че оплакванията свързани с отказан отвод на състава, не засягат законосъобразността на съдебния акт.

Оспорва твърденията в жалбата, че първоинстанционният съд е проявил пристрастие или е нарушил правото на справедлив процес. Поддържа също, че от съдържанието на съдебните актове и протоколи не се установява поведение на съдебния състав, което да поражда основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност. Излага, че СГС е разгледал спора в рамките на очертания от ищеца предмет, като е осигурил възможност за участие и защита на всяка страна. Оплакванията за липса на доклад по чл. 145 ГПК и чл. 146 ГПК и за неизготвяне или невръчване на определение по чл. 140 2

ГПК са неоснователни, доколкото въззивникът е участвал активно в производството, излагал е становища и е упражнил правото си на защита в пълен обем. Счита, че неблагоприятният за една от страните изход на делото не представлява основание за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК, нито може да обоснове нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ или на разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС. Намира за неоснователни и оплакванията за „мълчаливи откази“ на съда да се произнесе по доказателствените искания на ищеца. В съответствие с доказателствата съдът е констатирал, че превозът на ищеца, осъществен от ответника, е б и л част от административна процедура по депортиране на ищеца от Канада, осъществена под контрол на канадските имиграционни власти, при което полската авиокомпания Лот („LOT Polish Airlines“) и „България Еър“ АД са изпълнявали единствено функцията на превозвачи, без да имат правомощия или задължения да проверяват валидността на документите, издадени по административен ред. Поддържа, че съдът правилно приема, че липсата на подпис в издадения временен паспорт не представлява противоправно поведение на служители на авиокомпанията, а административният характер на документа освобождава превозвача от отговорност за това. Сочи също, че липсв а причинна връзка между действията на „България Еър“ АД, като превозвач, и претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Установено е, че вредите произтичат не от самото превозване, а от липсата на гражданство и документи за самоличност на ищеца, което е свързано с отказа на ищеца от българско гражданство и непредприемане на стъпки за придобиване на ново. Съдът правилно е преценил, че претендираните имуществени вреди, както и че твърдените неимуществени вреди не са резултат от противоправни действия на ответника, като не са налице предпоставките на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността му. Излага и съображения, че международните полети се регулира и от Монреалската конвенция, ратифицирана със закон от 39-ото Народно събрание на РБ на 16.07.2003 г., влязла в сила на 09.01.2004 г.

Поддържа, че всички искове за неимуществени и имуществени вреди произтичащи от договори за въздушен превоз, се погасяват с изтичането на тригодишен срок, считано от датата, на която е възникнало правото на иск. Тъй като искът е заведен на 14.03.2017 г., а спорните събития са настъпили на 12.03.2012 г., претенциите са погасени. Излага съображения, че съдът е правилно е констатирал, че превозвачът не носи отговорност за действията на имиграционните власти и за последствията от административните процедури на чуждата държава. Моли решението да бъде потвърдено, респективно обезщетението намалено.

Съдът, след преценка доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Преди да премине към разглеждане на въззивната жалба съдът следва да се произнeсе по възражението за недопустимост на същата поради неспазен срок.

Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК, срокът за въззивно обжалване е 14 - дневен от връчване на решението на страната. В случая, видно от съобщението, решението е връчено на представителя на ищеца адв. В., на 02.09.2025 г. Срокът за оспорване на решението изтича на 16.09.2025 г., вторник, работен ден. Жалбата е подадена по пощата на 16.09.2025 г., видно от пощенския плик на стр. 13 ат делото. Следователно срокът за оспорване на решението е спазен, а възражението на ответника е 3 неоснователно.

Претенцията, по която се е произнесъл СГС е с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от противоправни действия на ответника - „България Еър“ АД. Решението се оспорва изцяло от ищеца.

В рамките на проверката, която извършва, настоящият състав приема, че решението е валидно и процесуално допустимо, а при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е постановено след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, като препраща към нея, съгласно възможността, предвидена в чл. 272 ГПК.

В исковата молба ищецът заявява, че от 21.08.1990 г. с Указ № 60 на Президента на Република България е освободен от българско гражданство, като представя Удостоверение № 148/90 от 17.02.1993 г., издадено от Министерство на правосъдието, установяващо това обстоятелство. Ищецът е посочил изрично, че няма канадско гражданство, нито гражданство на друга държава и няма законосъобразно издаден документ за самоличност. Декларира, че не е придобил статут на лице без гражданство.

Представена е Имиграционна виза и вписване на заселване от 19.06.2002 г. , издаден от служба Гражданство и имиграция Канада, в която е посочено, че лицето Б.

С. е лице без гражданство. Няма данни на ищеца да е издаден документ за самоличност в Канада - представено е единствено удостоверение за издаден осигурителен номер.

Представено е удостоверение за отпътуване от 09.02.2012 г., в което е записано, че се попълва за всяко лице, предназначено да напусне Канада на основание съдебна заповед за отстраняване от страната. Като засегнато лице в удостоверението е посочен Б. С., известен като Б. С.. Записано е също, че лицето е задържан с цел отстраняване от страната със Заповед за депортиране и отстраняването се извършва с ескорт. Посочено е, че държавата крайна дестинация е България, дата на отпътуване 11.03.2012 г., превозвачът е авиокомпания Лот - Полша. Удостоверението е във форма на формуляр, изготвен от Министъра по гражданство и имиграция, и е подписано от ищеца, но на мястото за полагане на подпис на служител не положен такъв.

Заявлението от 09.01.2012 г. е изготвено по молба на Канадската Гранична Полиция, като са представени Заповед за принудително извеждане от Канада, изтекъл моряшки паспорт, оригинал на удостоверение за раждане, пътен лист за завръщане в България от 12.08.1998 г., издаден от ГК Торонто, копие на канадско свидетелство за смяна на име. От копието на временен паспорт е видно, че е издадено от Генерално Консулство на Република България в Торонто и е с валидност от 09.02.2012 г. до 19.03.2012 г.