Решение № 14745 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14745 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П С при участието на секретаря Б К като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110152071 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.07.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С

Секретар Б К

1 като разгледа докладваното от съдия П С гражданско дело номер 52071 по описа за 2022 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Б..” ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”М..” №.., представлявано от изпълнителните директори Д Н Н И и Д Д М против Б. Б. М., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Ф..“ №.., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 554,76 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 18,42 лв. – санкционна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит, по договор за кредит за текущо потребление от 01.02.2018 г., както и направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени доказателства, направени са доказателствени искания.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 01.02.2018 г. между страните бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от 10 000 лв. със срок от 120 месеца, крайната падежна дата по който договор настъпвала на 01.02.2028 г. при общи условия. Също така твърди, че кредитът бил усвоен от ответника чрез превод на отпуснатия кредит по разплащателната сметка на ответника, като страните договорили възнаградителна лихва в размер на 8,7 % годишно или 0,02 % на ден. Също така твърди, че кредитополучателят се съгласил при нарушаване на условията, при които кредитът бил отпуснат, да изгуби правото си да ползва преференциите и лихвеният процент да се увеличи. Кредитополучателят заявил ползване на преференциални услуги и учредил залог върху вземанията си за трудово възнаграждение по договор от 01.02.2018 г. По силата на общите условия към договора при забава в плащането ответникът дължал и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, която за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г. възлизала на 554,76 лв. Кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем и депозирал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 4021/2018 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция, като твърди, че има интерес от предявяване на иска за сумите, за които искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК било отхвърлено с влязло в сила разпореждане.

Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника Б. Б. М. особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на представителна власт у лицата, подписали договора от името на банката. Оспорва действителността на сключения между страните договор с оглед на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като твърди, че договорът за кредит не 2 съдържа всички реквизити като условия за издължаване на кредита от потребителя, липсва погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и други. Оспорва договора като съдържащ неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, като твърди, че потребителят не е имал възможност да се запознае предварително с тях. Оспорва клаузите на чл. 8 и чл. 9 от договора, както и клаузата на чл. 7.2.2 от общите условия, даващи право на кредитора едностранно да променя лихвения процент по кредита, като неравноправни. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции. С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции по съображения, изложени в отговора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 4021/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 08.02.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Б. Б. М., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на “Б..” ЕАД сумата от 8 457,59 лв. – главница по извлечение от счетоводни книги на “Б..” ЕАД към 22.01.2021 г. по договор за кредит за текущо потребление от 01.02.2018 г., сумата от 18,80 лв. – законна лихва за периода от 11.01.2021 г. до 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 215,75 лв. – направени по делото разноски от общо направените разноски в размер на 233,39 лв., от които: сумата от 183,39 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от 554,76 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 18,42 лв. – санкционна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит, което разпореждане е влязло в сила на 30.06.2022 г. По повод на дадени от съда указания заявителят “Б..” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил осъдителен иск.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за кредит за текущо потребление от 01.02.2018 г., се установява, че „Б..” ЕАД е предоставило на Б. Б. М. кредит в размер на 10 000 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът е следвало да бъде усвоен еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит. Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия. От 3 представения заверен препис от погасителен план се установява, че кредитът е усвоен на 01.02.2018 г. и е следвало да бъде погасен до 01.02.2028 г.

От представеното извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество към 22.01.2021 г. се установява, че на 14.01.2021 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, към която дата задължението на ответника по процесния договор за кредит е в общ размер на 9 169,57 лв., от която: сумата от 8 457,59 лв. - главница, сумата от 554,76 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 18,42 лв. – санкционираща лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 18,80 лв. – законна лихва за периода от 14.01.2021 г. до 21.01.2021 г., и сумата от 120 лв. – заемни такси.

В извлечението е отбелязано, че санкциониращата лихва представлява уговорена наказателна надбавка върху главницата по чл. 18.1 и 18.2 от общите условия към договора за кредит.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че кредитът в размер на 10 000 лв. е бил усвоен на 01.02.2018 г., като към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 22.01.2021 г. задължението по договора за кредит са в размер на 9 169,57 лв., от които: сумата от 8 457,59 лв. – главница, сумата от 554,76 лв. – договорна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г., сумата от 18,42 лв. – санкционна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г. и сумата от 120 лв. – разходи при изискуем кредит. Вещото лице също така установява, че изчислената договорна лихва по първоначалния погасителен план при лихвен процент от 8,7 % за периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г. е в размер на 511,50 лв., а претендираната договорна лихва с промяна на лихвения процент за същия период е в размер на 554,76 лв. За периода от 25.04.2020 г. до 13.01.2021 г. лихвеният процент е променен от 9,13 % на 9,11 %.

Начислената санкционираща лихва е в размер от 19,51 лв., от която е платена сумата от 1,09 лв., а неплатеният остатък е в размер на 18,42 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за кредит за текущо потребление от 01.02.2018 г. се установява, че между „Б..” ЕАД и Б. Б. М. е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че ответникът е получила сумата от 10 000 лв. Спори се относно валидността на клаузи от договора.

Преди произнасяне по претендираните от ищеца суми съдът следва да се произнесе относно направените възражения, свързани с оспорване на клаузи от договора и от общите условия.

С отговора на исковата молба е направено възражение за несъответствие на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

Съдът намира, че не са нарушени изискванията и на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като в 4 чл. 9 от процесния договор е посочен годишният процент на разходите от 10,87 %, а в изготвения погасителен план са посочени съответно размера на дължимата месечна вноска от 129,56 лв., с изключение на първата, която е в размер от 93,70 лв., броя на погасителните вноски – 120 и датите на всяка една от погасителните вноски. Ето защо съдът намира, че процесният договор е съобразен с изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗПК.

По отношение на клаузите на чл. 8 и чл. 9 от процесния договор и относно клаузата на чл. 7.2.1 от общите условия съдът намира следното:

В чл. 8 от договора страните са договорили променлив лихвен процент от 8,7 %, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана професионална надбавка в размер от 8,537 % при изпълнение на условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора. В чл. 8.1 е предвидено лихвения процент да се променя на 6месечния SOFIBOR при предпоставките, по ред и в сроковете, посочени в общите условия.

Чл. 9 от договора също предвижда, че ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия.

В клаузата на чл. 7.2.1 от общите условия е заложено променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечния SOFIBOR, да се променя от кредитора два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли, която промяна се извършва съгласно котировката на 6-месечния SOFIBOR. В конкретния случай макар особеният представител на ответника да е оспорил клаузата на чл. 7.2.2 от общите условия, същата касае 6-месечния EURIBOR, а доколкото конкретния договор е обвързан с на 6-месечен SOFIBOR, съдът приема, че следва да тълкува така направеното възражение и в случая става дума за клаузата на чл. 7.2.1 от общите условия, уреждаща промяна на 6-месечния SOFIBOR.

Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК ответникът има качеството на потребител. Съгласно чл.

146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

В конкретния случай съдът намира, че оспорените клаузи от договора за кредит от 01.02.2018 г. и от общите условия към него не са уговорени индивидуално по следните съображения: