Акт от 04.07.2016, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

04.07.2016 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Секретар: Д.Д.

Прокурор: Розалин Трендафилов като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №585 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по предявен от М.С.Б., ЕГН **********, с адрес Затворническо общежитие с.Ч. г., община Чирпан, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.„Н.Столетов“ №21, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 27.11.2009 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че от 27.09.2009 г. до 22.11.2010 г. ищецът бил задържан в ареста – гр.Хасково. През този период претърпял вреди от неимуществен характер, които били следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“). Същите се изразили в това, че администрацията на ГД „ИН“ не осигурила на ищеца нормални условия на живот, тъй като в ареста – Хасково било пренаселено, липсвал минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода. Ищецът бил настанен в тясна килия, без достъп до слънчева светлина, без санитарен възел и течеща вода, поради което всички затворници, включително той, били принудени да удовлетворяват естествените си нужди в кофа в килията, пред очите на другите затворници. Нямали престой и разходка на открито. Така описаните действия и бездействия за периода на престоя на ищеца в ареста представлявали незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „ИН“. В резултат на тях ищецът живял при унизителни и нехуманни условия на живот, преживял унижения, срам и неудобство, емоционални страдания и психически стрес, надвишаващ неизбежното ниво, присъщо на МН Задържане под стража. Твърди се, че били налице и трите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на иска – действия и бездействия на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от закона; неимуществени вреди за лишения от свобода и пряка причинна връзка между действията и бездействията на администрацията и претърпените вреди.

В съдебно заседание по делото, проведено на 10.03.2016 г. от страна на ищеца е отстранена допусната техническа грешка в изписването на исковата молба относно периода на исковата претенция, като се поддържа, че същият следва да се счита от 27.11.2009 г. до 22.11.2010 г.

В съдебно заседание, проведено на 02.06.2016 г. е допуснато изменение на размера на иска, като вместо посочената в исковата молба сума от 4 000 лева искът се счита предявен за сумата 40 000 лева.

Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк.Ч., заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че предявената исковата претенция е неоснователна и недоказана, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява твърдяната причинна връзка между настъпили неимуществени вреди и неизпълнения на задълженията от Държавата, в частност от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, Следствен арест – Хасково, по отношение на режим и условия на живот на задържаните по специалната глава на ЗИН. Счита, че не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и пледира за отхвърляне на иска.

Алтернативно излага становище, че при евентуалното му уважаване размерът на претендираното обезщетение е значително завишен.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът М.С.Б. е бил задържан в арест – Хасково към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ град Хасково, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, на 27.11.2009 г., на основание постановление на Хасковска окръжна прокуратура, като обвиняем по ДП №182/2009 г. по описа на ОД на МВР Хасково. На 01.07.2010 г. на основание разпореждане на Хасковска окръжна прокуратура същият е изпратен в Затвора – Стара Загора. На 08.07.2010 г. е върнат в арест – Хасково и на 22.11.2010 г. отново е изпратен в Затвора – Стара Загора. Тези обстоятелства са безспорни и се установяват от Служебна бележка Рег.№1575/27.06.2014 г. на Началника на ОС „ИН“ Хасково.

Като писмено доказателство по делото е приета Справка Рег.№833/06.04.2016 г. от Началника на ОС „ИН“ Хасково, с която се удостоверява следните обстоятелства:

За времето на престоя си в арест – Хасково М.С.Б. е пребивавал, както следва: от 27.11.2009 г. до 01.07.2010 г. в килия №3; от 08.07.2010 г. до 22.11.2010 г. в килия №2.

Посочено е по отделни периоди, че в тези килии са били настанени по едно, две и три лица, включително Б.. От 07.12.2009 г. до 10.12.2009 г. Б. е бил в ОСИН Пловдив за явяване пред ПАС, а от 02.07.2010 г. до 07.07.2010 г. е бил в Затвора – гр.Стара Загора. Посочена е площта, изчислена средно на денонощие, която се пада на едно лице при престоя му в съответните килии, която по отношение на Б. е 11,6 кв.м. жилищна площ за 37 дни; 5,8 кв.м. жилищна площ за 172 дни и 3,86 кв.м. жилищна площ за 141 дни. Посочено е, че килиите в арест – Хасково не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. На разположение на задържаните са общи тоалетни и баня и умивалня, които се ползват задължително в определените часове на вътрешния ред за сутрешен и вечерен тоалет и при извеждането за хранене, а в останалите часове от денонощието при желание на хората. При обхода на постовия (в рамките на астрономическия час приблизително по два пъти) се правят огледи и се наблюдават лицата в спалните помещения. По този начин се поддържа постоянен контакт с арестантите, при което те заявяват необходимостта да ползват тоалетната и незабавно се извеждат, без ограничение в коя част на денонощието се случва това. Съгласно разпределението на времето и вътрешния ред на ареста в събота и неделя се извършва задължително извеждане до банята за къпане, при което се осигурява и достатъчно време. При необходимост и желание на задържаните, банята също се ползва и през другите дни от седмицата.

Килии с №№2 и 3 разполагат с метална решетка, монтирана на вратата на помещението, която е на отстояние 1 м. от отваряем прозорец на южната стена на ареста, което осигурява достъп на дневна светлина и свеж въздух в килията.

Престоят на открито на задържаните лица в арест – Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14,5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Г.Д., И.А.П. и Д.И.Д..

Съгласно писмената справка на Началника на ОС „ИН“ Хасково, свид.Д. е бил задържан в ареста в гр.Хасково от 22.05.2009 г. до 22.11.2010 г., като за процесния период престоят му в ареста е 24 дни, през които е бил настанен в отделна от ищеца килия с друго лице. Свид.Д. обяснява, че с М.С.Б. се познават бегло от Следствения арест в гр.Хасково, където са се виждали по време на извеждането им „на каре“ в „една стаичка“, а също свидетелят виждал ищеца „като минава по коридорите на следствения арест“. Свидетелят описва ищеца, че през този период бил „един омърлушен, подтиснат … мълчалив, притеснен“. Спомня си, че имало период, в който „зъбите нещо го боляха и имаше някакъв проблем, но не му обръщаха внимание“.

Свид.Д. описва и обстановката във втора килия, където и той е пребивавал, като сочи, че там било много тясно, леглата били разположени между едно коридорче, масата, тубата за малка нужда и кошчето, пространството било много малко и не ставало за разходки. Сочи, че в килиите нямало пряка слънчева светлина. Имало едно малко прозорче с армирано стъкло, с метална решетка с малки дупки, с размери около сантиметър на сантиметър, след което имало коридор и светлината влизала в килията през външния прозореца, който бил на коридора. Обяснява, че и във втора килия на вратата имало капандура с голяма решетка, която капандура се повдигала за отваряне през деня и затваряне вечерта. От тази капандура се виждали коридора и прозореца отсреща. Осветлението на килията се извършвало от една крушка извън килията. В килията имало и инсталация за отвеждане на въздуха, която пускали сутрин в 6 часа и вечер в 10 часа спирали, но според свидетеля „тя само бучи … изобщо не е почиствана, задръстена е от много години и изобщо не поема … Бръмчи, но не работи.“ Същото било положението с инсталацията и във втора килия през 2009 г. и 2010 г. Свидетелят описва, че вътре в килиите било „мръсотия“, одеалата били мазни, за постелъчно бельо им давали разкъсани чаршафи веднъж седмично. Не им давали препарати, с които да се почистват килиите.

Свидетелят обяснява, че в килията имало туба от 10 литра, предназначена „за малка нужда“. Ходенето до тоалетна вечерно време не им било разрешено, давали им „някакви пликове и в кофата ходиш по голяма нужда. За ходенето до тоалетна вечер, изобщо дума да не става … През деня има определено време – сутрин, по обяд, след обяд и вечерта. Вечерта ходехме в кофата, дават ти една черна торбичка и там“. Имало и случаи докато някой от арестантите се храни, другите да ходят по нужда в килията.

По отношение на мястото за разходки, т.нар. „каре“, свидетелят обяснява, че и там нямало достъп на въздух и на дневна светлина. „Карето“ било разположено в помещение на третия или четвъртия етаж на сградата, имало два прозореца, но и те били с плътна решетка от ламарина и още една мрежа, а в събота и в неделя на арестантите не им било позволявано да ползват „карето“.

Съгласно писмената справка на Началника на ОС „ИН“ Хасково, свид.П. е бил задържан в ареста в гр.Хасково от 19.07.2010 г. до 21.07.2010 г., като за престоя от 2 дни е бил настанен в самостоятелна килия. При разпита свидетелят заявява, че многократно е лежал в Следствения арест в гр.Хасково, от 2005 година, а в периода 2009-2010 г. е пребивавал там за кратък период, но си спомня ищеца М.С.Б., с когото се „засекли“ в тоалетната на ареста още същия ден, в който го докарали в ареста, а и след това свидетелят идвал в ареста доста пъти по дела и се засичал с него на „карето“ на два пъти. Свид.П. твърди, че Б. бил „изпаднал в някаква депресия. Беше доста отпаднал. Стоеше и гледаше в една точка. Имаше някакви проблеми с детето си и това го разбрах от стаята, където правехме „карето“. Там имаше телефон, от който всички ние от там говорихме. Беше провел телефонен разговор и беше нещо доста притеснен. Притеснен ми се видя“.

Свидетелят описва обстановката в трета килия, в която бил лежал и познавал. Според него освен трите отделни легла в килията имало разположени две масички, едната малка, другата по-голяма и три табуретки, които не можели да се разместват, защото били „заварени, бетонирани са в цимента“. Имало много малко място за разхождане, като „ако единият е прав, другите двама трябва да седят“.

Арестантите държали храната и вещите си на земята, под леглата, до кошчето.

Кошчето и масата за храна били едно до друго и там уринирали, като имало и случаи, когато някой яде, другият да уринира. В килиите било „пълна мизерия“, според свидетелят нито одеялата, нито дюшеците не били сменяни сигурно от преди 20 години.

Свидетелят сочи, че светлината в килията идвала от крушка, разположена отвън на външната страна на килията. Нямало пряка светлина. Имало коридорче и тогава прозорци, обаче нямало пряка светлина. На отвора в килията имало дебела метална решетка с малки светли отвори, през които можело да мине „само химикалка“, а слънчева светлина изобщо нямало. Пред въпросната метална решетка на вратата на килията отпред бил разположен коридор, на който на около метър и половина разстояние имало прозорец, който отваряли през лятото, но не и през зимата. В килиите нямало от къде да влезе свеж въздух, защото те нямали прозорци, откъдето да се проветрява. Имало вентилация, но според свидетеля „Тя изобщо никакъв свеж въздух не вкарва вътре … Издава само шум и нищо друго не върши“. Вентилацията била много стара и не можела да засмучи въздух вътре, като същото било положението и по време на процесния период.