Решение № 1382 от 22.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1382 гр.

Пловдив, 22.7.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 12.7.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3652/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на МБАЛ Тримонциум ООД против Наказателно постановление № НП-27-133-72/11.12.2018, издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което на МБАЛ Тримонциум ООД на основание чл. 221, ал.2 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 25, ал. 3 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 27 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. На първо място се възразява, че нарушенията не са установени в хода на законосъобразно извършена проверка, а след нейното приключване. Оспорва се посочената в АУАН и НП дата на установяване на нарушенията- 2 май 2018г. Навежда се довод, че актосъставителят не е имал компетентност за издаване на АУАН. На следващо място се възразява, че е допуснато нарушение на процесуалните правила с неприлагане на разпечатка от процесния електронен дневник към АУАН и НП. Твърди се, че нарушението по чл. 25, ал.3 от Наредбата не е доказано по несъмнен начин, доколкото актосъставителят не е придобил непосредствени впечатления от електронния дневник, а е направил изводите си само въз основа на разпечатка от същия. Навежда се довод, че в АУАН и НП е посочена погрешна дата на извършване на нарушението по чл. 27 от Наредбата.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г, от Районна прокуратура гр. Пловдив, на основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018 г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ е извършена проверка от длъжностни липа на ИАМО в периода от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум" ООД, гр.Пловдив, Установено е следното:

1. Според ИЗ № 4393 пациентът Т. А. К., *** год. на 18.12.2017 е постъпил в очно отделение. Лекуван е по амбулаторна процедура 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация па катаракта. Вложена с вътреочна леща. Оператор е д-р К., асистент е В. К., а *******- д-р Ч.. Пациентът е подписал Заявление за избор на екип в състав д-р К., д-р Ч., д-р Я.и м.с. И.. Видно от приложената Декларация №5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване" и от приложените фискални бонове № 019319 и 019320 от 18.12.2017 г. пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил от ЛЗ документ за всички извършени плащания. Подпис под тази декларация е положил д-р К..На проверяващата комисия бе предоставена разпечатка от Електронния дневник за допълнително поискана услуга- избор на лекар/екип. В дневника под номер 498 е записано името на пациента и е отбелязано, че на 18.12.2017 г. той е извършил избор на екип в състав: д-р К., д-р Ч. и м.с. И.. Липсват данни за цената на избора и за изпълнението/неизпълнението на поисканата допълнителна процедура. Нарушението е извършено на 18.12.2017 г. датата, на която е отбелязан в електронния дневник на ЛЗ изборът от пациента на екип, в МБАЛ „Тримонциум” ООД, гр. Пловдив. Нарушението е извършено за първи път.

2. Изискана бе информация от Районна здравна инспекция гр. Пловдив (РЗИ) за уведомление от МБАЛ „Тримонциум“ ООД за извършени от пациентите избор на декар/екип. В отговор, РЗИ- Пловдив- в писмо с вх. № МО-05-127-3/18.04.2018 г. е записано: .....МБАЛ „Тримонциум“ ООД до момента не е уведомявала РЗИ- Пловдив за извършен от пациентите избор на лекар/екип по реда на чл. 31 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и съответно не е представял електронен дневник“. Нарушението е извършено за първи път.

Посочената фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в АУАН. В този смисъл са и приложените като доказателства по делото писмени доказателства

Гореизброените доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се поради, което и съдът изцяло ги кредитира и въз основа на тях намира, че АНО правилно е изяснил фактическата обстановка по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от разпоредбата на чл. 235 ЗЗ (в приложимата по делото редакция преди измененията с ДВ бр.

102/2018г.) се установява компетентността на административно наказващия орган.

Не така обаче стои въпросът с компетентността на актосъставителя. Съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 235 ЗЗ компетентни да установяват нарушения, които подлежат на санкциониране по реда на чл. 229 ЗЗ са държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (преди измененията на ЗЗ ДВ бр.

102/2018г. ИА медицински Одит). Действително по делото е приложена Заповед № РД -20-26/14.02.2018г., с която изпълнителния директор на ИАМО е утвърдил списък от 44 лица (включително и актосъставителят в процесния случай- Г.Д.), които да извършват проверки на физически и юридически лица и да издават АУАН. При преценка на материалната и темпоралната компетентност на лицата, посочени в списъка обаче следва да се съобрази азбучното за административния процес правило, че за разлика от гражданите, на които е позволено всичко, което не им е изрично забранено с нормативен акт, то по отношение на администрацията или по друг начин казано лицата, разполагащи с публична власт, важи правилото, че разполагат само с правомощията, които изрично са им предоставени от закона и то само за времето, за което предвижда закона. В този смисъл се налага преглед на приложимата нормативна уредба относно дейността на Изпълнителна агенция Медицински одит и по конкретно чл. 116А- чл. 116Е от Закона за Здравето и НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит", които понастоящем са отменени, но са били действащо право към момента на извършване на проверката и установяване на нарушенията.

Съгласно чл. 116В, ал.1 ЗЗ Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения. Съгласно ал. 3 от същия член условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Тази наредба е цитираната вече НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит". Съгласно чл. 3а от същата изпълнителният директор на агенцията със заповед определя длъжностните лица от агенцията, които извършват проверките осъществявани от агенцията и съставят актовете за установяване на административни нарушения. В чл. 4 е потвърдено законовото разрешение, че Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на лечебните заведения. В чл. 5 е уточнено, че Плановите проверки се извършват по шестмесечен план, утвърден от директора на агенцията. Планът съдържа наименованията на лечебните заведения, които ще бъдат обект на планови проверки през съответната година, вида, предмета и времето на извършване на проверките.

Извънредните проверки са уредени в чл. 6 и 7 от Наредбата. Изяснено е, че извънредните проверки се извършват по преценка на изпълнителния директор на агенцията без предварително уведомяване на лечебното заведение. Проверките се извършват от комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор на агенцията, а в негово отсъствие - от заместник-директора на агенцията. Със същата заповед се определят и предметът, периодът на извършване на проверката, както и други обстоятелства, свързани с провеждането й. В чл. 17 от Наредбата изрично е посочено, че в случай че в хода на извършваната проверка се установи административно нарушение, оправомощените длъжностни лица съставят актове за установяване на административни нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

От систематичното тълкуване на цитираните норми могат да се направят няколко несъмнени извода.

Оправомощените служители на ИАМО нямат обща компетентност по свое усмотрение да извършват проверки и да констатират нарушения. Тяхната компетентност се разпростира само в рамките на плановите и извънредните проверки разпоредени от изпълнителния директор на ИАМО, и то само в рамките на тези планови и извънредни проверки, в състава за извършването на които са включени. Нещо повече компетентността им се разпростира само в рамките на срока за провеждане на проверката, определен по надлежния ред с плана или нарочната заповед.

Да се приеме обратното, че държавните здравни инспектори и длъжностните лица от ИАМО могат по свое усмотрение да извършват проверки извън определените планови и извънредни такива или след изтичане сроковете за извършване на плановите и извънредните би обезсмислило напълно изричната нормативна уредба на Медицинския одит и напрактика би толерирало административния произвол.

От цитираната разпоредба на чл. 17 от Наредба № 14, в която изрично се предвижда, че АУАН се издава, когато в хода на проверките се констатират нарушения, следва, че АУАН ще е законосъобразно издаден от компетентно лице, само ако нарушението е констатирано в рамките и в определения срок за провеждане на планова или извънредна проверка. Това е така доколкото, за да е законосъобразно издаден АУАН се изисква актосъставителят да е разполагал с материална и темпорална компетентност не само към момента на съставяне на АУАН, но и към момента когато самият актосъставител е констатирал нарушението.

В конкретния случай това условие не е налице.

От приложената по делото Заповед № РД-27-133/30.03.2018г. се установява, че от изпълнителния директор на ИАМО на актосъставителя Г.Д. е възложено извършването на извънредна проверка със срок за провеждане 02.04.2018г-

05.04.2018г. От разпита на актосъставителя се установява обаче, че поради огромния обем на проверяваните материали определеният три дневен срок не бил достатъчен. Част от материалите били проверени на място в болница Тримонциум, а друга част били ксерокопирани и предадени за последваща проверка на контролния орган. Действията по извършване на проверката продължили по време на целия месец Април 2018г., включително и след изтичане на крайния срок на извънредната проверка- 05.04.2018г. Необходимостта от извършване на допълнителни действия и след дата 5.4.2018г., обаче не била последвана от надлежни действия по удължаване срока на проверката от страна на изпълнителния директор на ИАМО. Действително едва на 30.4.2018г. е издадена Заповед № РД -27-133-31, с която срокът за извършване на проверката е удължен до 2.05.2018г. включително. С тази заповед по същество е направен незаконосъобразен опит срокът на проверката да бъде удължен с обратна сила след неговото изтичане. По този начин обаче се влиза в колизия с друго основно правило на административния процес, охраняващо правата на гражданите от административен произвол, а именно че сроковете предоставящи властнически правомощия на администрацията не могат да бъдат продължавани с обратна сила, след тяхното изтичане.