Решение № 133 от 03.08.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. М., 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231600600168 по описа за 2023 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С Присъда №260002 от 22.03.2023 година Районен съд- град Лом е признал подсъдимият Н. С. А. от село Д., обл. М. за виновен в това, че около 22:30 ч. на 10.05.2020 г. в гр. В., обл. М., по ул. „Р.“ управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № ***, собственост на Р.А. от гр. К., с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1.40 на хиляда, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест 7410+” с инв. № ARSK 0279; наложил му наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и на наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева. Съдът лишил и подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година.

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с искане да бъде отменена и постановена нова с която подсъдимия А. бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Като алтернативно искане делото да се върне за разглеждане от друг състав на първостепенния съд, за да бъде проведен справедлив процес. В жалбата и допълнителната такава се прави оплакване както за процесуалноправна, така и за материално правна незаконосъобразност[1]решаващият съд е третирал неправилно фактите и съответно не е приложил правилно материалния закон. Не се правят доказателствени искания.

На проведеното разпоредително заседание от 05.05.2023 г. е прието, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага провеждане на 1 въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна Прокуратура М. изразява становище за неоснователност на жалбата и допълнителната такава. Смята, че делото е изяснено от фактическа страна и че правилно са съобразени свидетелските показания, като съдът ги е обсъдил обстойно. Твърди, че присъдата е обоснована и законосъобразна и предлага да бъде изцяло потвърдена.

Жалбоподателят не се явява. В първоинстанционния съд производството се е развило също в негово отсъствие при условията на чл.269 ал.3 от НПК.

Защитникът му подържа жалбата. Моли съда да върне делото на РП Лом за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които са описани в 10 пункта в допълнителната жалба. Като алтернативно искане моли делото да бъде върнато на РС Лом за разглеждането му от друг състав, поради неизяснена фактическа обстановка. Във въззивното производство нови доказателства не са събирани. Представени са и писмени бележки.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и допълнителната такава, във връзка с доводите и становищата на страните и след като провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно обжалваната Присъда, намира следното:

Въззивната жалба, респективно допълнителна е допустима – подадена е в срок и от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия предвиден в НПК ред съдебно производство, първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. С. А. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление № ***, издадено на 21.07.2017 г. Не е осъждан за извършени престъпления от общ характер.

На 10.05.2020 г. за времето от 18:00 ч. до 24:00 ч. св. И.Б. и св. Д.Ч. служители в РУ - Лом, взели участие в специализирана полицейска операция.

Около 22:30 ч. се движели със служебния автомобил в гр. В., обл. М., ул. „И.“ в посока към ул. „Р.“. На кръстовището на двете улици спрели, за да изчакат движещ се по ул. „Р.“ лек автомобил марка „ХХХ“, модел „ХХХ“ с peг. № ***. На около 5-6 м. от свидетелите автомобилът паркирал на тротоара на ул.

„Р.“. Полицейските служители решили да извършват проверка на водача на автомобила, който бил именно Н. А.. Направило им впечатление, че същият е във видимо нетрезво състояние. Поискали му документи – негови и на автомобила, на което А. им отказал. Заявил, че документите му са в къщата, влязъл да ги вземе, но след това излязъл отвън и заявил на полицаите, че нищо няма да им даде. Това му поведение накарало св. Ч. да се обади в оперативната дежурна част на РУ - Лом и да поиска съдействие от екип на пътен контрол. Около 22:55 ч. на място пристигнали св. С.И. и св. Б.Л. автоконтрольори в РУ - Лом. Н. А. бил тестван за наличие на алкохол в 2 издишания от него въздух с техническо средство „Алкотест 7410+“ с инв. № ARSK-0279. Уредът отчел положителна проба от 1.40 на хиляда. На А. бил съставен АУАН № 201441 и му бил издаден талон за изследване № 0059805, но същият отказал да даде кръвна проба, като собственоръчно записал, че приема показанията на техническото средство. Тъй като отново отказал да даде личните си и на автомобила документи на проверяващите и продължил с арогантното си поведение, бил задържан по реда на ЗМВР в РУ – Лом. С протокола за първото действие по разследването – разпит на свидетел от 11.05.2020 г. е образувано досъдебно производство.

При приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът счел, че с деянието си подсъдимият е осъществил при условията на пряк умисъл състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода и 200 лева глоба. Преценил, че са налице условията на закона и отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

При извършената въззивна проверка на горната присъда по повод подадената срещу нея жалба, а и при служебната такава, настоящата инстанция не намери законови основания за нейната отмяна, респективно да бъде изменена.

Първоинстанционното производство е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения, камо ли пък такива със съществен характер. Събрани са в нужния обем всички относими и допустими доказателства по предвидения в НПК ред. Всички възражения на защитата са били проверени чрез събиране на доказателства, поради което в тази връзка не може да се приеме, че има нарушение на правото на защита на подсъдимия. Нещо повече, делото е отлагано многократно с оглед събиране на доказателства по искане на защитата на подсъдимия, тъй като се е гледало в отсъствие на подсъдимия и правата му са били достатъчно добре защитени.

Въззивната инстанция споделя изцяло доводите на контролирания съд, че автор на деянието е именно подсъдимия.

Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2018г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване.

При отказ на лицето да даде кръв за медицинско изследване, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9 от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

3

В случая подсъдимият е изпробван от полицейските служители за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство над 1,2 на хиляда, а именно 1,40 промила е отчел уреда в издишания от него въздух. На А. бил съставен АУАН № 201441 и му бил издаден талон за изследване № 0059805, но същият отказал да даде кръвна проба, като собственоръчно записал, че приема показанията на техническото средство.

Предвид горното, въззивната инстанция приема да са направени верни, логични и последовтелни изводи по фактите. Съдът е обсъдил всички доказателства и се е мотивирал на кои от тях дава вяра и защо. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство, които да накърняват правата на страните; липсва и необоснованост на присъдата.

От правна страна – деянието е вярно квалифицирано като такова по чл.

343б, ал.1 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол.

При определяне на наказанието е приложен правилно текста на чл. 54 от НК, тъй като по делото не се установяват нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Липсват всякакви доказателства, от които за да се обоснове приложението на чл. 55 от НК и определяне на наказанието под минимума.

От първоинстанционните мотиви, в частта относно индивидуализиране на наказанието, става ясно, че съдът е отчел за смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство е взето предвид високата обществена опасност на деянието и наказанията наложени на подсъдимия за нарушения на правилата за движение по пътищата, които удостоверяват, че подсъдимият не ги спазва системно. За това и въззивната инстанция приема, че отмерването на наказанията „лишаване от свобода за срок от 1 година“ и „глоба от 200 лв.“ – на минимума на предвиденото в текста на чл. 343б, ал.1 от НК са правилно и справедливо определени. Деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като касае масовост на подобно престъпление, което е с висок риск и създава висока опасност за здравето и имуществото не само на всички участващи в движението по пътищата.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че наказанието следва да се отложи с определен от него изпитателен срок, в случая три години. С оглед на тези обстоятелства МОС не констатира да е налице основание за намеса по реда на правомощията на въззивния съд в размера на наказанието „лишаване от свобода” в посока на неговото намаляване.

Индивидуализираният размер на тази санкция съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК. Наказанието „лишаване от свобода” не е явно несправедливо и поради това по отношение на него не е налице въззивно основание по чл. 337 ал.1 т.1 от НПК.

Такива са и изводите по отношение на наказанието „лишаване от право 4 да се управлява МПС”. От първоинстанционния съд то е било определено в размер на една година. Това наказание не е занижено и е явно справедливо.

На последно място следва да бъдат разгледани и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, които са в няколко насоки: относно обвинителния акт, нарушено право на защита и нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност.

Тук е мястото да се посочат някои принципни положения, касаещи правомощията на прокуратурата по повдигане и поддържане на конкретно обвинение, и съответно правомощията на съда за надлежно произнасяне.

Обвинителният акт има съществено значение за наказателния процес, като едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което обвинението трябва да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки. Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза.

В хода на проведеното на 02.06.2021г. по реда на чл.248 от НПК разпоредително заседание, защитникът на подсъдимия не е направил оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора. Съгласно действащата разпоредба на чл.320, ал.2 от НПК с въззивната жалбата не могат да се правят възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключения на тези, свързани с допускането, събирането, проверка и оценката на доказателствата и доказателствените средства.