Решение № 638 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. София, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200843 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационна жалба от адвокат Е. П. от САК и касационна жалба от адвокат Е. Б. от АК-Благоевград, двамата защитници на подсъдимия

С. С. Б., срещу въззивно решение №

427/14.12.2023 год., постановено по ВНОХД № 1145/2023 год. по описа на Софийския апелативен съд (САС). С двете жалби се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, като се изтъкват аналогични доводи за неправилно приложение на чл.124 от НК при липса на обективните и субективните признаци на това престъпление. Атакува се като незаконосъобразен отказът на въззивния съд да приложи института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 от НК и да оправдае подсъдимия поради осъществено непосредствено противоправно нападение от пострадалия първоначално с нож, а впоследствие с метална тръба, поставило в реална опасност живота на подсъдимия. Твърди се, че нанасянето на инкриминирания удар от страна на подсъдимия бил единственият начин той да се защити. Алтернативно се предлага правна квалификация на деянието по чл.124, ал.4 от НК поради превишаване пределите на неизбежна отбрана или ненаказуемост поради превишаването на тези предели, дължащо се на уплаха по смисъла на чл.12 ал.4 НК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че съдилищата са дали вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза и неоснователно са 1 изключили тези, които ползват защитата, както и допуснати нарушения по чл.

13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 НПК в доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с прекомерната му тежест и несъответствие с обществената опасност на деянието и на дееца, както и със смекчаващите вината обстоятелства, които подробно се сочат в касационните жалби. Главно се иска оправдаване на подсъдимия на основание чл.12 от НК или ненаказването му на основание чл.12, ал.4 от НК, а при условията на евентуалност – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или намаляване размера на наложеното наказание на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК и условно осъждане. Относно гражданските искове защитниците молят същите да бъдат отхвърлени или присъдените обезщетения намалени.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият и защитникът му адвокат Е. П. се явяват лично и поддържат двете касационни жалби. Защитникът адвокат Е. Б., редовно призован, не се явява. В хода на съдебните прения пред ВКС адвокат Е. П. акцентира върху искането за оправдаване на подсъдимия поради това, че се е намирал при неизбежна отбрана по чл.12 от НК, алтернативно при превишаване на пределите й по чл.124, ал.4 НК, като се моли за намаляване на наказанието и условно осъждане по чл.66 НК. В последната си дума подсъдимият Б. изразява съжаление за случилото се и моли съдът да го остави при семейството и болното му дете.

Частните обвинители и граждански ищци М. С. Б. и С. М. А., редовно призовани, не се явяват. Явява се техният повереник – адвокат И. К., който представя писмено възражение за неоснователност на касационните жалби.

Поддържа същото в съдебно заседание пред настоящата инстанция и заявява, че подсъдимият е ударил пострадалия по главата докато последният е бил в клекнало положение и събирал царевица, поради което не може да се приеме, че деянието е извършено при неизбежна отбрана. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила, като претендира деловодните разноски пред трите съдебни инстанции и представя договори за правна защита и съдействие по касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за отсъствие на касационни основания. Счита, че установените факти изключват действия при неизбежна отбрана или патологичен и физиологичен афект на дееца, които да налагат изменение на въззивното решение или оправдаване на подсъдимия. Наложеното наказание прокурорът намира за справедливо, поради което и предвид факта, че става въпрос за едно от най - тежките посегателства срещу личността, предлага ВКС да остави в сила обжалваното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда №10/14.06.2023 г. по НОХД № 20221600200094 по описа за 2

2022 г. на Окръжен съд - Монтана подсъдимият С. С. Б., род. на **** год., е признат за виновен в това, че на 13.09.2021 г. около 18,00 ч. в землището на с.

Мокреш, обл. Монтана, причинил по непредпазливост смъртта на К. М.ов Б. от същото село, роден на **** г., вследствие на умишлено нанесена му, чрез удар с дървен кол в областта на главата, тежка телесна повреда, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма със счупване на костите на черепа, кръвоизливи над твърдата и под меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяването му със съответното приспадане на основание чл.59, ал.1 от НК на времето с изпълнени мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за умишлено убийство по чл.115 от НК.

С присъдата частично са уважени предявените от частните обвинители и граждански ищци М. С. Б. и С. М. А. граждански искове за непозволено увреждане, като подсъдимият С. Б. е осъден да им плати обезщетения в размер на сто хиляди лева на първия от тях и осемдесет хиляди лева на втората, за причинените им от престъплението неимуществени вреди, ведно с лихвата от датата на увреждането (13.09.2021 г.) до окончателното им плащане, като гражданските искове над уважените размери до предявените от по сто двадесет и пет хиляди лева за всеки от тях са отхвърлени като неоснователни.

Съдът се е произнесъл за веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия деловодните разноски, включително направените от частния обвинител и граждански ищец С. А., като го е осъдил да плати съответните държавни такси върху уважените размери на гражданските искове и за служебно издаване на изпълнителен лист.

По въззивна жалба на защитника, с главно искане за оправдаване на подсъдимия, в САС е образувано ВНОХД № 1145/2023 год. По него е постановено обжалваното въззивно решение, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

Касационните жалби срещу така постановеното въззивно решение са допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл. 346 от НПК и от страни (защитници), които имат право на това.

След съвместното им обсъждане по същество, което е наложително поради съвпадащите доводи и искания в тях, жалбите се преценяват като частично основателни – само относно наказанието.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Касационният съд прие, че основните оплаквания в касационните жалби, свързани с това касационно основание, са за неправилен анализ на доказателствените материали и погрешно установяване на фактите по делото, като защитата настоява, обратно на приетото от предходните съдебни 3 инстанции, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, ерго по време на осъществено нападение от пострадалия с нож и метална тръба.

Категорично не може да бъде възприето оплакването, че въззивният съд е направил непълен и погрешен анализ на доказателствата и е установил произволно фактите по делото. Напротив, обсъдени са всички доказателства и доказателствени средства, като законосъобразно съдът е посочил кои от тях приема и в коя част, съответно кои отхвърля и на какво основание. При доказателствения анализ не са допуснати съществени логически или фактически грешки, които могат да бъдат преценени като съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Действително гласните доказателства, изводими от показанията на свидетели очевидци, не са еднозначни, като най - съществени са противоречията в показанията на свидетелките С. и П.. Двете свидетелки дават взаимноизключваща се информация за причината и механизма на увреждането на пострадалия. Първата (жената, с която подсъдимият живее и която е майка на децата му) заявява, че пострадалият пръв е нападнал подсъдимия с нож и тръба, съответно подсъдимият се е защитавал, докато втората (приятелката на пострадалия) отрича това и твърди, че нападение от страна на пострадалия не е имало не само към момента на удара, но преди и след това. За преодоляване на обективното противоречие в свидетелските показания от особено важно значение е направеното ясно разграничение в мотивите на обжалваното решение на етапите, през които е преминал конфликтът между подсъдимия и пострадалия, както в хронологично отношение, така и относно причините и използваните от подсъдимия и от пострадалия средства. Аргументирано по реда на чл.305, ал.3 от НПК въззивният съд се е доверил на показанията на свидетелката П., че пострадалият е извадил джобно ножче след като подсъдимият тръгнал към него агресивно да му търси сметка защо е гонил децата му от нивата и е обиждал жена му. Това ножче обаче не е било използвано, а останало да виси на дрехата на пострадалия, където той го държал и го показал само, за да респектира подсъдимия, който преди това се нахвърлил върху него. След направената забележка от свидетелката П. пострадалият веднага прибрал ножчето и продължил да събира царевица до момента, в който възприел подсъдимият да се насочва заплашително към него с дървения кол в ръце.

Едва тогава пострадалият извадил тръбата от каруцата и я насочил към подсъдимия, за да се предпази от удар с дървения кол, но двете свидетелки отново ги разтървали. Фаталният удар подсъдимият нанесъл на пострадалия изненадващо, след като настъпило примирие между двамата, докато пострадалият продължил да събира царевица. За да приеме за установено, че подсъдимият е нанесъл инкриминирания удар с дървен кол в главата на пострадалия по време на „временното примирие“ между двамата, докато пострадалият бил обърнат с гръб към подсъдимия и събирал царевица, както и че пострадалият се е защитавал от нападателното поведение на подсъдимия, а не обратно, както заявяват подсъдимият и жената, с която живее, въззивният съд действително се е доверил на показанията на свидетелката П.. Преценката за достоверността на показанията й обаче не е направена изолирано, 4 едностранно и в противоречие с изискванията по чл.107, ал.5 НПК, както несъстоятелно се твърди в касационните жалби. Въззивният съд внимателно ги е анализирал, посочвайки кои конкретни доказателствени материали категорично ги подкрепят, в това число вещественото доказателство – дървен кол, по който чрез ДНК експертиза са установени в единия край следи от подсъдимия, а в другия край кръв от главата на пострадалия и установения от съдебномедицинската експертиза начин на причиняване на увреждането на пострадалия, но най-вече поради подкрепеността им от показанията на брата на подсъдимия – свидетелят Б. Б.. Той също е бил очевидец при нанасянето на инкриминирания удар от подсъдимия, при това от много близко разстояние – едва 3-4 метра (вж. л.147 от НОХД № 94/2022 г. на ОС – Монтана), което опровергава твърдението в касационната жалба на защитника адвокат П., че двете свидетелки и подсъдимият били „единствените очевидци на инкриминираното престъпление“, както и посоченото в касационната жалба на защитника адвокат Б., че въззивният съд се е доверил без основание на показанията на заинтересованата свидетелка П.. Макар свидетелят Б. Б. да има непосредствени впечатления само от крайната фаза на възникналия между подсъдимия и пострадалия конфликт, той категорично потвърждава пред съда липсата на нападение от страна на пострадалия. Въпреки близката родствена връзка с подсъдимия и липсата на индиции за заинтересованост в негова вреда, свидетелят Б. дава конкретна информация за средството, използвано от подсъдимия при нанасяне на удара, като потвърждава заявената от свидетелката П. липса на нападателни действия от пострадалия по време на нанесения му от подсъдимия удар с дървения кол. Следователно изводът на съдилищата, че пострадалият се е защитавал от нападателното поведение на подсъдимия, а не обратно, както сочат подсъдимият и майката на децата му свидетелката С. С. ( в касационната жалба на защитника адвокат Б. - С. И.) не е произволен или резултат от превратна интерпретация на събраните доказателства. Възражението в касационните жалби, че съдилищата не са се доверили на показанията на тази свидетелка е неоснователно, защото не държи сметка за суверенното право на контролирания съд да оцени достоверността на събраните доказателства по вътрешно убеждение след като успешно е преодолял противоречието между нейните показания и обясненията на подсъдимия от една страна и от друга показанията на свидетелите П. и Б. по реда на чл.305, ал.3 от НПК. Впрочем истинността на кредитираните от съдилищата свидетелски показания, че подсъдимият е нанесъл въпросния удар докато пострадалият е бил обърнат с гръб към него, ерго не го е нападал, се потвърждава и от заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р И. Д., който пред първоинстанционния съд не изключва увреждането да е причинено точно по описания с тях начин. Предвид изложеното, касационният съд прие, че решаващите съдилища не са допуснали съществено нарушение на процесуални правила като са кредитирали обсъдените свидетелски показания, тъй като същите в найголяма степен кореспондират с останалите доказателствени източници.