Решение № 256 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ч. Д. М., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 25-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв./25.56 евро/ за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се оспорва законосъобразността и правилността на обжалвания акт.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи. Претендира отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Желязкова. Оспорва жалбата и поддържа представено в преписката становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 17:47 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, по бул. „З.С.“ до кръстовището с ул. „Г.П.“ собствения си лек автомобил „Форд“, с рег. № *******. В същото време свидетелят Х. Х. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ 1 изпълнявал служебните си задължения на територията на гр. Бургас, като при движение със служебен автомобил на същото място при изравняване с автомобила на жалбоподателя, свидетелят Х. констатирал, че жалбоподателят управлява МПС без да използва обезопасителен колан, с който е било оборудвано МПС. При така установеното свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

АУАН бил връчен на жалбоподателя, като същият не е вписал възражения срещу изложените констатации. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля Х. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В НП изцяло е намерила отражение изложената в АУАН фактическа обстановка.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От съдържанието на разпоредбата се извежда основното задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от определени категории, да ползват обезопасителни колани докато пътуват в автомобила. При неизпълнение на това задължение, както от водача, така и от пътниците, в чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП се предвижда налагане на наказание на водача. От показанията на свидетеля Х. се установява, че жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас лек автомобил без да използва обезопасителен колан. Жалбоподателят като водач на МПС е бил длъжен да управлява МПС в съответствие 2 с разпоредбите на ЗДвП, който регламентира правилата за поведение на водачите на ППС. В тази връзка жалбоподателят е бил задължен преди да приведе в движение автомобила, да си постави обезопасителен колан, с който е бил оборудван лекият автомобил. От показанията на свидетеля Х. се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това задължение. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя Х., които са обективни и последователни, като по делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност. Свидетелят Х. в качеството си на компетентен контролен орган лично е констатирал извършено административно нарушение по ЗДвП от жалбоподателя. Достоверността на свидетелските показания на актосъставителя не се презюмира, а подлежи на преценка от съда, като се извърши съпоставка и анализ с останалия събран по делото доказателствен материал. В случая по делото не са събрани доказателства, които да разколебават извода на съда, че показанията на свидетеля Х. са достоверен източник на информация, релевантна за делото. Ето защо съдът приема, че събраните по делото доказателства доказват извършено от жалбоподателя нарушение по чл.

137а, ал.1 ЗДвП.

За извършеното от жалбоподателя нарушение в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7 ЗДвП е предвиден фиксиран размер на наказание „глоба” от 50 лева, което изключва възможността както на наказващия орган, така и на настоящия съдебен състав да извърши преценка и да индивидуализира размера на наказанието. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 50 лева, равняващи се на 25.56 евро.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0769-****** от ******** г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на Ч. Д.

М., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв./25.56 евро/ за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3