Решение № 3325 от 21.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3325 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело № 20221100510773 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.2 ГПК. СГС е сезиран с жалба от М. Б. К., която е длъжник по изпълнението, срещу действието на ЧСИ У.Д. по изп.дело N 20198580401507, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество – апартамент N 8, находящ се в гр.София, ж.к.“****, по отношение на който е извършен опис на 28.09.2022 г. Според жалбоподателя процесният имот е негово единствено жилище, поради което представлява „несеквестируемо“ имущество и срещу него не може да се насочва изпълнение. Сочи се, че изпълнителните действия по налагане на възбрана и извършване на опис на несеквестируемото жилище са незаконни. Иска се от жалбоподателя действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнение върху процесния имот чрез налагане на възбрана и извършване на опис да бъде отменено като незаконно.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД, който е взискател по изпълнението, е подал възражение, че действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението срещу процесния имот е законосъобразно, защото не е налице „несеквестируемост“. Сочи се, че длъжникът по изпълнението притежава и други жилища.

ЧСИ У.Д. е представила мотиви, в които сочи, че имотът не е несеквестируем, защото длъжникът притежава права върху ид.части от още две жилища. Освен това възбраната и описът на несеквестируема непотребима вещ са допустими изп.действия.

Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Изп.дело N 20147830400377 на ЧСИ У.Д. е образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М.

1

Б. К. въз основа на изп.лист от 28.11.2019 г. на СРС, 169 с-в, по гр.дело N 33849/19 г., с който е осъдена да заплати на взискателя парични суми за топлинна енергия.

С постановление от 22.01.2020 г., вписано в книгите на Служба по вписвания на 29.01.2022 г., съдебният изпълнител е наложил възбрана върху процесния имот и върху ид.части от още два жилищни имота.

На 28.09.2022 г. съдебният изпълнител е извършил опис на притежавания от длъжника недв.имот - апартамент N 8, находящ се в гр.София, ж.к.“****, а описаният имот е оставен за управление на длъжника.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на проверка в производството по чл.435 ал.2 ГПК са действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот на длъжника.

Процесният имот представлява „жилище“ по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, вр. с пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, защото по предназначение и естеството си служи за задоволяване на жилищни нужди. В този случай длъжникът има право да се позове на неговата несеквестируемост.

В случая съдебният изпълнител не е насрочил продан на процесния жилищен имот, поради което съдът намира, че не е започнал да тече преклузивният срок за обжалване на действията по насочване на изпълнението. Това обаче не означава, че преждевременно подадената жалба е недопустима, защото длъжникът по изпълнението има интерес да се разрешат въпросите досежно несеквестируемостта на възбранения имот. Нарушаването на несеквестируемостта в по ранен момент – напр. с налагането на запор или възбрана, съпроводена с предаване управлението на имота на трето лице, не е основание правото на жалба да се преклудира по-рано, защото така защитата на длъжника би се намалила.

Върху процесния жилищен имот на жалбоподателя, длъжник по изпълнението, е наложена от съдебния изпълнител възбрана и е извършен опис на 28.09.2022 г. С налагането на възбрана и извършването на опис съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху имота, макар и да не са извършени действия по осребряването на възбранения имот - оценка и публична продан. Жилището на длъжника представлява непотребима вещ, поради което налагането на възбрана върху него и извършването на опис са допустими изпълнителни действия. Това е така, защото възбраната е правно действие, което цели да предотврати извършване на разпоредителни действия с имота, а описът констатира неговото фактическото състояние, но с тези действия не се отнема фактическата власт на длъжника върху имота. Описът не води до създаване на пречки за длъжника да си 2 служи с имота за задоволяване на жилищните нужди, когато имотът не е предаден за пазене на трето лице, различно от членовете на домакинството на длъжника.

Изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че е „допустим описът на непотребимите вещи (той е елемент от фактическия състав на запора, когато за първи път ги индивидуализира), забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства“.

Според съда извършеният опис на 28.09.2022 г. не е в състояние да наруши несеквестируемостта, защото процесното жилище не е предадено от съдебния изпълнител за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника. Видно е от протокола за опис на 28.09.2022 г., че на основание чл.486 ГПК описаният жилищен имот е оставен за управление на длъжника. Следователно действията на съдебния изпълнител не лишават длъжника от фактическата възможност да ползва имота по предназначение и в този смисъл не са несъвместими с несеквестируемостта.

Доколкото не е насрочена публична продан на описания имот, която е насочена към неговото осребряване, обстоятелството дали процесният имот е единствено жилище на длъжника и представлява ли несеквестируемо жилище е ирелевантно, защото описът в конкретния случай не е съпроводен с предаване управлението на имота на трето лице, поради което не е в състояние да наруши несеквестируемостта.

Следва да се спомене, че след налагането на възбрана и извършването на опис е възможно да настъпят обстоятелства, които да рефлектират върху „статута“ на процесния имот – напр. извършване на разпоредителна сделка с имота, придобиване от длъжника в собственост на друг имот и т.н. В този смисъл съдът приема, че проверката за „несеквестируемост“ по отношение на жилищен имот, когато при описа не е предаден за пазене на трето лице, в най-пълна степен може да се извърши към момента на евентуално насрочване на публичната продан.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение, защото извършеното от съдебния изпълнител действие по насочване на изпълнението чрез възбрана и опис на жилищния имот, който е оставен за управление на длъжника, не е несъвместимо с несеквестируемостта.

Мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Б. К., която е длъжник по изпълнението, срещу действието на ЧСИ У.Д. по изп.дело N 20198580401507, изразяващо се в насочване на изпълнението върху апартамент N 8, находящ се в гр.София, ж.к.“****, със застроена площ 3 от 44,42 кв.м., извършено чрез налагане на възбрана и опис по протокол от 28.09.2022 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4