Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 02.04.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 69/2024
Вид
Решение № 91
Подписан
02.04.2024
В сила
23.04.2024
Състав
Стела Петрова Колчева

Цитирани разпоредби

  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Враца, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200069 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е. А. С. от гр.Враца против НП№23-1795-000443/21.12.2023 г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от с.з., му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради липса на реално осъществено нарушение и с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката е изразено бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно 1 легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Настоящият жалбоподател няма изобщо придобита правоспособност, съответно не притежавава СУМПС. Въпреки това, съгласно приложената справка за „нарушител/водач”, е бил нееднократно санкциониран за нарушения по ЗДвП в качеството му на водач на МПС, в т.ч. и за предходни нарушения по чл.150, вр.чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.

На 23.11.23 г. около обяд, полицейски автопатрул от служители на РУВраца, в състав свидетелите Л.И. и Ф.Ф. патрулирали в гр.Враца, ж.к.“Дъбника“, ул.“Възраждане“ около бл.№6, когато забелязали движение на л.а.“Пежо 307“ с транзитен рег.№*****. След подаване на светлинен и звуков сигнал, процесният автомобил спрял непосредствено, при което полицейските служители му извършили проверка. При същата била установено, че водач е настоящият жалбоподател, а до него в автомобила седяла св.Н.Н., живуща на семейна начала с жалбоподателя.При извършената последваща проверка по документи и по справки с дежурен ОДЧ, се установило, че жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС, както и че самото МПС е с нередовна регистрация. На място били съставени два АУАН срещу жалбоподателя, в т.ч. и процесния с № 673325/23.11.23 г. за нарушение по чл.150 ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише, оформено с отказ на свидетел, но без вписани конкретни възражения. Такива няма данни да са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Последвало е издаването на процесното НП, с което за констатираното нарушение по чл.150 ЗДвП и на основание чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП е наложено съответно административно наказание –глоба в размер на 300.00 лв.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни доказателства, а именнопряко от свидетелските показания на двамата свидетели-очевидциактосъставител Л.И. и свидетел по АУАН Ф.Ф., които са категорични за това, че непосредствено са възприели движението на процесния лек автомобил и непосредствено са го спрели, при което са установили, че негов водач е именно жалбоподателя. Разгледани самостоятелно и съпоставено, така посочените показания на двамата полицейски служители се явяват 2 незаинтересовани, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира изцяло като добросъвестно изложени и достоверни.

Обратно, съдът не кредитира ангажираните от страна на жалбоподателя втора група свидетелски показания. Тази група включва на първо място свидетелските показания на живущата с него на семейни начала -св.Н.Н., която твърди, че поначало тя е управлявала процесното МПС и случайно била спряна от другия свидетел Н.Г. с жест, показващ, че „не й свети единия фар“, при което тя спряла и отишла до близък магазин за авточасти, за да си закупи „крушка“. През времето докато била в магазина и била оставила жалбоподателя с автомобила, дошли и полицейските служители и извършили проверката. Вторият свидетел Н.Г., който е в близки приятелски отношения с жалбоподателя и не е очевидец на полицейската проверка, на свой ред твърди, че случайно възприел автомобила, управляван от св.Н.Н. и им помахал. След като спрели и си поговорили, им казал, че не им работи единия фар и си тръгнал за работа. По-късно същия ден, отново се видял с двамата и те му разказали, че след срещата им, „полицаите са го спрели и са искали да му пишат акт, че той е карал колата”. При така проследеното им съдържание и отчетени близки взаимоотношения с жалбоподателя, съдът счита въпросните свидетелски показания за заинтересовани и недостоверни.

Показанията на тези свидетели се явяват и нелогични на фона на това, че според св.Н., въпреки, че не е управлявал автомобила, жалбоподателят при проверката доброволно и без възражения, все пак се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и наркотици, в качеството на водач на МПС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От процесуална страна, в административно-наказателното производство започнало със съставяне на акта и завършило с обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед представените по делото заповеди и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в това число време и място на извършване на нарушението, пълно, точно и 3 ясно описание на обективните му признаци и съответстваща на това описание правна квалификация. Доводи в обратен смисъл не се сочат и от страна на жалбоподателя.

От материално-правна страна и въз основа на гореизложения доказателствен анализ, извършването на нарушението и неговото авторство се явяват напълно и категорично доказани. Правилно и в съответствие с правилата на чл.27 ЗАНН, е определена и следващата се за това нарушение санкция в размер от 300.00 лв., съгласно чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП. При тези съображения обжалваното НП като законосъобразно, правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№23-1795-000443/21.12.2023 г. на ВПД Началник сектор в ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на Е. А. С. от гр.Враца, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца, в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4