Решение № 1436 от 28.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1436 гр. Плевен, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц.А като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430100604 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 211, чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „***" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** К. Г. Б. против Б. Б. Г., ЕГН **********, ***, в която се твърди, че в периода 27.04.2022 год. до 10.08.2023г. ответникът бил служител на „***" ЕООД, заемащ длъжността „***". Твърди, че в изпълнение на служебните си задължения ответникът е бил командирован от страна на ищеца-работодател на задгранични командировки за извършване на превози на товари. За изпълнение на командировките на ответника са изплащани авансови суми, които включват дължимите командировъчни пари, както и суми за покриване на служебни разходи по време на същите. Твърди, че в преводните нареждания за изплащане на сумите на ответника изрично е посочено, че същите са за „командировъчни разходи и за служебни аванси".

Твърди, че преведените суми с това правно основание за посочения период 27.04.2022 год. - 11.08.2023 год., възлизат общо в размер на 64 878,75 лева, като сумите са превеждани както следва:

- През м. април 2022 год. - 990 лева

- През м. май 2022 год. - 2 300 лева

- През м. юни 2022 год. - 5 984 лева

- През м. юли 2022 год. - 4 580,30 лева

- През м. август 2022 год. - 3565,28 лева

- През м. септември 2022 год. - 3 456,77 лева

1

- През м. октомври 2022 год. - 2 958,95 лева

- През м. ноември 2022 год. - 4 425,35 лева

- През м. декември 2022 год. - 3 540 лева

- През м. януари 2023 год. - 4 540 лева

- През м. март 2023 год. - 663,60 лева

- През м. април 2023 год. - 6 682 лева

- През м. май 2023 год. - 5 385,60 лева

- През м. юни 2023 год. - 6 059,60 лева

- През м. юли 2023 год. - 6 636,80 лева

- През м. август 2023 год. - 3 109,80 лева

Твърди, че с оглед длъжността на ответника, последният по време на действие на трудовия договор е бил командирован в чужбина за извършване на международни превози. За всяка командировка в чужбина от страна на работодателя са издавани заповеди за командировка, които са общо 58 броя.

Твърди, че тези заповеди представляват и основанието за начисляването на командировъчни пари на ответника. Твърди, че размерът на полагаемите се командировки е изчислен на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както това е предвидено в трудовия договор.

Твърди, че за този период, от документите, с които разполагат в ищцовото счетоводство, ответникът е представил отчетни документи и са му начислени командировъчни разходи по наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и за други разходи в общ размер на 44 978,67 лева, от които полагаеми командировъчни разходи в размер на 43 830,16 лева и документи за други разходи в размер на 1 148, 51 лева. Отчитайки общият размер на документално обоснованите разходи, които възлизат на 44 978,67 лева и предоставената от ищеца сума с основание „Командировки и/или служебни аванси" в 64 878,75 лева, се получава рекапитулацията от 19 900,08 лева, с която се надхвърлят дължимите разходи и командировки и за която ответникът не е представил надлежни документи за тяхното разходване.

Твърди, че това разлика било установена към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Твърди, че с надлежно изпратено писмо до ответника, уведомили последния за констатираната разлика между получени суми за служебен аванс и командировки и отчетените суми на това правно основание, като го поканили да представи отчети, придружени със съответните счетоводни документи, удостоверяващи начина на разходване на сумата от 19 900,08 лева за дейности, свързани с „***" ЕООД, респ. да възстанови тази парична сума в полза на дружеството. Твърди, че от страна на ответника не е постъпил отговор на писмото и до настоящия момент. Моли ответника да бъде осъден за заплати на „***" ЕООД сумата от 19 900,08 лева, представляващи неотчетени и невъзстановени суми от авансово предоставени суми като служебни аванси и командировъчни средства при извършени 58 броя задгранични командировки, за периода от 27.04.2022 год. до 10.08.2023 2 год., ведно със законната лихва върху тази суми от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава, че между него и ищеца били налице договорни отношения, като с *** г. бил назначен на длъжност „*** код. По НКП : *** ; код по НКИД : *** Товарен автомобилен транспорт. Твърди, че съгласно чл. 4 от същия трудов договор, трудовото му възнаграждение на работник се определя в размер на 710 лв. месечно, като възнаграждението се заплаща до 30 - то число на следващия месец. Твърди, че до прекратяването на горе цитирания договор със Заповед № *** г. анекси към него не са правени.

Твърди, че още при преговорите с работодателя - ищец, преди подписването на договора, от негова страна му било обяснено, че върху записаното в договора трудова възнаграждение от 710 лв. месечно ще му бъдат плащани осигуровките, а другата част от възнаграждението е обвързано с изминати километри в процеса на работа, която изключително се състояла в транспортни услуги в чужбина с тежко товарен автомобил. Договорката била да му заплаща по 0.40 ст. на пропътуван километър, като отделно от това се заплащат съответните командировъчни за престоя зад граница. Счита за ноторно известно, че няма възнаграждение от 710 лв. на водач на тежкотоварен автомобил, който да извършва международен транспорт.

Твърди, че именно при тези условия започнал работа в ищцовото дружество, като в процеса на работа установил, че и другите служители - шофьори работят по същата схема, предложена им от работодателя. Твърди, че от сключване на договора до неговото прекратяване регулярно между 20- то и 25- то число на месеца фирмата - работодател му превеждала по банков път заплатата от 750 лв. Твърди, че отделно от това до 10 -то число на месеца му превеждали заработените суми от направен пробег за времето от 01-ви до 30 ти на предходния месец. Твърди, че тези суми се изчислявали по GPS-a, монтиран към влекача. Твърди, че всеки от водачите във фирмата има достъп до данните от GPS - а на влекача, който управлява и може да контролира дали му е изплатено дължимото възнаграждение за съответния месец. Твърди, че това възнаграждение до м. октомври 2022 г. се превеждало с основание „командировки„ и се превеждало заедно с истинските дължимите суми от командировъчни за месеца. Твърди, че след м. октомври 2022 г. тези преводи започнали да са с друго основание -„ командировки и служебен аванс„.

Твърди, че в същото време всички плащания като разходи се извършвали картово- по банков път, с кредитна карта предоставена му от работодателя.

Твърди, че за всеки направен разход след приключване на курса е изготвял отчет във вид ПЛАЩАНИЯ — РАЗХОДИ, в който фигурира дата и вида на разхода, стойността, вида на валута при плащане и начина на разплащане.

Твърди, че в търговско дружество, което е с основна дейност международен транспорт, до напускането му съществувала система за електронно 3 манипулиране на тахографите и GPS системите за наблюдение и контрол на движение на возилата. Твърди, че работодателя притежавал софтуер, с помощта на който се променяли параметрите на двете системи. Твърди, че това се правело от водачите зад граница, за да се избегне контрола относно задължителните почивки. Твърди, че във връзка с това, при проверка в Унгария тази манипулация на тахографа била установена, била му наложена солидна глоба от 2300 евро, която била платена от работодателя. Твърди, че по същия начин още 10 водачи на камиони били глобени. Твърди, че малко след този случай работодателя променил GPS оператора.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните и се установява от ***г., че в периода 27.04.2022 год. до 10.08.2023г. ответникът бил служител на „***" ЕООД, заемащ длъжността „***".

Не е спорно между страните и се установява от Заповед № ***г., че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено, считано от 10.08.2023г.

Съдът възприема заключението на съдбено-икономическата експертиза като обосновано, обективно, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че ответникът Б. Г. е работил по трудов договор в *** ЕООД *** г. на длъжност ***, като същият е бил командирован в чужбина за извършване на превози на товари. За тази цел на лицето са изплащани авансови суми, които включват командировъчни суми и такива за покриване на разходи по време на командировките. През периода от 27.04.2022-11.08.2023 г. на ответника са преведени общо 64 878,75 лв. На база на тези заповеди е извършено начисляване на командировъчни пари на база на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина — по 100 евро на ден.

Ответникът е представял в счетоводството отчетни документи, като след преглед от счетоводството и приравняване в съответните валути, са признати документи за извършени разходи по време на командировките, превалутирани в лева, отразени по счетоводна сметка 602 11 външни услуги по партидата на ответника, както следва: -Сума в размер на 416,35 лв. за 2022 г. -Сума в размер на 732,16 лв. за 2023 г. Освен това, по дебита на счетоводна сметка 609/5 и по кредита на ответника сметка 422 начислени дневни командировъчни суми по 100 евро дневно: -за 2022 г. — 24 271,86 лв. - за 2023 г. - 19 558,30 лв. През периода на действие на договора, ищцовото дружество е извършвало преводи 4 по банковата сметка на ищеца, като по делото са приложени платежните нареждания, а експертизата е констатирала липса само на едно от тях — 01.02.2023 г. на стойност 100 лв., което е предоставено в хода на проверката.

Плащанията са с основание „командировки” или „служебен аванс и командировки”, като същите са отразени по дебита на счетоводна сметка 422/29 партидата на ответника за погасяване на начислените дневни командировъчни суми и сумите за отчетени и признати разходи. През 2022 г.

— 28 261,35 лв. и през 2023 г. — 36 617,40 лв. Трудовите възнаграждения са начислявани в друга счетоводна сметка 421, същите са изплащани по банков път с други платежни нареждания, които не са предмет на настоящето дело.

Единственото платежно нареждане, което е с основание „заплата за м.04,2022 и командировка за 05” (стр.70 от делото) от 20.05.2022 г. е за заплатено частично ТВ за м.04.2022 г. — по сметка 421 — 86,99 лв., а сумата от 400 лв. е отчетена като платена по сметка 422/29 подотчетни лица — за погасяване на дневни командировъчни суми. Неотчетната сума ( разликата) между начислените дневни командировъчни суми и разходите, които са признати и отразени в счетоводството, и платените суми на ответника, извън тези за трудово възнаграждение е в размер на 19 900,08 лв., която сума е отчетена като дължимо салдо от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

При даването на служебен аванс се възлага работа по разходване и отчитане на предоставените парични средства, поради което при неотчитането им, ще е налице хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ- работникът или служителят ще отговаря при условията на пълна имуществена отговорност за липса. А в тези случаи вината и неизпълнението се предполагат до доказване на противното. Практиката на ВКС е, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност (решение № 15/20 г. на ВКС ІV ГО и решение № 226/13 г. на ВКС ІV ГО)./ така Решение № 63 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2019 г., III г. о., ГК/