Решение № 417 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330200125 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 799637-F696218/29.11.2024 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „****. № ****, представлявано от С.Я.А., на основание чл. 179, ал. 1, предложение първо от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Дружеството - жалбоподател, „****“ ЕООД, моли да се отмени НП, като в жалбата си навежда доводи за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, свързани с това, че дружеството не извършвало дейност, управителят бил извън страната, нямало настъпили вреди за фиска. Твърди несъобразяване с практиката на СЕС. По същество не оспорва нарушението. Моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно. Редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството жалбоподател на „****“ ЕООД с ЕИК **** било регистрирано за целите на ЗДДС на 16.02.2010 г. по инициатива на задълженото лице - регистрация по избор , независимо от облагаемия оборот.

1

На 15.11.2022 г. св. Ф. И. - инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, извършила служебна проверка на дейността на дружеството – жалбоподател „****“ ЕООД.

В хода на проверката било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г. в законоустановения срок до 14.11.2022 г., включително.

Изпратени били три покани от дата 21.12.2022 г. до „****“ на различни адреси: гр. Пловдив, ул. „****.****, гр. Пловдив **** за съставяне на акт за установяване на административно нарушение за неподадена в срок СД по ЗДДС и отчетни регистри за месец октомври 2022г. Поканите се връщали като „непотърсени“ или „преместен“.

С оглед направените констатации, на 13.02.2023 година, от св. И. бил съставен АУАН № F696218/13.02.2023 г., като се уверява, че и към този момент от дружествотожалбоподател не е подадена конкретната справка - декларация. Деянието на търговеца било квалифицирано като административно нарушение по чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствието на представляващ дружеството на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН – известен е, но след като е търсен не е намерен.

Дружеството-жалбоподател е дерегистрирано по ЗДДС на 28.02.2023г. по инициатива на орган на НАП по повод установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.

Предприети били действия от служители към НАП за откриване на жалбоподателя с цел връчване на АУАН № F696218/13.02.2023 г. на декларирания по смисъла на чл.8 от ДОПК адрес от търговеца – гр. Пловдив, ул. „****. **** /на 03.04.2022г. и 18.04.2023г./ както и на личните адреси на управителя на дружеството гр. Пловдив, ул. **** ет. 3, ап. 10 /на 03.04.2022 г. и на 18.04.2023 г./ и с. М., ул. „В.Л.

/на 22.02.2023г. и на 04.04.2023г., в различен диапазон от часово време. Действията са обективирани съответно в протокол № 1600008346/ 03.04.2023г., протокол № 1600009427/ 18.04.2023г., протокол № 1600008347/03.04.2023 г., протокол № 1600009426/ 18.04.2023г., протокол № 1600004807/ 22.02.2023 г., протокол № 1600008306/ 04.04.2023 г., В заключение в документите е отразено, че на тези адреси не е намерен представителят на дружеството или друго упълномощено лице.

При това положение, св. Ф. И. приела, че е налице хипотезата на „щателно издирване“, тъй като нарушителят не може да бъде намерен, поради което съставила доклад и сезирала с него директора на дирекция „Обслужване“ ТД на НАП – Пловдив за спиране на административнонаказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. С изрично разпореждане № 713034-F696218/ 17.07.2023г. на Директора производството, образувано с АУАН № F696218/ 13.02.2023 г. било спряно, като този факт бил отбелязан с подпис и печат върху процесния АУАН. На 14.11.2024г. Когато актът бил предявен на 14.11.2024г. на С.А. – представляващ дружествотожалбоподател, производството било възобновено от същата дата, също отбелязано с подпис и печат върху акта. А се запознал с предявеното му и го подписал без възражения.

Жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН.

Наказващият орган счел възражението за неоснователно и на 29.11.2024г. било издадено обжалваното НП № № 799637-F696218/29.11.2024 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Ф. И. актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка 2 писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, разпореждане № 713034-F696218/ 17.07.2023г. на Директора, доклад на св. И., протокол № 1600008346/ 03.04.2023г., протокол № 1600009427/ 18.04.2023г., протокол № 1600008347/ 03.04.2023г., протокол № 1600009426/ 18.04.2023г., протокол № 1600008306/ 04.04.2023г., протокол № 1600004807/ 22.02.2023г. за посещения на адреси за връчване на АУАН, 3бр. покани за явяване за съставяне на АУАН, 3бр. покани за връчване на АУАН, обратни разписки, оправомощителна заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор ЦУ на НАП и оправомощителна заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024 г. на изпълнителния директор ЦУ на НАП, справка НАП за съставени и връчени АУАН-и.

Разпитана в съдебно заседание св. Ф. И. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, включително реда за негово съставяне. Свидетелят сочи за многократното изпращане на покани за съставяне на АУАН, както до седалище на дружеството, така и до адреса на управителя му. Пояснява,че жалбоподателят имал едно нарушение преди процесния акт и „доста“ други след него. Търговецът развивал дейност по това време.

Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво деяние е ангажирана отговорността му.

Актът е съставен от компетентно лице видно от представената оправомощителна заповед т. 2.1. и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, тъй като АУАН е връчен на 14.11.2024 г. на представителя на дружеството. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в първата хипотеза - когато нарушителят е известен, но не може да се намери.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност видно от т. 1.2. от оправомощителната заповед (поради което и не се споделя бланкетното възражение в този смисъл), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Във връзка с горното и съответствието на случая с процесуалните правила, 3 съдът намира за необходимо да направи следното отбелязване:

Срокът за издаване на НП тече от съставянето на АУАН. Той може да бъде спрян на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в хипотезата на чл.

40, ал. 2 от ЗАНН и нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване, за да му бъде връчен. Следователно предпоставките за спиране на административно наказателното производство на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН са три: АУАН да е съставен в отсъствието на нарушителя, да е извършено щателно издирване на последния и той да не е намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието “щателно издирване”, поради което на основание чл. 84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. “Щателно издирване” представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай по преписката е наличен категоричен доказателствен масив за извършено щателно издирване. След като е бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, поради това, че е търсен, но не е намерен, същият е изпратен за връчване на дружеството. Представени са множество доказателства – покани и обратни разписки за това, че дружеството - жалбоподател е било търсено, за да бъде поканено за съставяне на АУАН - на адреса на седалището му, както и на адресите на управителя му, като не е намерен никой и пратките са върнати като „непотърсени“, „преместен“. По делото са налични и шест протокола, обективиращи действията на контролните органи във връзка с връчване на съставения процесен АУАН – като търсенето е от различни дати, отново различни часови диапазон и различни адреси, вкл. този по седалището на търговеца – гр. Пловдив, ул.

„****. и адресите по местоживеене и обитаване на управителя – гр. Пловдив ул. **** ет.3, ап.10 и с. М., ул. „В.Л.. Не е намерено дружеството, управителят му или упълномощено лице за връчване. При това положение е изготвен доклад от актосъставителя св. Ф. до директор на ТД на НАП - Пловдив в качеството му на АНО.

Издадено е Разпореждане № 713034-F696218/17.07.2023 г. от директорa на ТД на НАП Пловдив, за спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.

Впоследствие производството е възобновено, считано от 14.11.2024г., който факт е отбелязан с подпис и печат.

Въпросът тук е спазена ли е процедурата по спиране и възобновяване на административнонаказателното производство, от което всъщност зависи, дали е изтекъл или не 6-месечният срок на издаденото обжалвано наказателно постановление.

Тук следа да се отбележи,че в разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН не е регламентирано кой е компетентният да спре производството орган. Не е регламентирана законово и дейността по възобновяване на производството.