Решение № 15242 от 20.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15242 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110116372 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ЗОДОВ.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу П... за заплащане на сумата 20000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 20.12.2020-24.03.2022 г., в резултат от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по НОХД № ... г. по описа на СНС, ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е бил осъден по непредявено обвинение по НОХД № ... г. по описа на СНС, като ответникът вместо да предприеме законоустановените си функции не предприема нищо, а протеста срещу присъдата не посочва, че същата е постановена извън предмета на делото, а именно по непредявено обвинение. Посочва, че в резултат на тези действия на ответника е претърпял психически и физически тормоз, бил поставен в унизително положение и изживял стрес и негативни емоционални изживявания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорва да са налице извършени нарушения на правото на Европейския съюз. Оспорва да е налице причинна връзка между поведението му и претърпените от ищеца вреди.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Съдът счита, че предявеният иск е допустим, доколкото е предявен пред компетентен за това съд, а ищецът има правен интерес. В настоящето производство съдът не разглежда повторно приключило наказателно производство или да разглежда законосъобразността на действията на прокуратурата в наказателното дело, а единствено следва да провери дали има извършено достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в 1 резултат на което ищецът е претърпял вреди.

За отговорността на Държавата, чрез орган на Прокуратурата, за нарушение на правото на ЕС не се установяват предпоставките за това, в който смисъл са решения rankovich and others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler на Съда на ЕС, а именно 1. наличие нарушение на правна норма на източник на правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, 2. нарушението да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

В настоящия случай не се установи нарушение на ХОПЕС, доколкото този нормативен акт се прилага съгласно чл. 51 ХОПЕС само в случай, че държавният орган е прилагал/не съюзна правна норма/правото на ЕС.

Няма нарушение и на КЗПЧОС, тъй като е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, доколкото ЕС все още не се е присъединил към КЗПЧОС и не е част от правото на ЕС.

Освен това се прилага субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от Конвенцията.

В настоящия случай твърденията на ищеца са, че ответникът е извършил нарушение, тъй като не е протестирал или съответно не е въвел в протеста си нарушение, извършено от съда, а именно осъждане на ищеца по непредявено обвинение.

Отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз не е виновна, като въпрос на материална легитимация – кой орган е постановил незаконосъобразния акт, е по съществото на спора, като органът се посочва от ищеца – този орган на съдебната власт, за който ищецът счита, че е нарушил правото на Европейския съюз.

Съгласно твърденията на ищеца му е накърнено правото на защита, тъй като ответникът е извършил противоправно бездействие, тъй като не е обжалвал противозаконна присъда.

Въпреки това съдът счита, че правото му на защита не е било нарушено от ответника, доколкото той е имал право да обжалва присъдата, тъй като е бил подсъдим в производството. Функциите на прокурора в наказателното производство са уредени в чл. 46 от НПК. Съгласно чл. 46 от НПК Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 46, ал. 2, т.4 прокурорът взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки. Прокурорът в действителност следва да упражнява надзор за законност на постановените присъди по наказателни дела. Въпреки това гражданският съд няма възможност да установява дали действията на прокурора са били законосъобразни, както и да проверява законосъобразността на постановената присъда, а единствено би могъл да провери дали прокурорът е извършил действия, с който са били ограничени правата на защита на ищеца.

Съдът счита, че ответникът не е извършил противоправно поведение, с което са накърнени правата на ищеца. В случай, че е .. постановена незаконосъобразна присъда, чиято законосъобразност не подлежи на проверка от настоящия граждански съд, ищецът е имал 2 възможност да се позове на извършеното нарушение и да обжалва присъдата. С оглед на това съдът счита, че липсва първият елемент, а именно нарушение на норма на правото на Европейския съюз от страна на ответника.

Следва да се отбележи на второ място, че не се доказва, че ищецът действително е претърпял вреди от поведението на ответника в твърдения период. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ц.. Последният споделя, че с ищеца се познават от затвора, като знае, че същият е бил затвора заради обир на .., като му е споделял, че не го бил извършил. Поддържа, че ищецът бил разстроен за това, че не бил получил присъда по обвинителния акт. Сочи, че не знае точния период, в който ищецът се чувствал разстроен, но знаел, че тогава водил и друго дело. С оглед на това съдът счита, че не се доказва безспорно, че ищецът е търпял неимуществени вреди в процесния период.

Свидетелят споделя, че ищецът се е чувствал разстроен, но поради това, че е бил осъден за престъпление, което не е извършил, както и не си спомня в кой конкретно период. Следва да се посочи, ищецът е имал и друго дело, поради което е възможно претърпените неимуществени вреди да са били именно във връзка с това дело.

На следващо място не се доказва причинна връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и поведението на ответника. Дори и да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на осъждането му по обвинение, което не е било предмет на обвинителният акт, същите са в резултат на поведението на съда постановил акта, който именно е осъдил ищеца, а не в резултат на това, че ответникът не я протестирал.

Ето защо исковата претенция съдът приема за недоказана и неоснователна, а като такава подлежи на отхвърляне.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д..“, бл. .., ... ет. 2, АП... срещу П..., Булстат: ..., с адрес: гр. София, бул. „В...“ № 2, иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 20000,00 лeва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди 20.12.2020-24.03.2022 г., в резултат от допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз по НОХД № ... г. по описа на СНС, ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3