Определение № 11385 от 26.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11385 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504265 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 73418/09.03.2026г. на Национална федерация Техническа индустрия, наука, информатика, срещу разпореждане № 22498 от 17.02.2026г. по гр. д. № 171402/2024г. по описа на СРС, 55 с-в.

С обжалваното разпореждане СРС е върнал искова молба с вх. № 388656/02.12.2024г. на Национална федерация техническа индустрия, наука, информатика срещу Селскостопанска академия гр. София, по която е образувано гр.д.

№ 71402/2024г. по описа на СРС, 55 състав.

Жалбоподателят намира така постановения акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи, че е налице валидно упълномощаване на синдикалната организация, както за трудовите възнаграждения, така и за синдикалния членски внос. Поддържа, че има правен интерес от водене на делото. Моли да бъде отменен обжалваният акт и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба не е изпратена на насрещната страна за отговор, тъй като не е осъществена размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

Частната жалба е подадена срещу разпореждане, което прегражда понататъшното развитие на делото и като такова подлежи на въззивна проверка по реда на Глава XXI. Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, поради следните съображения.

Проверката за редовност на исковата молба и проверката за допустимостта на предявения иск се явяват израз на установения в чл. 7, ал. 1 ГПК принцип на 1 служебното начало, изискващ от съда не само извършване на необходимите процесуални действия по движение на делото и приключването му с валиден и законосъобразен акт, но и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуални действия от страните.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.

Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът обаче е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 ГПК и чл.127, ал.1, т.5 ГПК.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК . Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

Видно от разпореждане № 167911 от 30.10.2025г. СРС е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да отстрани посочените в нея нередовности.

С молба от 05.11.2025г. ищецът е посочил, че не може да посочи каква сума конкретно претендира всеки от синдикалните членове нито по отношение на трудовите възнаграждения, нито по отношение на членския внос, като за това е поискал назначаването на ССЕ.

По отношение на претендираните суми за трудово възнаграждение, съдът намира следното. Синдикална организация не може да предявява индивидуалните права на своите синдикални членове, когато се касае за техните индивидуални трудови договори. Недопустимо е предявяване на чужди права, освен в предвидени в закона 2 случаи, а този не е такъв. И в този смисъл ищецът не бил могъл да води искове вместо своите работници за по-високи трудови възнаграждения съобразени с уговореното в КТД. Правото на трудово възнаграждение е лично право, съответно ищецът като синдикална организация не би могъл да предяви чужди права.

В тези случаи синдикалната организация може да действа само като процесуален субституент. Съгласно приетото в определение № 94/24.04.2001г., постановено по гр. д. № 2/2001г. на ВКС, материално легитимирани да получат плащането са съответните работници или служители и може да се претендира единствено осъждане в тяхна полза.

Съгласно приетото в решение № 2121 от 14.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2001 г., III г. о., Определение № 94 от 24.04.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2/2001 г., II г. о., Определение № 12 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5519/2013 г., III г. о., ГК синдикалната организация може да предяви иск за установяване на нарушения на колективният трудов договор, с които се засяга пряко правната сфера на отделни работници и служители, но в такъв случай засегнатите работници или служители трябва да бъдат главни страни в исковото производство. В този случай синдикалната организация може да предяви исковете само от тяхно име, в качеството си на техен процесуален представител при условията на чл. 45 КТ. Ето защо, в тази част разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

Относно искането по чл. 29 КТД - освен, че същото е недопустимо и ищецът не е обосновал правен интерес от предявяване на такъв иск, с последната молба от 05.11.2025г., същият е заявил, че не поддържа този иск.

По отношение на претендираните суми за членски внос, съдът намира следното.

Синдикална организация може да претендира пряко от работодателя дължимия членски внос, при положение, че това е изрично уговорено в КТД. КТД е многостранен договор, и за много от уредените в него въпроси не може да се търси изпълнение на основание договорна отговорност /поради това и в КТД е предвидено решаването на споровете да се извършва пред арбитраж/. В случая обаче ищецът е посочил, че претендира от ответника дължимия синдикален членски внос за априлоктомври 2024г. на основание чл.58 от КТД. Касае се за клауза, която е двустранно уговорена в КТД, поради което ищецът може съдебно, на договорно основание, да претендира заплащане на синдикалния членски внос, при положение че същия се събира от работодателя. Ищецът твърди, че членският внос се събира от работодателя.

В този смисъл той има правен интерес да предяви иск, респ. същият е допустим. В изложенията на ищеца във връзка с изпълнение разпореждането на съда да отстрани нередовността на исковата молба, ищецът е посочил правното основание на претенцията си досежно синдикалния членски внос. Не е посочил цена, като е уточнил, че в началния етап на производството не би могъл да посочи цена, но е обяснил, че 3 след изготвяне на поисканата ССЕ цената на иска може да се определи. Посочил е начина на изчисляване на членския внос за всеки синдикален член – 0,7% от чистото му възнаграждение. Не е посочил броя на синдикалните членове, но е представил списък с няколко десетки, като е обяснил, че броят им е променлива величина, но той може да се установи от счетоводната система на работодателя. При това положение съдът намира този иск за допустим и напълно уточнен. Не винаги е възможно цената на иска да бъде определена с подаване на исковата молба. Затова чл. 70 ал. 3 от ГПК дава възможност по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената му да се определи приблизително от съда, като се задължи ищецът да внесе първоначална държавна такса, а след установяване на цената на иска в последствие, да се събере дължимата държавна такса, вкл. и след приключване на делото по реда на чл. 77 от ГПК.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да се отмени, в частта, в която исковата молба, касаеща иска за заплащане на синдикален членски внос за периода м.04 –м.10.2024г. е върната, и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му в тази част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 22498 от 17.02.2026г. по гр. д. № 71402/2024г. по описа на СРС, 55 с-в в частта, в която СРС е върнал искова молба с вх. № 388656/02.12.2024г. по исковете за заплащане на синдикален членски внос.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 55 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 73418/09.03.2026г. на Национална федерация Техническа индустрия, наука, информатика, срещу разпореждане № 22498 от 17.02.2026г. по гр. д. № 171402/2024г. по описа на СРС, 55 с-в в останалата част.

Определението, в частта, в която частната жалба е оставена без уважение, подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

Особено мнение на съдията Румяна Милчева Найденова

Не съм съгласна с мнозинството на състава, че обжалваното разпореждане следва частично да се отмени по отношение на претендирания членски внос.

Споделям доводите относно разбирането, че синдикална организация може да претендира пряко от работодателя дължимия членски внос, при положение, че това е изрично уговорено в КТД, каквито твърдения са изложени от ищеца. Намирам обаче, че въпреки дадените указания, исковата молба по отношение на претендирания членски внос е останала нередовна.

Цената на иска и посочване на конкретен размер на вземането, е условие за редовност на исковата молба. Няма пречка последствие, в хода на делото, този размер да бъде изменен, след изслушване на заключение на вещото лице, но не може предварително да бъде допусната експертиза по нередовна искова молба. Не считам, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК, тоест оценката да представлява затруднение в момента на предявяване на иска. Самият ищец е посочил, че членският внос е в размер на 0.7 % от чистото възнаграждение на съответния служител. На следващо място, в молба от 19.03.2025г. ищецът е заявил единствено, че представя само частичен и неизчерпателен списък с имената на синдикалните членове. Ето защо, считам, че ищецът е следвало да прояви съответната процесуална активност и да посочи цената на иска.

Не на последно място следва да се има предвид, че на ищеца са дадени многократни възможности за отстрани допуснатите нередовности. По този начин обаче съдът би се превърнал в помощник на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности при упражняването на предоставените процесуални права – чл. 9 от ГПК. В този смисъл решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008 г. на ВКС, ІІ ГО и други.

Ето защо, считам, че и в тази част обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

5