Решение № 1709 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1709 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100113127 по описа за 2021 година

Ищецът М. Д. излага в исковата молба, че на 11.11.2020г. влязъл на територията на Република България през ГКПП „Дунав мост 2“ Видин – Калафат. При извършена проверка на товарния автомобил, с който ищецът пътувал, граничните органи открили в кабината на автомобила 450 000 евро.

По случай било образувано досъдебно производство №ЗМ – 278/2020г. по описа на ОД МВР – Видин, пр.пр. №2145/2020г. по описа на Окръжна прокуратура – Видин за извършено престъпление по чл.253, ал.1 от НК.

Ищецът бил задържан и привлечен като обвиняем за посоченото престъпление, заедно със спътниците си. С постановление от 02.06.2021г. на наблюдаващия прокурор на осн. чл.243, ал.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК процесното досъдебно производство било прекратено, като със същото постановление била отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Поддържа, че по време на воденото срещу него наказателно преследване е претърпял неимуществени вреди под формата на стрес, притеснение и страх от неоснователно осъждане. Релевира твърдения и за търпени вреди от неоснователно наложената най-тежка мярка за неотклонение в продължение на 6 месеца и 22 дни. Били засегнати честта и достойнството му, а случаят получил и медийно отразяване, което допълнително притеснило ищеца.

Ето защо, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнатото срещу него незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 1

11.11.2020г. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- Прокуратура на Република България, подава писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва иска. Счита за недоказан стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното преследване, водено срещу ищеца. Оспорва твърдените вреди и връзката им с наказателното преследване. Поддържа, че Прокуратурата не е легитимирана да отговаря за условията в следствения арест, за извършената полицейска регистрация или за евентуална медийна разгласа. Оспорва претенцията по размер като несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика.

Оспорва началната дата на претенцията за лихва.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява следното:

Със Заповед от 11.11.2020г. на полицейски орган на осн. чл.72, ал.1 от ЗМВР ищецът е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Видин.

На 12.11.2020г. ищецът е бил привлечена към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем по пр.пр. №2145/2020г. по описа на ОП – Видин, ДП №ЗМ-278/2020г. по описа на ОД на МВР - Видин за престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С постановление на зам. – окръжен прокурор при ОП - Видин от същата дата ищецът е бил задържан на осн. чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа, а с определение на Видински окръжен съд от 13.11.2020г. по нчд №198/2020г., влязло в сила на 24.11.2020г., му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Последващи молби на ищеца за изменение на взетата мярка за неотклонение са оставени без уважение с определения на съда.

С постановление на зам. – окръжен прокурор при ОП – Видин от 02.06.2021г. образуваното срещу ищеца наказателно производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – поради това, че в хода на проверката не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.253, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, нито за извършено друго престъпление от общ характер. Посочено е, че установената фактическа обстановка налага извод за несъставомерност на деянието и разкрива осъществено административно нарушение по Валутния закон досежно недекларирането на пренасяните през границата на страната парични средства.

Със същото постановление е отменена и мярката за неотклонение „задържане под стража“. Постановлението е връчено на ищеца на 03.06.2021г.

2 и по делото не се твърди и не се доказва същото да е било обжалвано.

Приети са по делото материали от електронни медии, в които се коментира задържането на трима турски граждани на ГКПП Дунав мост 2 със сумата от 450 000 евро и образуваното в тази връзка наказателно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 3-то от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/.

Ищецът да е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

По делото е безспорно установено, че ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление от общ характер, описано по-горе, при установяването на фактическата страна на казуса, както и че наказателното производство срещу него е било прекратено поради несъставомерност на деянието. Съдът намира, че негативните психически изживявания и стрес досежно качеството на обвиняем и свързаната с това възможност за налагане наказание, следва да се приемат за установени дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни доказателства, по силата на човешка презумпция. Ето защо искът е доказан по основание, а при определяне на неговия размер взе предвид следното:

Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.

Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на 3 обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

Ищецът е бил задържан на 11.11.2020г., а на следващия ден привлечен към наказателна отговорност. От този момент същият има качеството на обвиняем. Наказателното производство е продължило до стабилизирането на постановлението за прекратяване. Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В случая, с оглед датата на която постановлението е било съобщено на лицето, същото е постигнало стабилитет на 11.06.2021г. Така, наказателното преследване срещу ищеца е продължило 7 месеца.

През този период ищецът безспорно е изпитвал тревога във връзка с воденото срещу него наказателно преследване и възможността да му бъде наложено наказание. Повдигнатото обвинение е било за престъпление, за което законът предвижда налагане на наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

На следващо място, при определяне размера на обезщетението, съдът съобразява и факта, че по време на воденото срещу него досъдебно производство ищецът е търпял мярка „задържане под стража“ – възможно най-тежката мярка за неотклонение. Съдът намира, че същата неминуемо тежко се е отразила върху личната сфера на ищеца, накърнявайки основни човешки права и ценности.

При задържането на ищеца му е извършен личен обиск, а в хода на разследването същият е бил разпитван и е участвал в производствата по мярката за неотклонение пред съответните съдилища /ОС – Видин и САС/.

4

Посочените процесуални действия са умерени по интензитет и не обуславят присъждането на възнаграждение в размер по-висок от установения в съдебната практика за сходни случаи.

Трайно установена е и съдебната практика, че Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация / решение № 201 от 22.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2016 г., IV Г. О., определение № 1014 от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 671/2017 г., IV Г. О., решение № 202 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 403/2016 г., IV Г. О., решение № 32 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2019 г., IV Г. О., определение № 250 от 09.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3972/2016 г., IV Г. О., определение № 511 от 05.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2018 г., IV Г. О./, в който смисъл възражението на ответника, че посоченото обстоятелство не следва да се съобразява от съда при определянето размера на отговорността й, е неоснователно. Наличието на полицейска /криминалистична/ регистрация през времетраенето на наказателното производство е обстоятелство, което съдът взема предвид при определяне размера на дължимото обезщетение, като съобрази данните по досъдебното производство за чисто съдебно минало на ищеца, които факти са достатъчна индиция, че той е претърпял релевираните вреди, рефлектиращи върху неговата част и достойнство.

Същевременно, съдът намира, че не се установиха твърдените от ищеца неимуществени вреди под формата на накърняване на неговата репутация и добро име посредством широкото медийно отразяване на случая. От представените по делото журналистически материали се установява, че обвинените лица са посочени общо като „турски граждани“, „трима чужденци“ или с инициали, което е направени именно с цел информиране на обществеността за производството, но същевременно запазване самоличността на твърдените извършители, с оглед охрана на техните права и законни интереси.

Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение сумата от 12 000 лв., която сума би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът взема предвид и 5 факта, че самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала незаконното обвинение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществения характер на подлежащите на обезщетяване вреди /Решение от 30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, I V ГО/. До пълния предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва. Началният момент на забавата и дължимостта на законна лихва върху дължимото обезщетение обаче настъпва не от датата на задържането – 11.11.2020г., както е поискано, а от датата, на която постановлението за прекратяване се е стабилизирало – 11.06.2021г.

Разпечатката съдържа 41 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03ee8864-c99b-407a-8408-1fe008c239ec