Решение № 9 от 06.02.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Дулово, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря ХРИСТИНА М. СТОЕВА като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20233410200234 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Подадена е жалба от ЗП **** срещу Наказателно постановление № **** на *****, с което на ЗП било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ и чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 166 ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минима лните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява срещу размера на наложената санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание ЗП, редовно уведомен, не се явава, изпраща представител – адвокат И. А. АК Силистра.

Представител на въззиваемата страна – юк. **** изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че отговорността на дружеството е ангажирана законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

1

Санкционираният ЗП **** е с основна дейност: Птицеферма в с. **** ферма № ***. За изпълнението на дейността си и задълженията ЗП ангажирало работници за извършване на определена специфична работа по разтоварване на каси и товарене на каси с пилета. На 28.07.2023г. сутринта около 07,15ч. е настъпила злополука с лицето ****, която е работила на територията на птицефермата. В резултат при работата с телескопичен челен товарач в халето **** удря с челния товарач пострадалата ****, при което получава фрактура на ляв глезен и лява раменна става.

Същият ден в 09,30ч е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на въпросния обект от *****.

Във връзка с констатациите на 14.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество ЗП за това, че като работодател не е осигурил прилагане на писмена инструкция за безопасна работа с телескопичен товарач рег.

№ ****

Въз основа на съставения акт на 31.08.2023г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на санкционираното дружество ЗП било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 166 ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При приложените писмени доказателства липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите от *****, поради което всички приложени по делото доказателства следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

При това положение съдът приема, че на процесната дата лицето **** действително е полагало труд за въззивното дружество ЗП, без към този момент с него да е имало сключен трудов договор, при което удря с челния товарач пострадалата ****, вследдствие на което получава фрактура на ляв глезен и лява раменна става.

Фактическите изводи на съда се подкрепят и от приложените писмени доказателства, които са с голямо значение и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия 2 орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът законосъобразно е съставен в присъствието на представителя на дружеството ЗП - санкционираното лице, което е успяло да организира съответно и своевременно защитата си и макар че не е подало възражение срещу акта, е депозирало жалба срещу издаденото наказателно постановление. Поради това липсват основания да се приеме, че правото му на защита е било реално накърнено.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – **** Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата доводи за несъответствие на наказателното постановление с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В напълно достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване на нарушението, в какво се изразява деянието и спрямо кое лице е извършено. Отразени са трудовите функции, които се твърди, че са изпълнявани от това лице. Посочени са видът икономическа дейност и коефициентът на трудов травматизъм, които са счетени за приложими от наказващия орган. По този начин фактическите твърдения на АНО са станали ясни и изискванията на закона са удовлетворени, като процесуалните права на дружеството не са накърнени по никакъв начин. За изчерпателност следва да се отбележи, че според съдебната практика работодателят е длъжен да е запознат с кода по НКИД, икономическата дейност, към която попада дейността на дружеството ЗП и коефициента на трудовия травматизъм в нея, както и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки, при което дори и непосочването на тези обстоятелства в наказателното постановление не би могло да наруши правото на защита на санкционираното лице (Решение № 179/2010 г. на АдмД-София-обл. по КАНД № 43/2010 г. и др.). По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл. 55 от ЗЗБУТ - лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.

Съдът намира и че санкционната норма е издирена правилно, тъй като чл. 55 от ЗЗБУТ препраща към КТ в случаите на нарушение на нормите на закона, а чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда специална санкция за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и разглежданият 3 случай.

Не са налице основания за приложение на нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като няма данни нарушението да е било отстранено. Не следва да се обсъжда приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ.

Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ минималния, предвиден в закона, не е мотивирано по никакъв начин. При това положение и с оглед липсата на данни за наличие на влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500. 00 /хиляда и петстотин/ лева.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на **** следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д., ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80. 00 до 120. 00 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като са проведени две съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона над минимума към средата. Съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ****

Предвид изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление

№ **** на *****, с което на ЗП било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ и чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 166 ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като намалява наложеното на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, административно наказание "имуществена санкция" от 3 000. 00 /три хиляди/ лева на 1 500. 00 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ЗП **** да заплати на ***** сумата от 100. 00 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Силистра.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

5