Определение № 760 от 08.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. С., 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500429 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

На 13.10.2025г. е била депозирана частна жалба от юрисконсулт А., пълномощник на „А.С.В.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „ Д-р П.Д.“, № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 против определение № 3635/30.09.2025г. по гр.д. № 5367/2025г. на СлРС, с което е била обезсилена заповед за изпълнение № 3003/28.10.2024г. по ч.гр.д. № 5367/2024г. на СлРС.

Определението на СлРС е обжалвано като незаконосъобразно. Посочено е, че в хода на заповедното производство е била извършена цесия на вземането от „Ю.Б.“ АД на жалбоподателя „А.С.В.“ ЕАД. Указанията на СлРС за предявяване на установителен иск за установяване на вземането, са били изпълнени от жалбоподателя. Исковата молба по УИ е била предявена на 17.09.2025г. На същата дата жалбоподателят е извършил уведомление и на заповедния съд.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 25.10.2025г. пред РС – С. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от „Ю.Б.“ АД против 1 длъжника Д.С.Х., ЕГН ********** от гр.С.. По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 5367/2025г. по описа на СлРС и била издадена заповед за изпълнение № 3003/28.10.2025г. Тъй като ответникът не бил открит на адреса си, уведомлението му било връчено по реда на чл.47 от ГПК. Заповедният съд задължил заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземането си и да представи доказателства за това. Заявителят бил уведомен за задължението си да предяви установителен иск на 18.08.2025г. и срокът му на изпълнение е бил до 18.09.2025г.

В хода на заповедното производство вземането на заявителя „Ю.Б.“ АД било цедирано на „А.С.В.“ ЕАД. Цесионерът предявил искова молба на 17.09.2025г. и по нея било образувано гр.д. № 4298/2025г. на СлРС. На същата дата било депозирано и уведомление до заповедния съд за депозираната искова молба. Това уведомление обаче не било докладвано своевременно на съдията – докладчик по заповедното производство и на 30.09.2025г., той приел че заявителят не е предявил в указания срок установителен иск и постановил обезсилване на издадената заповед за изпълнение № 3003/28.10.2024г., за което било съставено обжалваното определение № 3635/30.09.2025г.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 09.10.2025г. и на 13.10.2025г., в рамките на законоустановения едноседмичен срок била депозирана настоящата частна жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е основателна.

В разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК законодателят е предвидил задължение на заявителя по заповедното производство, когато издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в едномесечен срок той да предяви установителен иск за вземането си.

Непредявяването на такъв иск води като последица до обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Тогава, когато ( както е в случая) в хода на заповедното производство вземането на заявителя е било цедирано, установителният иск може да бъде предявен и от цесионера. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС – т.10б от ТР 4/2013г. на ОСГТК.

2

Настоящият случай е точно такъв. Установителният иск е бил предявен в срока по чл.415 от ГПК от цесионера и настоящ жалбоподател - „А.С.В.“ ЕАД. Единствената причина заповедният съд да обезсили издадената заповед за изпълнение е било обстоятелството, че уведомлението до съда направено своевременно от жалбоподателя, не е докладвано своевременно на съдията – докладчик. В случая той също няма вина за постановения незаконосъобразен съдебен акт.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По отношение претенциите за разноски на жалбоподателя, съдът намира, че за тяхната основателност следва да се произнесе съдът по установителния иск, тъй като те са сторени като част от заповедното производство.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3635/30.09.2025г. по гр.д. № 5367/2025г. на СлРС.

ВРЪЩА делото на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. С., 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500429 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

На 13.10.2025г. е била депозирана частна жалба от юрисконсулт А., пълномощник на „А.С.В.“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „ Д-р П.Д.“, № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 против определение № 3635/30.09.2025г. по гр.д. № 5367/2025г. на СлРС, с което е била обезсилена заповед за изпълнение № 3003/28.10.2024г. по ч.гр.д. № 5367/2024г. на СлРС.

Определението на СлРС е обжалвано като незаконосъобразно. Посочено е, че в хода на заповедното производство е била извършена цесия на вземането от „Ю.Б.“ АД на жалбоподателя „А.С.В.“ ЕАД. Указанията на СлРС за предявяване на установителен иск за установяване на вземането, са били изпълнени от жалбоподателя. Исковата молба по УИ е била предявена на 17.09.2025г. На същата дата жалбоподателят е извършил уведомление и на заповедния съд.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 25.10.2025г. пред РС – С. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от „Ю.Б.“ АД против 1 длъжника Д.С.Х., ЕГН ********** от гр.С.. По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 5367/2025г. по описа на СлРС и била издадена заповед за изпълнение № 3003/28.10.2025г. Тъй като ответникът не бил открит на адреса си, уведомлението му било връчено по реда на чл.47 от ГПК. Заповедният съд задължил заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземането си и да представи доказателства за това. Заявителят бил уведомен за задължението си да предяви установителен иск на 18.08.2025г. и срокът му на изпълнение е бил до 18.09.2025г.

В хода на заповедното производство вземането на заявителя „Ю.Б.“ АД било цедирано на „А.С.В.“ ЕАД. Цесионерът предявил искова молба на 17.09.2025г. и по нея било образувано гр.д. № 4298/2025г. на СлРС. На същата дата било депозирано и уведомление до заповедния съд за депозираната искова молба. Това уведомление обаче не било докладвано своевременно на съдията – докладчик по заповедното производство и на 30.09.2025г., той приел че заявителят не е предявил в указания срок установителен иск и постановил обезсилване на издадената заповед за изпълнение № 3003/28.10.2024г., за което било съставено обжалваното определение № 3635/30.09.2025г.

Обжалваното определение било съобщено на жалбоподателя на 09.10.2025г. и на 13.10.2025г., в рамките на законоустановения едноседмичен срок била депозирана настоящата частна жалба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е основателна.

В разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК законодателят е предвидил задължение на заявителя по заповедното производство, когато издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК в едномесечен срок той да предяви установителен иск за вземането си.

Непредявяването на такъв иск води като последица до обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Тогава, когато ( както е в случая) в хода на заповедното производство вземането на заявителя е било цедирано, установителният иск може да бъде предявен и от цесионера. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС – т.10б от ТР 4/2013г. на ОСГТК.

2

Настоящият случай е точно такъв. Установителният иск е бил предявен в срока по чл.415 от ГПК от цесионера и настоящ жалбоподател - „А.С.В.“ ЕАД. Единствената причина заповедният съд да обезсили издадената заповед за изпълнение е било обстоятелството, че уведомлението до съда направено своевременно от жалбоподателя, не е докладвано своевременно на съдията – докладчик. В случая той също няма вина за постановения незаконосъобразен съдебен акт.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По отношение претенциите за разноски на жалбоподателя, съдът намира, че за тяхната основателност следва да се произнесе съдът по установителния иск, тъй като те са сторени като част от заповедното производство.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3635/30.09.2025г. по гр.д. № 5367/2025г. на СлРС.

ВРЪЩА делото на РС – С. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.