Решение № 1047 от 31.07.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3495/2022
- Вид
- Решение № 1047
- Подписан
- 31.07.2023
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 431, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1047 гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000503495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2787 от 16.10.2022 г., постановено по гр.д. № 6555/2021 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от Х. Б. В., ЕГН ********** против Министерство на вътрешните работи искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на вреди, общо в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба в канцеларията на съда на 21.05.2021 г., вследствие на незаконните действия и бездействия на служители на 01 РУ – МВР – СДВР по време на въвод във владение, осъществен от ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд на 12.10.2018 г. по изпълнително дело № 20108410401378, от които:
- сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди от понесените неудобства, свързани с преместването на имуществото му в друго жилище и товаро-разтоварната дейност;
- сумата от 7 000 лева, представляваща имуществени вреди от извършения разход за товарно-разтоварна дейност и транспорт в периода от 2018 г. - 2021 г.;
- сумата от 2 000 лева, представляваща имуществени вреди от заплатения от него наем на един от синовете му за 2019 г.;
- сумата от 10 000 лева, представляваща имуществени вреди/пропуснати ползи от това, че е бил принуден да живее в друго населено 1 място и да пътува всеки ден до работното място;
- сумата от 71 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинения му тормоз, притеснения и неудобства следствие от незаконното му „изхвърляне“ от жилището;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Х. Б. В., ЕГН ********** да заплати на Министерство на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 450 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Х. Б. В., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства обосновават извод за основателността на предявените искове.
Моли въззивният съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това осъди ответника да заплати посочените по основание и размер обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна - Министерство на вътрешните работи е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, а нейният представител в съдебното заседание моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и да се възложи в тежест на ищеца отговорността за разноски да заплати юрисконсултско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Ищецът - Х. Б. В., ЕГН ********** е предявил против Министерство на вътрешните работи искове /уточнение с молба вх. № 5108/18.06.2021 г./ с 2 правно основание чл. 49 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на вреди, общо в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба в канцеларията на съда на 21.05.2021 г., вследствие на незаконните действия и бездействия на служители на 01 РУ – МВР – СДВР по време на въвод във владение, осъществен от ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд на 12.10.2018 г. по изпълнително дело № 20108410401378, от които:
- сумата от 10 000 лева, представляваща неимуществени вреди от понесените неудобства, свързани с преместването на имуществото му в друго жилище и товаро-разтоварната дейност;
- сумата от 7 000 лева, представляваща имуществени вреди от извършения разход за товарно-разтоварна дейност и транспорт в периода от 2018 г. - 2021 г.;
- сумата от 2 000 лева, представляваща имуществени вреди от заплатения от него наем на един от синовете му за 2019 г.;
- сумата от 10 000 лева, представляваща имуществени вреди/пропуснати ползи от това, че е бил принуден да живее в друго населено място и да пътува всеки ден до работното място;
- сумата от 71 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинения му тормоз, притеснения и неудобства следствие от незаконното му „изхвърляне“ от жилището;
Поискал е да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът – Министерство на вътрешните работи подал отговор на исковата молба /л. 48/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че служителите на 01 РУ -СДВР, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК, след поискване са оказали съдействие на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд да осъществи въвод във владение на 12.10.2018 г. по изпълнително дело № 20108410401378.
Действията на служителите на 01 РУ са били съобразени с нормативните актове, регулиращи дейността на личния състав на МВР.
Освен това служителите на 01 РУ са на пряко подчинение на СДВР, която е юридическо лице и надлежен ответник по предявените искове.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение 3 препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.
От събраните по делото доказателства и изявленията на ищеца се установява, че последният е бил собственик на капитала на „Вектор“ ЕООД, което 2007 г. е сключило Договор за банков кредит с „Райфазенбанк България“ ЕАД и той, като обезпечение е учредил ипотека със собственото си жилище – находящо се в гр. ***, бул. „***“, № **, бл. **, вх. „*“, апартамент №**.
Поради неизпълнение на задълженията по Договора за кредит е насочено изпълнението върху ипотекирания имот, който е бил изнесен на публична продан и възложен на купувач от ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд.
ЧСИ е бил насрочил въвод във владение на дата 08.06.2018 г., който ищецът е осуетил, заливайки се със запалителна течност и заплахите да се самозапали.
ЧСИ е насрочил въвод във владение на 12.10.2018 г. и при връчване на съобщението ищецът се е заканил да използва огнестрелно оръжие.
ЧСИ с писмо от 10.09.2018 г. писмо от 27.09.2018 г. /л. 78 – л. 79 от първоинст. п-во/ е поискал от началника на 01- СДВР - МВР съдействие при извършване на въвода с цел да осъществи своите функции и избягване на инциденти.
Началникът на 01 РУ- СДВР е възложил на полицейски служители да окажат съдействие по установените Правила и последните първо са предупредили ищеца – с протокол от 04.10.2018 г. /л. 81/ да се въздържа от действия, които препятстват ЧСИ да осъществи своите задължения и са оказали дължимото съдействие по чл. 431, ал. 2 от ГПК, в резултат на които въводът във владение е осъществен на 12.10.2018 г.
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на предявените искове, имащи своето основание в разпоредбата на чл. 49 във вр. с чл. 45 от 4
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното.
В разглеждания случай ищецът е бил собственик на капитала на ЕООД, което е сключило Договор за банков кредит с „Райфазенбанк България“ ЕАД, а той е обезпечил изпълнението на задълженията по договора, като е учредил ипотека върху собственото си жилище – находящо се в гр. ***, бул. „***“, № **, бл. **, вх. „*“, апартамент №**.
Ищецът сам се е лишил от несеквестируемостта на жилището предвидена в чл. 344 от ГПК.
Поради неизпълнение на задълженията по Договора за кредит кредиторът – банката се е снабдила с изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело № 20108410401378 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски съд, извършена е публична продан и осуетен въвод във владение на купувача след заплахата на ищеца да се самозапали.
ЧСИ, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК е поискал съдействие от Началника на 01 РУ- СДВР, такова е оказано и въводът е бил осъществен на 12.10.2018 г.
Доказателствата по делото не обосновават извод за противоправно и виновно поведение на служителите на 01 РУ – СДВР, на които е било възложено да окажат съдействие на ЧСИ при възпрепятстване на 5 изпълнението на неговите функции от страна на ищеца.
Предявените искове не са доказани по основание и размер, поради което подлежат на отхвърляне.
Освен това 01 РУ е подчинено на Директора на СДВР, която дирекция е юридическо лице и надлежен ответник по предявените искове.
Разпечатката съдържа 60 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03ee2556-b76c-42cc-8f89-9078cb431629