Протокол № 139 от 13.08.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 139 гр. Бургас, 13.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И.ов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Г. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. И.ов Наказателно дело за възобновяване № 20262000600123 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Искателят - осъден О. Т., редовно призован чрез защитника адв. И.

С., не се явява.

Упълномощеният защитник адв. И. С., се явява лично в съдебно заседание.

За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява прокурор Х..

АДВ. С.: Да се даде ход на делото. Доверителят ми знае за днешното съдебно заседание, но се намира в Г. и няма да се яви.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Като изслуша становищата на страните и взе предвид, че неявяването на осъдения искател, редовно уведомен за настоящото съдебно заседание, не е пречка за разглеждане на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

1

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и секретаря.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът пристъпва към изслушване на съдебни прения.

АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, по този казус ми е много трудно да говоря по същество. Това е едно от делата, което според мен изобщо не трябваше да съществува. Самото дело представлява едно набеждаване в престъпление и при преглед на документите това се доказва.

Досъдебното производство на нас ни беше представено, като ние сме се запознали с него - аз, осъденият и преводачът. По това досъдебно производство аз съм писал, направил съм някои забележки, но в крайна сметка на разпоредителното заседание на първа инстанция не е имало проблем, защото аз смятах, че преписката по досъдебното производство е това, което съм виждал.

В първата съдебна инстанция производството мина доста странно, то е описано за какво става въпрос. На втора инстанция, след като прочетох мотивите на първа инстанция, останах много изненадан, че там има неща, които за мен са неизвестни. При прегледа на делото в окръжния съд установих, че досъдебното производство е подменено на сто процента. Сто процента като казвам, има подмяна, не че всички документи са подменени. На всички ни е ясно, че досъдебното производство е така организирано, че там могат да се въртят някои документи, тъй като не всички документи са заведени. Но в тази преписка, която аз видях, там липсваха определено две докладни от полицаите. При предявяването на досъдебното производство аз там съм го отбелязал, това, че действат абсолютно еднакво, все едно са писали под индиго. Тези неща липсваха в деловодството на окръжен съд. Отделно видях документи, които виждам за първи път - това е така нареченият протокол за оглед на местопроизшествие, който аз съм виждал преди това, но този беше друг, както и един албум, който също виждам за първи път с някакви снимки, които неизвестно от кого и как са правени. Това беше съобщено в окръжния 2 съд на съответното заседание и никаква реакция нито от прокуратурата, нито от съда.

Историята продължава за мен доста срамно за съдебната система, тъй като аз мога да преценя, бил съм 20 години разследващ, след това адвокат, ясно ми е как стават нещата. Оказа се, че съдът отказа да събира доказателства. Не може един полицай да твърди, че е спрял една кола от движение – отворил вратата и взел ключовете, при положение, че това е БМВ 520д и основното в системата за сигурност на този автомобил е, че той като тръгне, вратите се заключват автоматично. Аз карам такава кола, знам как е, пък и има технически указания приложени в окръжния съд – все едно нищо не съм им дал.

Поисках да се установи истинността на фотографиите, тъй като целият фотоалбум, приложен като доказателство към така наречения оглед на местопроизшествие, се оказа, че има една единствена снимка, на която се вижда предницата на колата, вижда се, че насреща има друга кола. Не се вижда кога е правена тази снимка, къде е правена, от кого е правена.

Техническото лице, което извикахме като свидетел в П. много се смути и каза „не мога да кажа“. Снимките се правят от служебни фотографи със служебни фотоапарати и там трябва да има дата. Ако няма дата – представя се носителя.

Няма такова нещо. Всички доказателства, въз основа на които е делото, обвинението в управление на автомобил в пияно състояние е във две фази, две части има. Той не твърди, че не е пил. Да, пил е, само че не е карал колата.

Била е на паркинга. Полицаят развива една версия, която е абсолютно невъзможна от обективна гледна точка. Аз предложих и на районния съд и на окръжния съд да се направи експеримент. Направете съдебно-техническа експертиза, дали тази кола като я запалиш и като тръгне, някой може да я отвори отвън, дали, когато има човек в колата някой може да изкара ключовете. Между другото полицаят лъже, защото тази кола няма ключове, тя има чип. Чипът стои отдясно под волана, сложен е на такова място, че аз самият като си го вадя от вън, като няма никой вътре, трябва да си огъна ръката.

За съжаление останах с усещането, че съм се сблъскал с една организирана група, да не кажа престъпна, за съжаление и съдебните състави участват в тази игра, защото всеки непредубеден човек, прочитайки делото и 3 виждайки за какво става въпрос, му става ясно каква е ситуацията. Дали е криворазбран патриотизъм, защото осъденият е *** гражданин, той е пенсиониран *** командос. Как да му обясня на него, че българското правосъдие е такова. Как да обясня на себе си, че пред очите ми се подменя едно досъдебно производство, случва ми се за първи път да видя такова нагло изпълнение и реакцията е никаква.

Отделно, по същество за процесуалните нарушения – разглеждайки преписката, която е представена и фигурира по делото, като се направи един тайминг се вижда, че в нея са участвали едва ли не половината полицейско управление на П.. Там има един дежурен разследващ полицай, който е направил някакви действия, има един младши инспектор, който е правил дрегера и кръвната проба и, който пред съда твърдеше, че той е направил огледа на колата и той я е взел. След това, в подмененото вече досъдебно производство се появяват едни протоколи, един младши инспектор И., който бил разпитвал някакви хора, пък протоколът друг, пък той го правил. Това са толкова груби процесуални нарушения на този етап, че просто нямам думи.

Най-жалкото е, че съдът отказа да събира доказателства за това. Аз съм на сто процента убеден, че всеки, който разбира малко от автомобили, като прочете инструкцията за експлоатация, която аз приложих пред окръжен съд, там пише какво става когато влезеш в БМВ и го запалиш. Заключва се автоматично, не можеш да го отвориш. На всеки му е ясно, че един полицай като спира една кола, той първо трябва да приложи, не да скача като батман отгоре. На всеки му е ясно, че двама полицаи, като виждат едно и също нещо по едно и също време, не може единият да каже „в колата беше жена“, а другият да каже „в колата нямаше жена“.

Никой не е задавал въпроса дали има някаква лична причина. Оказа се, че момичето, с което осъденият е бил, е поморийка. Тя не му е никаква, тя му е позната. Били са там, той й прави услуга да закара багаж на баща й, който живее в П.. Него го е нямало в къщи, тя е нямала ключове. Оставили колата на паркинга, отишли в съседното заведение и пили. Лична причина няма, но това което той ми обяснява е, че рязко се е променило поведението, когато са му поискали документите и той си е представил паспорта. Решил е, защо не знам, да си покаже полицейската карта на пенсионер. Оттам нататък, след като е показал това нещо, той казва „те ме накараха да отворя колата, да ровят, да 4 търсят нещо вътре“.

Той не е бил много време в България, живял е основно в Б., в П. е ходил един-два пъти.

Поради тези възражения, които наведох, искам да се възобнови делото и да се отмени присъдата, защото тя не е справедлива, той не е извършил престъпление.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство е образувано по искане на Т. за възобновяване на същото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 420 и чл. 348 НПК, като основание за възобновяването в най-общи линии защитата твърди, че цялото наказателно производство е опорочено още от фазата на досъдебното производство чрез подмяна и добавяне на документи конкретно за огледния протокол. Съдът не е приложил достатъчно усилия за събиране на допълнителни доказателства, с които да се проверят именно достоверността на свидетелските показания и разпитаните служители на МВР и в общи линии, че има подправяне на фотоалбум.

Именно поради тези допуснати съществени процесуални нарушения, на първо място, доказателствата не са събрани по съответния процесуален ред и форма. На следващо място, не е разкрита обективната истина, т.к. не са уважили искането на защитата за събиране на нови доказателства, с които да се изясни обективната истина, както и да се проверят тези, които са събрани на този етап.

Считам, че искането е неоснователно. В конкретния случай се касае за управление на МПС след употреба на алкохол и съдът е положил всички усилия за събиране на доказателства в тази насока, а именно дали подсъдимият е управлявал това МПС след употреба на алкохол, и дали е установена употреба на алкохол по съответния процесуален ред. Въпреки всичко съдът е положил достатъчно усилия за проверка показанията на разпитаните свидетели, като това е видно от мотивите на двете инстанции, където съдът съвсем обстойно е обсъдил всички доказателства, налице ли са противоречия между тях, както и тези свидетелски показания допълват ли се от другите доказателства по делото. Тоест, той е заключил, че няма противоречия между събраните доказателства относно относимите към доказване по делото факти и обстоятелства имащи значене за определяне, дали е извършил деянието и квалификацията на престъпното деяние. В тази 5 насока няма да се спирам и да преповтарям мотивите и на двете съдебни инстанции, които са анализирали всички доказателства по делото и са стигнали до правилния извод, че лицето е извършило деянието, в което е обвинен.

Относно твърдението за възможността и невъзможността да се отвори един работещ автомобил марка БМВ, там също е събрана необходимата техническа документация и не е необходимо да се провежда следствен експеримент. Важното е че, по делото е доказано от свидетелиочевидци, че лицето е управлявало МПС и непосредствено след управлението на същото, е установена употребата на алкохол на подсъдимия по установения в НПК ред със съответното техническо средство.

На следващо място, в подкрепа на това, окръжният съд е събрал и допълнителни доказателства и е допуснал и разпитал свидетел, който е съобщил на тел. 112 за ставащото същата вечер, а именно управлението на МПС от подсъдимия. Това допълнително изчиства и затвърждава факта, че подсъдимият е управлявал МПС, поради което считам, че при събиране и проверка на доказателствата от фазата на досъдебното производство и съдебната фаза не са допуснати процесуални нарушения. Събраните доказателства са събрани по установения ред и форма. Съдът е положил абсолютно всички усилия за да провери събраните вече доказателства относно тяхната достоверност и е извел мотивирани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, в което е обвинен.

Поради изложеното, предлагам да не се уважава искането.

РЕПЛИКА на АДВ. С.: Обръщам се към прокурора. Аз много харесвам общи приказки, но тук общите приказки ми дойдоха малко в повече.

Първо, мотивите и на двете съдебни инстанции са абсолютно идентични, което не е правилно. Второ, ако бяхте прочели внимателно делото, щяхте да видите какво казва така нареченият свидетел, който е управител на заведението, на 100-150 м. от мястото на събитието. Съжалявам много, но аз не очаквам от прокуратурата наизуст да си защитаваме работата, защото става въпрос за правосъдие, не става въпрос за отчети. Тук има несправедливо осъден човек.