Решение № 157 от 20.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Несебър, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.а при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Административно наказателно дело № 20262150200304 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на О. В., гражданин на Украйна, роден на **********г., подадена чрез процесуалния му представител – адв.Ц. М. от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б., ул.А.С. № ***** против Наказателно постановление № 26-0304000289 от 14.05.2026г. на Началник група към ОДМВР-Б., РУ-Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя В. са наложени административни наказания – глоба в размер на 1022,58 евро/1999,99 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят В. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, ведно с писмени доказателства.

За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.

Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

На 14.05.2026г., в 05.00 часа, в гр.Несебър, кв.Камелия, на ул.Първа, до хотел Корал, органите по кат спрели за проверка движещия се в посока гр.Свети Влас лек автомобил „Мерцедес *******“ с рег.№ ******, управляван от жалбоподателя В.. На место водачът бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARNА-0189, но същият отказал. На В. бил издаден талон за медицинско изследване № 318648 от 14.05.2026г., като същият отказал да го подпише и получи. След това, водачът бил отведен до Филиала за спешна медицинска помощ в гр.Несебър, където пред медицинско лице отказал да даде кръвна проба за химически анализ. За така установеното нарушение, на жалбоподателя В. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление. Видно от акта за установяване на административно нарушение, същият е съставен при условията на отказ, удостоверен с подписа на свидетел.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят В., койт о е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В допълнително депозираното по делото писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя се сочи, че липсват доказателства на последния действително да е била предоставена реална възможност да даде кръвна проба, че му е било разяснено съдържанието на предписанието и последиците от евентуален отказ, както и че същият е отказал извършването на медицинско изследване пред медицинско лице. В допълнение на това се сочи, че във връзка с установеното на процесната дата нарушение, на жалбоподателя били издадени две наказателни постановления – обжалваното и НП № 26-0304-000290 от 14.05.2026г., поради което се твърди, че наказващият орган е санкционирал два пъти едно и също фактическо поведение чрез различна правна квалификация.

Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в издаденото въз основа на него 2 наказателно постановление и се потвърждават и з ц я л о от показанията на актосъставителя Г. И. Г.. Същият установява пред съда, че на 13.05.2026г. от 19.00 часа до 7.00 часа на 14.05.2026г. бил назначен нощна смяна, като автопатрул „Пътна полиция“, съвместно с колегата му М.М.. Около 05.00 часа сутринта на 14.05.2026г., били изпратени от ОДЧ при РУ на МВР-Несебър да окажат съдействие на колеги от Автопатрул 2, във връзка с извършването на проба за установяване употребата на алкохол на установен от тях водач на лек автомобил на ул.Първа до хотел Корал в гр.Несебър. При пристигане на место, видели, че колегите им са спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес“, управляван от О. В., установено от представените от водача документи. Актосъставителят Г. сочи, че лицето /жалбоподателят В./ бил във видимо нетрезво състояние и миришел силно на алкохол. Същият бил поканен до служебния автомобил за извършване на проба за алкохол с техническо средство, за което му били дадени указания на български, руски език и английски език. Водачът отговарял на български език, поради което полицейските органи приели, че разбира всичко казано. Акт.Г. сочи, че лицето се опитало да направи проба с техническото средство, но отказвал да изпълни указанията на контролните органи – вместо да издиша продължително около 7-8 секунди въздух в техническото средство, същият вдишвал. След няколко опита, водачът заявил, че е украински гражданин, със закрила и не подлежи на проверка, след което се отправил пеша към хотел Атол без разрешение на полицейските органи. След като бил настигнат и върнат, кто му било обяснено, че при повторно такова поведение ще бъде задържат. На место, жалбоподателят бил поканен и за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, но същият заявил, че няма да бъде тестван нито за алкохол, нито за наркотици, тъй като не подлежи на проверка, мрази България и това е корупционна държава. След това отново със забързана крачка се отправил към спирка Палма. На няколко пъти му било разпоредено: „Спри, спри ще бъдеш задържан!“ и тъй като В. не изпълнил и това разпореждане, бил задържан и отведен във филиала за спешна медицинска помощ в гр.Несебър, където да даде кръв и урина за анализ, както на алкохол, така и на наркотици. Същият отговарял на български и на украински, като отказал да даде биологичен материал за изследване, както и да получи, и подпише издадените му талони за медицинско изследване, и два броя АУАН за отказ да бъде изпробван за алкохол и за наркотични вещества.

Така събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата – 14.05.2026г., жалбоподателят В. е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил законосъобразно санкциониран. Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в подаденото писмено становище за липса на доказателства на В. да е била предоставена възможност да даде кръвна проба, че му е било разяснено съдържанието на предписанието и последиците 3 от евентуален отказ за това, както и че същият е отказал извършването на медицинско изследване пред медицинско лице. Неоснователни са и възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че същият е бил санкциониран два пъти за идно и също нарушение.

Що се отнася до наложените на жалбоподателя административни наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидения от закона фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0304-000289 от 14.05.2026г. на Началник група към ОДМВР-Б., РУ-Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на О. В., гражданин на Украйна, роден на **********г., със съдебен адрес: гр.Б., ул.А.С. № ***** /чрез адв.Ц. М. от АК-Б./, са наложени административни наказания – глоба в размер на 1022,58 евро/1999,99 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Б..

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 4