Решение № 1178 от 03.12.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря М. МАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20211110209749 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. ,,Иларион Макариополски" № 47, представлявано от управителя Георги И. Ковачев, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 22 – 007443/21.06.2021г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, с което на търговеца е било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение по чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, обн. ДВ бр.37/2004г.

В жалбата се оспорва авторството на деянието в лицето на санкционираното дружество с аргумента, че строителният обект е бил предаден на дружеството – възложител ,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ “ ООД преди датата на проверката. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание за жалбоподателя ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД, 1 редовно призован, не се представлява.

Административно – наказващият орган: Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

Между търговските дружества ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД и

,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ “ ООД бил сключен Договор за строителство от 11.06.2021г. с предмет изпълнение на груб строеж на обект – ,,Смесена сграда с офиси, магазини, жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност, подземен гараж, помещение за трафопост, СВО и СКО“ в поземлен имот с Идентификатор ***, УПИ 2 - ,,За смесена сграда“, кв. №230, м.

,,Павлово – Бъкстон“, район ,,Витоша“, по плана на гр. София, административен адрес: гр.София, ул./бул.,,Белмекен“ № 20 – включващ следните видове СМР: кофражна работа, армировъчни работи, бетонови работи. След изпълнение на възложеното по договора ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД предал, по силата на Акт за приемане на конструкцията от 25.08.2020г., на ,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ“ ООД въпросната сграда след извършените СМР.

На 13.05.2021г. на място и на 27.05.2021г. и по документи била извършена проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство от служители при Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София във въпросния строителен обект, където жалбоподателят извършвал ремонтните дейности.

Било установено, че стълбищните рамене от втора до девета етажни плочи, на югозападната страна на сградата на пета и шеста етажни плочи, където се създава опасност от падане от височина, не са били обезопасени срещу падане от височина. Проверката била извършена от главен инспектор при 2

ДИТ - гр.София Е.С., съвместно със свидетеля Д. М..

При посещението на обекта свидетелите забелязали работници и на двете търговски дружества, като трима от тях попълнили списък, че работят за ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД и извършвали кофражни дейности. Във връзка с констатациите на инспекцията бил съставен Протокол за извършена проверка от 13.05.2021г., в който били подробно отразени извършените нарушения във връзка със строежа на въпросния обект.

В т.10 от протокола било отразено гореописаната липса на надлежно обезопасяване на сградата, което обусловило и спиране на извършването на СМР. По повод извършената констатация и проверка по документи бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, обн. ДВ бр.37/200г., който бил връчен лично на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател.

Свидетел по акта бил служител при ДИТ – София Н.В.. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели Е.С., Д. М. и Н.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от показанията на свидетелката С., която е и актосъставител, е че към момента на проверката в обекта е имало работници и на двете търговски дружества, между които е бил сключен договора за строителство. Именно обстоятелството, че тези лица на жалбоподателя са извършвали кофражни дейности в обекта, е обусловило нейното подозрение, че същите упражняват дейност в нарушение на трудовото законодателство.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се основават на непосредствени възприятия, относно наличието на съществени пропуски, свързани с трудовото законодателство, което е обусловило и налагане на спиране на СМР, като крайна мярка по безопасните условия на труд. Същевременно обаче констатираното от С. и М. обстоятелство, че установените работници, които са били на работа при дружеството - жалбоподател, са били в обекта в нарушение на нормативната уредба, не следва да бъдат ценени като правдиви.

3

По признания на самата свидетелка С., в обекта е имало и работници от дружеството ,,СТРОЙКОЛУКС София" ЕООД, а тези на ,,СТРОЙЕЛИТ К" са извършвали кофраж в обекта. Двете дружества взаимно са си прехвърляли отговорността, което е обусловила санкционирането на това, чиито работници са били в обекта по силата на възложената им дейност. Същевременно обаче към делото са представени като писмени доказателства Договор за строителство от 11.06.2019г. и Акт за приемане на конструкцията от 25.08.2020г. По силата на последния приложен документ обектът, в който е била извършена проверката, е бил предаден на възложителя в състояние да понесе по време на последващо изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания, което е обусловило и разрешаването на изпълнението на довършителните работи. В акта не са констатирани недостатъци и пропуски.

Поради липса на надлежно оспорване на представените документи съдът кредитира същите с необходимата достоверност. Отразените обстоятелства не бяха оборени от свидетелските показания, чиито частични предположения относно авторството на нарушението, с категоричност се опровергават от писмените доказателства към жалбата.

С оглед гореизложените обстоятелства съдът намира, че наказателното постановление е необосновано, тъй като отразеното в него административно нарушение, досежно неговото авторство, не се подкрепя от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Същото почива на частични предположения на част от свидетелите и на категорично опровержение от акта за приемане на конструкцията. По силата на чл.6.1 от договора за строителство, обектът се счита за окончателно предаден с подписване на приемо - предавателен протокол за предаване на извършените СМР. Следователно не може да бъде направен едностранчив извод, че именно санкционирания търговец е имал задължението да обезопаси обекта, в който е била извършена проверката. Ето защо следва да се приеме, че към момента на извършване на проверката обектът не е бил експлоатиран от дружеството жалбоподател, независимо от наличието на негови работници в него. Поради тази причина и вмененото административно нарушени есе явява недоказано по отношение на неговото авторство.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на 4 обжалвания административен акт не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.

С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 007443/21.06.2021г. на Директор при Дирекция ,,Инспекция по труда" - гр.София, с което на ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД с ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. ,,И. М." № 47, представлявано от управителя Г. И. К. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение по по чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, обн. ДВ бр.

37/2004г.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5