Решение № 16579 от 13.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16579 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110104480 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К.Г.П. с ЕГН ********** солидарно срещу „Б. - ПП“ ЕООД и срещу П.П.П. /ППП/ – София към „Б. - ПП“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 215, ал. 1 КТ за заплащане на сумите 630,90 евро и 72 щ.д. неизплатени в пълен размер командировъчни – дневни пари по осъществени дестинации София – Истанбул – София, София – Виена – София, София – Будапеща – София, София – Белград – София, София – Солун – София, София – Любляна – София, София – Букурещ – София, София – Прага – София за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г., регламентирани с ПМС 115/03.06.2004г. Претендира законна лихва върху главниците считано от 15.11.2008г. и разноски.

Ответникът „Б. – ПП“ ЕООД оспорва пасивната си легитимация. Алтернативно оспорва по основание исковете като навежда, че командировъчните били изплатени в пълен размер.

Ответникът „ППП – София“ прави възражение за изтекла погасителна давност.

Алтернативно оспорва дължимостта на сумите, като сочи, че били изплатени изцяло. И двамата ответници алтернативно искат в случай на уважаване на иска да се обсъди втори вариант на ССЕ, претендират разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че в процесния период ищецът е работил като „Кондуктор спални и кушет вагони“ в служба „Ескплоатация“ в звено „Спални вагони“ към ППП – София при „Б.“ ЕАД.

1

Съгласно Уведомително писмо на Директора на ППП - София, получено от ищеца на 05.12.2007г. , считано от 13.11.2007г. правата и задълженията на работодател за К. Г. П. се поемат изцяло и само от „Б. – Пътнически превози“ ЕООД – ППП София /като дружеството е Пътнически превози, а поделението – ППП – София/.

Видно от двете приложени Заповед № 9/12.12.2007г. на Б. – ПП ЕООД и Заповед № 80/30.01.2007г. на Б. ЕАД – Централно управление, са определени различни дневни размери на командировъчни до посочени дестинации – л. 5 – 7 от делото.

Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от съда като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените въпроси, след обстойна проверка в счетоводството на ответното дружество. Установява, че за периода 01.02.2007г. – 05.11.2008г. ищецът е бил в 31 броя международни командировки. Дължимите командировъчни са изчислени по нормираните в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /по-нататък: НСКСЧ/ и дадените в същата два възможни варианта: първият е по общия ред – когато има престой повече от 24 часа в друга съседна държава се полагат 80% от дневните командировъчни, а вторият е по реда на чл. 21 от НСКСЧ /съгласно който когато командирования има престой повече от 4 часа в друга съседна държава, но по-малко от 24 часа/, в който случай за тази командировка се заплащат 35% от дневните пари. За ищеца се установява, че е имал в процесния период командировки в съседни държави за по-малко от 24 часа и повече от 4 часа и съгласно двата варианта са дадени следните общи заключения: по вариант едно му се дължи доплащане в размер на 605,50 евро и 411,03 щатски долара, а по втория – 385 евро и 36,03 щатски долара.

За пълнота следва да се отбележи, че настоящото производство е образувано първоначално като колективен иск пред СРС с искова молба от 05.11.2008г. под гр.д.

34000/2008г., 57 състав, като с Определение от 07.11.2008г. делото е прекратено и препратено на СГС по компетентност с оглед предмета – колективен иск, родово подсъден на СГС съгласно чл. 380, ал. 1 ГПК. Там е образувано гр.д. 5134/2008г. на І – 4 състав.

Следва фактическо провеждане на съдебно дирене пред СГС с проведени множество открити съдебни заседания. С Определение от 26.11.2012г. обаче /след повдигнат спор за родова подсъдност между СГС и СРС/ на САС, Г.О. , 1 -ви състав, отсъжда, че не се касае за колективен иск, а за субективно съединени искове по чл. 215, т. 2 от ГПК и така делото следва да се гледа от СРС. Същото продължава под № 34000/2008г. и с Определение от 14.01.2022г. се разделя предявения от К. Г. П. иск и се образува настоящото гр.д.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

При заявените претенции се доказа, че ищецът е бил в трудово правоотношение конкретно с ППП – София към „Б. – ПП“ ЕООД. На първо място по аргумента на ответника „Б. – ПП“ ЕООД за липса на пасивна процесуална легитимация съдът приема следното. Без да има категорични доказателства за цялата структура на националния релсов превозвач 2

Български държавни железници, достатъчно е да се вземе предвид приетото писмо от Директора на ППП - София, получено от ищеца на 05.12.2007г. , считано от 13.11.2007г., съгласно което правата и задълженията на работодател за К. Г. П. се поемат изцяло и само от „Б. – Пътнически превози“ ЕООД – ППП София /като дружеството е Пътнически превози, а поделението – ППП – София/, се налага извод, че ППП – София като пряк работодател на ищеца следва да отговаря наред с дружеството, под чийто надзор и ресор се намира, а именно – „Б. – Пътнически превози“ ЕООД. Затова аргументът е неоснователен и исковете ще се разглеждат срещу двете формирования солидарно.

Доказа се, че К. П. е бил в трудови правоотношения с ППП – София и че в процесния период е бил командирован 31 пъти. По приетата ССЕ съдът приема, че са установени командировките по брой и престой. За основателен настоящият състав счита да се приложи вторият вариант от заключението на вещото лице. Нормата на чл. 21 от НСКСЧ като специална намира приложение тогава, когато е доказано, че има командировки, в които служителят е бил в съседна държава за по-малко от 24 часа и повече от 4 часа, в който случай се начисляват 35 % от дневните командировъчни по общите заповеди. В останалите случаи когато командировката и в съседна държава, и в надвишава 24 часа, както и когато самата командировка е в несъседна на нашата страна, се дължат 80 % от дневните командировъчни. Така искът за командировъчните в евро е основателен до размер от 385 евро, като за горницата до размер от 630,90 евро подлежи на отхвърляне, съответно искът за командировъчни за щ.д. е основателен до размер от 36,03 щ.д., като за горницата до размер от 72 щ.д. подлежи на отхвърляне.

По въпроса откога се дължи законна лихва. Съдът намира, че считано от първоначалното завеждане на исковете пред СРС през 2008 година се дължи такава.

Конкретната дата е посочената от ищеца 15.11.2008г. /въпреки че видно от самата искова молба същата е заведена на 05.11.2008г./, тъй като така е поискана, така е възприета в доклада на съда, обявен за окончателен с протоколно определение от 20.04.2023г. и присъждането на лихва от по-ранен момент от поисканата ще представлява свръх – петитум.

Отделно се дължи оттогава и до окончателното изплащане защото реално производството е било висящо – с всичките усложнения по хода му – група служители, включително и ищецът са били сезирали „Б.“ ЕАД да им изплати команидировъчните в цялост. Независимо, че след прецизиране на претенцията, вече по индивидуален иск, е насочена и срещу „ППП – София“, същественото е, че принципалът на двамата ответника е бил ответник и в доклада по делото, изготвен едва в настоящото производство е прието, че ответници са двете дружества.

По разноските

С оглед изхода на делото страните си дължат разноски по съразмерност. Съдът приема за ищцовата страна, че са сторени 500 лева – заплатен адвокатски хонорар по Договор на л. 109 от делото, от които по съразмерност се дължат 301,30 лева.

3

На ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя общо на 300 лева /по 150,00 лева за всяко дружество/, като при присъждането не се изчислява съразмерност тъй като съдът определя размера директно за присъдените суми.

Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху уважените искове общо от 800,73 лева в размер на 50,00 лева и разноските – 250,00 лева за изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 215, ал. 1 от КТ „Б. - ПП“ ЕООД с ЕИК 175405647, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „И.В.“ № 3 и „П.П.П. – София“ ЕООД, с адрес: гр. София, ул. „З.“ № 1, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К.Г.П. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.“ № 13, ет., ап. 28, сумата от 385 /триста осемдесет и пет/ евро, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълно предявения размер от 630,90 /шестстотин и тридесет евро и 30 евроцента/ евро като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и сумата 36,03 /тридесет и шест долара и 3 цента/ щатски долара, като ОТХВЪРЛЯ за горницата до пълно предявения размер от 72 щатски долара като НЕОСНОВАТЕЛЕН, и двете суми ведно със законната лихва считано от 15.11.2008г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б. - ПП“ ЕООД и „П.П.П. – София“ ЕООД, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К.Г.П. сумата 301,30 /триста и един лв.и и 30 стотинки/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К.Г.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Б. - ПП“ ЕООД и „П.П.П. – София“ ЕООД, сумата 300,00 /триста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. - ПП“ ЕООД и „П.П.П. – София“ ЕООД, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на Софийския районен съд сумата 50,00 /петдесест/ лева дължима държавна такса и 250,00 /двеста и петдесет/ лева дължими разноски.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5