Решение № 87 от 15.10.2021, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр.Монтана, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211630200933 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.

С Наказателно постановление № 570996-F605878/ 12.04.2021г. на Териториален Директор на НАП град Велико Търново, на „В.А. 2019” ЕООД, представлявано от управителя В. Н. В. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 15 000.00 (петнадесет хиляди) лева на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал административнонаказания, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, за което излага подробни доводи. Поддържа за допуснати съществени процесуални нарушения – нарушена разпоредбата на чл.18 ЗАНН. Заявява, че издаденото НП е необосновано и материално незаконосъобразно. Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление изцяло.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител, в съдебно заседание поддържа, че издаденото наказателно 1 постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като по несъмнен начин е установено извършването на административно нарушение, правилно е определено и индивидуализирано наказанието. С оглед на горното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, както и на процесуалния представител на наказващия орган, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при извършена проверка по прихващане и възстановяване на ДДС, приключила с АПВ от 05.03.2021г. е установено, че ЗЛ „В.А. 2019” ЕООД гр.Б., чрез управителя е осъществило плащания в брой по 5 бр. ПКО на обща стойност 30 000 лева, съгласно Договор за осигуряване доставката и закупуване на селскостопанска техника от 13.03.2020г. Плащанията са осъществени в търговската база на „А. 2007” ЕООД гр.Монтана, свързани са помежду си на едно и също основание и представляващи авансови плащания за придобиване на собственост върху зърнокомбайн марка John Deere, модел 2066. За извършените плащания са издадени от доставчика 5 броя ПКО, в които като основание е отразено „авансови плащания”.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ.

Съставен е АУАН в ТД на НАП, офис Монтана, в присъствието на управителя на дружеството.

В срок е постъпило възражение срещу съставения акт, който е разгледан по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН и е преценено като неоснователно.

На основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.5, ал.1 ЗОПБ е наложено и административно наказание на жалбоподателя, имуществена санкция в 2 размер на 15 000 лева.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, посочени в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление.

Навеждат се доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – чл.18 ЗАНН, които водят до незаконосъобразност на атакуваното НП. На следващо място поддържа, че въпросната сума от 30 000 лева не представлява плащане, а внасяне на гаранция за изпълнение на парично задължение, а самото плащане е извършено по-късно и по банков път. Управителят на дружеството бил внесъл собствени средства, процесните 30 х.лв., за гарантиране бъдещото плащане на цената на вещта, поради и което счетоводното отразяване е станало след извършеното реално плащане по банков път. Заявява и искане за прилагане на чл.28 ЗАНН, като твърди, че преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, още повече съществени такива, които да са ограничили правото на защита на наказания.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № F605878 от 17.03.2021г., който е съставен по повод на извършена проверка по прихващане и възстановяване на ДДС, приключила с АПВ от 05.03.2021г., при която е установено, че ЗЛ „В.А. 2019” ЕООД гр.Б., чрез управителя е осъществило плащания в брой по 5 бр. ПКО на обща стойност 30 000 лева, съгласно Договор за осигуряване доставката и закупуване на селскостопанска техника от 13.03.2020г. Плащанията са осъществени в търговската база на „А. 2007” ЕООД гр.Монтана, свързани са помежду си на едно и също основание и представляващи авансови плащания за придобиване на собственост върху зърнокомбайн марка John Deere, модел 2066. За извършените плащания са издадени от доставчика 5 броя ПКО, в които като основание е отразено „авансови плащания”, съответно ПКО от 13.03.2020г. за сумата от 5 000 лева, ПКО от 23.03.2020г. на стойност 10 000 лева, ПКО от 30.07.2020г. за 5 000 лева, ПКО от 10.08.2020г. за сумата от 3

5 000 лева и ПКО без дата на стойност 5 000 лева.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ.

Горната фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства, така и от гласните – показанията на разпитания свидетел Г. Ц.

ИВ., актосъставител, който разпитан заявява, че е извършена проверка на ЗЛ в периода от м.ноември 2020г. до м.януари 2021г., при която е установено, че по договор за придобиване на ДМА – зърнокомбайн и прехвърляне собствеността от „А. 2007” ЕООД към „В.А. 2019” ЕООД по представените 5 бр. платежни документи – 5 бр. ПКО на обща стойност 30 000 лева, с отразен предмет на плащанията – „авансови плащания за зърнокомбайн”. Свидетелят твърди, че самите плащания в брой са отделни такива, но по една единствена доставка, придобиване на зърнокомбайн и са на стойност над 10 000 лева.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, същият е участвал при извършване на проверката, показанията му са последователни, точни и обективни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

В подкрепа на свидетелските показания е и заключението на вещото лице Л.З. по ССЕ, която поддържа, че процесните 5 бр. ПКО така оформени – вписана фирмата, която ги получава, вписано кой извършва плащането, за какво е самото плащане, доказват, че по същите има плащане.

По възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.18 ЗАНН, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.18 ЗАНН е относима до случаи, в които „ Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях”. Настоящият случай не е такъв, тъй като извършеното нарушение е едно, извършено с няколко отделни повтарящи се действия, свързани помежду си плащания, на едно и също основание, договор за придобиване на зърнокомбайн.

Правилно и законосъобразно е определено като нарушение по чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ и е наложено административно наказание по чл.5, ал.1 от с.з.

4

Възражението на наказания, че с внесените суми не е извършено плащане по договора, а същите представляват собствени средства на управителя, с които се гарантира бъдещата сделка, съдът намира за неоснователно.

Видно от представените 5 броя ПКО е, че същите са издадени от името на дружеството и е отразено, че е „авансово плащане за JD 2066”.

В постъпилото възражение от жалбоподателя срещу съставения АУАН никъде не се поддържа твърдение за внесени собствени средства на управителя на дружеството, тази теза се поддържа в жалбата против издаденото НП. В самото възражение наказания е отразил, че е разсрочено плащане със средства от дейността на дружеството, както и че е внасял парите в касата на продавача, като за извършените плащания в брой са му издавани ПКО. Не се доказа твърдението за собствени средства на представляващия дружеството.

Във връзка с приложения и цитиран Анекс №1/16.03.2020г., с който се установява плащане на сумата от 30 000 лева на 25.03.2021г. по банков път, съдът намира, че същият е създаден най-вероятно за нуждите на експертизата и едва в съдебното производство. За този Анекс при положение, че е бил подписан, не става въпрос при извършената проверка и представените в тази връзка на органа по приходите, документи. За същия не се поддържа нито в постъпилото възражение срещу АУАН, нито в жалбата срещу НП. Видно от заключението на ССЕ, всички плащания по банков път с изключение на първото, описано в Акта за прихващане и възстановяване, са станали след проверката, когато органа по приходите е уведомил представляващия дружеството, че за плащанията в брой по тази сделка е в нарушение на ЗОПБ и ще бъде санкциониран за това.

Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.Нарушението е точно и ясно описано, като е посочено кои разпоредби са нарушени виновно.Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството, предявен му е на същата дата, 17.03.2021г., като му е предоставена и възможност да направи възражения и искания, което е сторил в срок и същите са обсъдени от 5 наказващия орган преди издаването на НП.

С издаденото НП е наложена имуществена санкция на дружеството, като наказателно отговорно лице по ЗОПБ. Няма противоречие между установеното административно нарушение и съответното на него наказание.

Санкцията е наложена на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ, в размер на 50 на сто от направеното плащане.

Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението. Определената санкция е в установения абсолютен размер, предвиден в текста и съдът намира, че в този си размер, същата ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите членове на обществото. При определяне размера на наказанието, наказващия орган е съобразил и обстоятелството, че това нарушение е за първи път.

Не са били налице и предпоставките случаят да бъде отчетен като „маловажен” по см. на чл.28 ЗАНН. Извършеното нарушение е против установените със ЗОПБ ограничаване прехвърлянето на парични средства в наличност, с цел възможност за проследяване на движението на паричните средства, както и тяхната отчетност.

Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Възраженията на наказания, че процесната проверка му е първа, до този момент не са му извършвани други, не е знаел, че извършва нарушение, като внася парите в касата на фирмата, а не по банков път, не го оправдават. Според основните презумпции от римското право „Незнанието на закона, знанието на който се предполага, не служи за извинение на лицето, нарушило закона” и ”Никой не може да се извинява с незнанието назакона”.

Съдът, в производството по ЗАНН, в рамките на своята компетентност, упражнява контрол за законосъобразност върху атакувания с жалбата административен акт. С оглед на установеното в производството, както посочи и по-горе в мотивите, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено въз основа на акт за административно 6 нарушение, който е обоснован и законосъобразен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, в тежест на жалбоподателя следва да се поставят сторените разноски от въззиваемата страна в размер на 150.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.