Решение № 1336 от 03.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1336 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20235300501764 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н., ЕГН **********, против Решение №1699 от 18.04.2023г., постановено по гр.д. №4976/2021г. по описа на Районен съдПловдив, ХІV гр.с., с което е признато за установено по отношение на С.

К. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, че Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, са собственици на основание наследство по закон на 2528/4280 ид.ч. от реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ул. ***, с обща площ от 4242 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 5320010, при съседи имоти с идентификатори:

***,

***,

***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, която реална част е разположена

1 между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица приложение № 6 към СТЕ лист 188 от делото, като С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н., ЕГН **********, са осъдени да предадат на Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й.

Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, владението на описаната погоре реална част, а именно: реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД- 18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ул. ***, с обща площ от 4242 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 5320010, при съседи имоти с идентификатори:

***,

***,

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, която реална част е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица приложение № 6 към СТЕ /лист 188 от делото/, и е отхвърлен предявения от С. К. Н., ЕГН ********** и Т. П. Н., ЕГН **********, срещу Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., че С.

К. Н. и Т. П. Н. са собственици на основание давностно владение от 2005 г. на 380/4242 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ул. ***, с обща площ от 4242 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 5320010, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което предявеният от жалбоподателите иск да бъде уважен.

Ответните страни по жалбата- Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. И. Ж., в писмен отговор на въззивната жалба искат обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по 2 делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС, с който ищците С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н., ЕГН **********, искат постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, че са собственици въз основа на давностно владение от 2005г. на 380/4242 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив.

Ищците са изложили твърдения, че съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1997г. наследодателката на ответниците Ц.В.А. се задължила да им продаде 300 кв.м. от имот, който по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор *** с обща площ от 4242 кв.м. Владението на имота им било предадено при сключване на предварителния договор, от когато го ползвали, като владяната от тях площ била 380 кв.м. и същата не била обособена в отделен поземлен имот. Правото на собственост върху имота на наследодателката на ответниците било възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 2005г., от когато по отношение на него започнала да тече придобивна давност в полза на ищците. При така изложените твърдения ищците претендират и искат да се признае за установено, че са придобили правото на собственост върху 3

380/4242 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, съответстващи на обема на владяната от тях реална част от имота. В срока за отговор на исковата молба Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********, са предявили против С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н., ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който искат осъждането им да им предадат като на собственици владението на реалната част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, ползвана от ищците с площ от 380 кв.м., която реална част в хода на делото е индивидуализирана като разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1, съгласно скица приложение № 6 към заключението на приетата по делото СТЕ /лист 188 от делото/.

По първоначалния иск на С. К. Н., ЕГН **********, и Т. П. Н., ЕГН **********, искат постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците Н. М. Г., ЕГН **********, И. Й. Г., ЕГН ********** и М. Й. Г., ЕГН **********:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, с нотариален акт №126 от 11.11.1957г. наследодателката на ответниците Ц.В.А. е била призната за собственик въз основа на давностно владение на нива от 5 декара в землището на гр. Пловдив, м. „Сарая Терзиите“, при съседи С. Ш., А.А. и път. Представено е копие от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 29.10.1997г., с който Ц.В.А. се е задължила да продаде на С. К. Н. 300 кв.м. от посочения имот, който в договора е описан като имот пл. №10 по плана на гр. Пловдив- Коматевско шосе, състоящ се от 2528 кв.м., част от нива от 5 декара в землището на гр. Пловдив, м. „Сарая Терзиите“.

Ищците са представили разписка от 12.10.1999г., издадена от Ц.В.А., с която последната е декларирала, че е получила от С. Н. сумата от 150000 лв. по договора от 29.10.2007г. за покупко- продажба на недвижим имот.

От приложената по делото административна преписка е видно, че въз основа на подадено от Ц.В.А. заявление /л.150/ с Решение №Т754А от 21.01.2005г. на ОСЗГ- Пловдив й е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот от 2,528 дка., находящ се в строителните граници на гр. ПловдивЗапад, в м. „Терзиите“, част от имот №10 от кадастрален план, изработен 4 през 1952г., при граници съгласно скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ от 04.03.2003г., издадени от Община Пловдив /л.146-147/. От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че притежаваната от наследодателката на ответниците нива от 5 дка. е заснета по плана на „Вилова зона“- гр. Пловдив от 1952г. като имот №10 с площ от 4341 кв.м. и имот №287 с площ от 695 кв.м. По действащата кадастрална карта на гр.

Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, същата е заснета като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 4242 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 697 кв.м. Според действащия регулационен план на територията за поземлен имот с идентификатор *** е предвиден УПИ VІІ- 532.81. При извършения от вещото лице оглед на имота е установено, че претендираната по делото част от имота е оградена с ограда от бетонови/метални колове и градинска мрежа, като същата е с площ от 380 кв.м. и видимо се обработва като зеленчукова градина с различни насаждения, като в нея е монтирана електрическа помпа, захранвана въздушно от бетонов електрически стълб и допълнително монтиран в имота дървен стълб.

От показанията на св.З.Д., се установява, че С. и Т. Н.и купили имота до Транспортна болница с площ около 300 кв.м. през 1997г. и от тогава го обработвали. През 2001г. мястото било оградено от всички страни с висока телена мрежа с колове.

От показанията на св. К. Н.- син на С. и Т. Н.и, се установява, че родителите му купили имота от баба Ц. през 1997г. и от тогава го обработвали, като направили сонда и поставили помпа за полИ.е. Имотът бил ограден, а партидата за тока, от който се захранвала помпата, се водела на името на родителите му.

От показанията на св. С.К. се установява, че е наемател от 2010г. на имот на *** зад Транспортна болница, включващ къща и двор. Ищците С. и Т. Н.и ползвали част от наетия от свидетеля имот. От наемодателя си- „бай Й.“ свидетелят знаел, че ищците обработват тази част от двора му и го компенсират със зеленчуци, като свидетелят присъствал на случаи, когато те берат и дават на наемодателя му такива. През 2010г. ползваното от ищците място, което било в края на 5 двора, не било оградено, но към 2012г. свидетелят забелязал ограда.

От показанията на св. П. П.- съседка на процесния имот, се установява, че баба Ц.на дала част от нейното място на С. и Т. да го обработват, като след време след смъртта й те го заградили и сложили мрежа. Процесният имот преди време бил в ТКЗС, като впоследствие, когато започнало връщането на земите, бил върнат на Ц.на.

При така събраните по делото доказателства от фактическа страна се налага изводът, че считано от 1997г. ищците са установили владение върху процесната реална част от процесния имот с площ от 380 кв.м. и от тогава я ползват и обработват.

Така упражняваната от тях фактическа власт върху реална част от имота обаче не може да доведе до придобИ.ето по давност нито на същата, нито на идеални части от него, съответстващи на владяната реална част. Съгласно разпоредбата на чл.59 от отменения

ЗТСУ реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност, а съгласно чл.181, ал.3 от същия закон владението на реална част от парцел може да доведе до придобИ.е на идеална част от същия само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ /обн., ДВ, бр.1 от 02.01.2001г./ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия закон, като за разлика от ЗТСУ/отм./ ЗУТ не придава правно значение на владението на реални части от имот като способ за придобИ.е на идеална част от него. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- Решение №185 на ВКС от 01.03.2010г. по гр.д.№280/2009г., І г.о.; Решение №55 от 14.04.2014г. на ВКС по гр.д.№12/2013г., ІІ г.о., както и останалите съдебни актове, цитирани от първоинстанционния съд. В случая от заключението на приетата по делото СТЕ и разясненията на вещото лице Васил Герасимов при приемането му се установява, че имотът, част от който са процесните 380 кв.м., попада в строителните граници на гр.