Решение № 370 от 05.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. С., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500840 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на П. Ц. Н. - длъжник по изпълнително дело № 2024925040011 0 по описа на ЧСИ Радост Чолакова с рег. № 925 в РКЧСИ, срещу: действията на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, чрез налагане на запор на вземането на П. Ц. Н. от „Л.И.“ АД като взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов с рег.

№ 846 в РКЧСИ; действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди, че е взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, което е образувано по негова молба за принудително удовлетворяване на вземанията му от „Л.И.“ АД, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени и неимуществени вреди, присъдени с влязло в сила решение на Софийски окръжен съд по т. д. № 267/2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, считано от 25.06.2021 г. до окончателното 1 плащане. Имуществото, срещу което е насочено изпълнението чрез налагане на запор, според жалбоподателя е несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 8 ГПК, тъй като съгласно чл. 381, ал. 1 КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. По отношение на разноските по изпълнението, определени от ЧСИ, навежда твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, твърди също, че неправилно са изчислени таксите на съдебния изпълнител. Направено е и искане за спиране на изпълнението.

Ответникът по жалбата – взискателят Р. М., е депозирал писмено възражение, в което оспорва жалбата и излага доводи за нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и неоснователност поради това, че част от вземането на П. Ц. Н. представлява вземане за мораторна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД, което не представлява вземане за застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 381, ал. 1 КЗ, т. е. не се ползва от закрилата по чл. 444, т. 8 ГПК, при което в случая се касае за частична секвестируемост, съответно наложеният запор е законосъобразен в съответствие с цитирана задължителна съдебна практика /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, т. 1/.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа правна страна:

Изпълнително дело № 20249250400110 по описа на ЧСИ Радост Чолакова е образувано по молба на взискателя Р. И. М. въз основа на изпълнителен лист № 350 от 15.04.2024 г., издаден от Районен съд - Б. по ч. гр. д. № 630/2024 г., с който П. Ц. Н. е осъден да плати на Р. И. М. сумата от 5 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 06.01.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2024 г., както и сумата от 1 00.00 лв., представляваща разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор на вземане на П. Ц. Н. от трето лице - „Л.И.“ АД, което представлява присъдено застрахователно обезщетение с решение на Софийски 2 окръжен съд по т. д. № 267/2021 г. в размер на 80000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 25.06.2021 г. до окончателното плащане. В молбата е възложено от взискателя на ЧСИ да извърши на основание чл. 18 ЗЧСИ цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника.

ЧСИ с постановление от 18.04.2024 г. е образувал изпълнително дело срещу длъжника П. Ц. Н. въз основа на депозираната молба. С оглед посочения от взискателя изпълнителен способ е наложил запор на посоченото вземане от „Л.И.“ АД със запорно съобщение от 22.04.2024 г., получено от третото лице „Л.И.“ АД на 24.04.2024 г.

Съдебният изпълнител е изготвил и покана за доброволно изпълнение, комплектована с копие от изпълнителния лист, от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и от постановлението от 18.04.2024 г., като, видно от съдържащия се по изпълнителното дело протокол от 16.07.2024 г., съдебният изпълнител е приел, че към датата на съставяне на протокола поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление.

Във връзка с депозирана на 16.05.2024 г. молба от взискателя, в която е изложено, че решението по т. д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е влязло в сила, от ЧСИ отново е наложен запор на вземането на П. Ц. Н. от третото лице „Л.И.“ АД, като е изготвено запорно съобщение с изх. № 2611/17.05.2024 г., връчено на третото лице на 20.05.2024 г.

На 16.08.2024 г. е депозирано възражение с вх. № 06831 от третото лице „Л.И.“ АД, с което вземането на П. Ц. Н. не е признато, като е изложено, че по отношение на същото има претенции от П. Ц. Н.. Във възражението е изложено също, че въз основа на влязлото в сила решение по т. д. № 267/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд е издаден изпълнителен лист и по молба на П. Ц. Н. е образувано изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов за принудително удовлетворяване на присъдените суми.

На 19.08.2024 г. е постъпила молба от взискателя, в която във връзка с изложеното във възражението на третото лице от 16.08.2024 г. е направено искане за налагане на запор на вземането на П. Ц. Н. по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов.

С разпореждане на ЧСИ от 16.08.2024 г. /т. е. още преди постъпване на 3 молбата на взискателя от 19.08.2024 г./ е наложен запор на вземането на П. Ц.

Н. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов. На същата дата е изготвено запорно съобщение, връчено на третото лице ЧСИ Орлин Мендов на 19.08.2024 г.

По изпълнителното дело е постъпило възражение от третото лице /няма данни за датата на постъпване, има данни само за изх. № по описа на ЧСИ Орлин Мендов, а именно изх. № 3859/22.08.2024 г./, в което не е признато /на основание чл. 508 ГПК/ вземането на П. Ц. Н. по изпълнително дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов поради това, че, според третото лице, запорът е наложен върху несеквестируемо имущество.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че изп. дело № 20248460400286 по описа на ЧСИ Орлин Мендов е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.07.2024 г. на основание влязло в сила съдебно решение, постановено по т. д. № 267/2021 г. по описа на СОС. С решението „Л.И.“ АД е осъдено да плати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.

429, ал. 3 КЗ на П. Ц. Н. сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. Н. Т. - баща на П. Ц. Н., настъпила на 27.04.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2021 г. до окончателно плащане, както и сумата от 291.88 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2021 г. до окончателно плащане.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

По допустимостта на жалбата:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Съответно жалбата в частта, в която се иска да бъде отменен наложения запор, е процесуално допустима, доколкото /макар волята на жалбоподателя да не е прецизно формулирана/ е основана на оплакване за насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът 4 смята за несеквестируемо. Жалбата е допустима и в частта, в която се обжалват определените в изпълнителното производство разноски, като насочена и в тази част срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Жалбата е подадена и в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, съответно изложеното в обратен смисъл във възражението на взискателя е неоснователно. Това е така, тъй като за обжалваните действия жалбоподателят не е бил надлежно уведомен. От материалите по делото е видно следното: посоченият в молбата за образуване на изпълнителното дело адрес на длъжника е в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. 13, вх. В, ет. 2, ап. 4; за връчване на поканата за доброволно изпълнение заедно с копията от изпълнителния лист, от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и от постановлението от 18.04.2024 г., е изготвено уведомление, оформено на 01.07.2024 г.; в същото е отразено, че адресът е посетен на 05.06.2024 г., на 23.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. и лицето не е открито, няма звънец и никой не отваря; на 01.07.2024 г. е залепено уведомление на адреса - на входната врата на апартамента с отбелязване, че няма пощенска кутия; на 16.07.2024 г. е съставен протокол за удостоверяване, че никой не се е явил в отговор на залепеното уведомление в посочения в него двуседмичен срок, при което ЧСИ е приел, че книжата са редовно връчени по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Съгласно действащата към момента редакция на чл. 47, ал. 1 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. В случая длъжникът, ответник по смисъла на чл. 47 ГПК, не е търсен в продължение на един месец. Посещенията са направени в периода от 05.06.2024 г. до 01.07.2024 г. Същевременно не е налице изключението от правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК – връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, не е направена справка от връчителя чрез управителя на етажната собственост или по друг начин, че лицето не живее на този адрес /в този см. решение № 20 5 от 14.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5077/2021 г., II г. о. и решение № 2 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4544/2021 г., I г. о./. При тези данни се налага извод, че поканата за доброволно изпълнение не е редовно връчена на длъжника. Последващо уведомяване на длъжника за предприети изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител не е извършвано по делото, съответно срокът за депозиране на жалбата по чл. 436, ал. 1 ГПК е спазен, доколкото няма данни да е започнал да тече преди датата, сочена от жалбоподателя – 21.08.2024 г., като дата на узнаването от него за образуваното изпълнително дело и предприетото изпълнително действие запор на вземане.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна в частта срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в насочването на изпълнението върху вземането на П. Ц. Н. от „Л.И.“ АД, представляващо присъдени в полза на П. Ц. Н. сума от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2021 г. до окончателно плащане.

Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК изпълнението не може да бъде наложено върху предвидените в друг закон като неподлежащи на принудително изпълнение вещи и вземания на длъжника – физическо лице.