Определение № 1212 от 14.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1212 гр. Велико Търново, 13.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди Д. И Т. година в следния състав:

Председател: С. Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от С. Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20234100500833 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на П. К. Б." ЕООД против определение № 452 от 23.08.23. постановено по гр.д. № 617/22г. по описа на ПвРС в частта, с която "П. К. Б." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Б." № 49, бл. 53Е, вх.В е осъдено да заплати на С. В. Г., с ЕГН **********, с адрес село Р., община П., ул. „В.“ № 7, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 950,00 лева (деветстотин и петдесет лева) – разноски по делото; също е осъдено да заплати на И. В. М., с ЕГН **********, с адрес село Б., община П., ул. „Д. И Т.“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700,00 лева (седемстотин лева) – разноски по делото.

Жалбоподателят атакува определението като заявява, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с установената трайна практика и измененията на процесуалния Закон.

Развива подробна аргументация и моли въззивния съд да отмени определението на ПвРС в осъдителната му част.

Препис от частната жалба е изпратен на насрещните страни.

Заявява се, че жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и неоснователна, поради което следва да я отхвърли.

Производството е образувано по предявени от ищеца "П. К. Б." ЕООД, 1 с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Б." № 49, бл. 53Е, вх.

В, срещу ответниците С. В. Г., с ЕГН **********, с адрес село Р., община П., ул. „В.“ № 7 и И. В. М., с ЕГН **********, адрес село Б., община П., ул. „Д. И Т.“ № 2 обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при условията на солидарност за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 30041887802/14.01.2020 г.: сумата от 1428,91 лв., представляваща главница по сключен помежду им Договор за потребителски кредит № 30041887802/14.01.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 31.08.22 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 143,47 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 01.01.2022 г., лихва за забава в размер на 81,56 лв. за периода 01.01.2022 г. – 30.08.2022 г.-разпределена, както следва: 49,52 лв. размер на законната лихва върху главницата по договора от 1428,98 лв.; сума в размер на 4,97 лв. законна лихва върху договореното възнаграждение в размер на 143,47 лв.; сума от 10,83 лв. законна лихва върху вземането за услугата „Фаст“ в размер на 312,50 лв., сума от 16,24 лв. законна лихва върху вземането за услугата „Флекси“ в размер на 468,75 лв.; сума от 312,50 лв. - стойност на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 468,75 лева – възнаграждение по допълнително закупена услуга „Флекси“, за които вземания е издадена заповед № 283 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.09.2022 г. по ч.гр.д. № 528/2022 г. Съдът е постановил Решение № 138 от 20.07.2023 г по описа на Районен съд П., с което са отхвърлени изцяло предявените искове. Преди влизане в сила на решението е постъпила молба с вх. № 2977/14.08.2023 г. от ищеца, чрез надлежно упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК юрисконсулт Георги Пламенов Антонов, в която заявява, че прави отказ от предявените искове.

Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже отчасти или изцяло от спорното право във всяко положение на делото. При отказ от иск съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. При изложените обстоятелства ПвРС е намерил, че е валидно десезиран от ищеца, поради 2 което са налице предпоставките за прекратяване на делото и обезсилване на постановеното решение. При прекратяване на делото, образувано по искова молба по реда на чл. 422 ГПК, исковият съд следва да обезсили издадената по заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски и при прекратяване на делото. Ответникът С. В. Г. е направил своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 250,00 лева- заплатен депозит за вещо лице по ССчЕ и 700,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът И. В. М. е направил своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 700,00 лева за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на размера на уговорените адвокатски възнаграждение се явява според ПвРС неоснователно, доколкото същото е уговорено в рамките на минималния размер, според материалния интерес, предвиден в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според броя на предявените искове и същият съответства на фактическата и правна сложност на делото. В случая срещу всеки от ответниците има предявени по пет обективно кумулативно предявени искове, а исковете срещу всеки ответник се явява самостоятелно процесуално правоотношение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 233 ГПК, Районен съд П. е постановил обжалваното определение.

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло крайните изводи на първоинстанционния съд.

Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.

ВТОС намира също така, че съгласно приложимата съдебна практика (Решение № 189 от 20.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013г., IV г. о., ГК) отговорността за разноски е уредена и включва внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат.

С оглед изложеното частната жалба се явява изцяло неоснователна и не следва да се уважава.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 10312/24.10.23г. на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК: *, гр. С., бул. "Б.", № 49, бл.53Е, вх.В против Определение № 452 от 23.08.23. постановено по гр.д. № 617/22г. по описа на ПвРС в частта, с която "П. К. Б." ЕООД, ЕИК: *, гр. С., бул. "Б." № 49, бл.

53Е, вх.В е осъдено да заплати на С. В. Г., с ЕГН **********, с адрес село Р., община П., ул. „В.“ № 7, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 950,00 лева (деветстотин и петдесет лева) – разноски по делото; както и е осъдено да заплати на И. В. М., с ЕГН **********, с адрес село Б., община П., ул. „Д. И Т.“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700,00 лева (седемстотин лева) – разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВАРЖДАВА Определение № 452 от 23.08.23. постановено по гр.д.

№ 617/22г. по описа на ПвРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4