Решение № 23801 от 29.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23801 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20251110136695 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 217561/20.06.2025 г.,уточнена с молба с вх. № 236324 от 07.07.2025г с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Ц. В. П., ЕГН ********** срещу С. В. П., ЕГН **********, син на молителката, за налагане на мерки за защита на последната при твърдения за извършен от ответника спрямо нея акт на домашно насилие на 24.05.2025 година, около 21:30 часа, изразяващи се в крещене, блъскане на молителката, изтръгване на телефона и хвърлянето му на земята.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата лично и чрез упълномощен процесуален представител. Твърди, че не е извършил твърдения акт на домашно насилие, тъй като не е бил в дома си на процесната дата и час.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу лице, което е низходящ на молителката, поради което същата е подадена срещу процесуално легитимирано да отговаря по нея лице /чл. 3, т. 5 ЗЗДН/. Молителката твърди, че 24.05.2025 година, около 21:30 часа, в жилището й ответникът е извършил процесния акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 20.06.2025 г. поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Предвид горното молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, 1 психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото не се спори, а същото е обявено и с доклада по делото за безспорно в отношенията между страните, че молителката и ответникът са майка и син, както и че живеят в жището находящо се в гр. ******** По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче в случая съставлява негодно доказателствено средство, тъй като в декларацията не е описан твърдения акт на наслие, така както е описан с уточнителната молба от 07.07.2025г. В декларацията е посочено, че ответника се е разкрещял на молителката, без да се сочи какво е крещял, както е посочено, че ответника е изтръгнал телефона на молителката при опита й да се обади на телефон 112. Предвид това от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не става ясно в какво се е изразило насилието.

Постъпило е писмо от Центъра за психично здраве „Н. Шипковенски“, видно от което молителката и ответника не се водят на диспансерно наблюдение, не са регистрирани прегледи на лицата, последните не са хоспитализирани. От изготвените справки за съдимост е видно, че страните не са осъждани. По делото е постъпило копие от преписка № 22600018759/23.09.2025г., видно от коята е извършена оценка на риска, който в случая е „0“. Към пеписката е приложено сведение от молителката, в която тя изрично сочи, че ответника/нейния син / не я бие и не я тормози директно, а тя се тормози, тъй като той не говори с нея,не се прибира с дни и си ходи си по почивки, както и че тя иска да развали дарението на апартамента и за това се е обърнала към съда. По делото е представено и прието като доказателство писмо от „Йеттел България“ ЕАД, от което се установява, че ответника на процесната дата в период от 20:00 часа до 23:59 часа не е бил на адреса на които живее заедно с молителката. В същото време от справката се установява, че ответника действително е бил на бул. Дондуков, както твърди самия ответник.

По делото е разпитан единствено поискания от ответната страна свидетел - Н. Г. Н., бивш колега на ответника. От показанията на свидетеля, се установява, че на процесната дата свидетелят и ответника са се видели в ресторант „Панорама“ . Свидетеля сочи, че са били извикани от техен общ познат, които е и собственик на ресторанта, да се видят както и да наблюдават, в качеството си на бивши охранители за реда в ресторанта с оглед бала които се е провеждал същата вечер. Свидетеля сочи, че той е бил в ресторанта в 18:30 часа, както и че там е бил и ответника. Твърди, че са били заедно до към 01:00 часа на другия ден.

Други относими доказателства не са представени.

В хода на съдебното дирене по безспорен начин се установи, че ответника не е бил в жлището обитавано съвместно ото него и неговата майка /молителката/ поради което обективно не е могъл да извърши твърдения в сезиращата съда молба. Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдения акт на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита. Молителката, чиято е доказателствената тежест да установи твърденията си по реда на пълно и главно доказване, не успя да докаже, че ответника я е блъскал и е крещял на процесната дата. Освен това в прието по делото сведение от молителката дадено в хода на проверката по полицейската преписка № 226000-18759/23.09.2025г. последната изрично е заявила, че сина й не я бие и тормози, като действията му единствено се изразяват в това, че не говори с нея и не се прибира, подаи което молителката иска да развали дарението което е направила на ответника. Всичко изложено води до извод, че не е налице извършен от ответника акт на 2 домашно насилие от ответника спрямо молителката, а се касе до имуществен или междуличностен конфликт.

По разноските.

Претенция за присъждане на разноски е направена от ответната страна по делото, който с оглед изхода на делото има право на разноски, поради което молетелката следва да бъде осъдена за заплати на ответника сумата от лева разноски за един адвокат 800,00 лева, както и 10,00 лева за съдебни удостоверения видно от представения списък за разноските по реда на чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че възражението за прекомерност е частично основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 710,00 лева, които е близък до минималния такъв съгласно Наредбата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Освен това по делото са проведени две съдебни заседание. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд и държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 217561/20.06.2025 г.,уточнена с молба с вх.

№ 236324 от 07.07.2025г с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Ц. В. П., ЕГН ********** срещу С. В. П., ЕГН **********, син на молителката, за налагане на мерки за защита на последната при твърдения за извършен от ответника спрямо нея акт на домашно насилие на 24.05.2025 година, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Ц. В.П., ЕГН **********, да заплати на ответника С. В. П., ЕГН ********** сумата в размер на 710,00 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Ц. В. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3