Определение № 302 от 15.04.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 165/2026
- Вид
- Определение № 302
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302 гр. Габрово, 15.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500165 по описа за 2026 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу постановеното разпореждане №1137 от 18.02.2026г. по ч.гр.д.
№124/2026 г. на РС-Дряново, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за претендираните от заявителя вземания.
В жалбата са наведени доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Изразява се несъгласие с мотивите на заповедния съд. Описва се как са уредени отношенията по договора за допълнителни услуги и предоставения на заемополучателя пакет от допълнителни услуги. Сочи се, че следва да се отличи допълнителните услуги , от дейностите като одобрение, усвояване на кредита , извънсъдебно събиране и др. Излагат се доводи , че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД във връзка с чл.146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор , сключен с потребителя , не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В случая договорът за кредит може да продължи действието си без договора за допълнителни услуги, поради което заповедният съд е следвало да отхвърли само претенцията за тях и да присъди всички останали суми.
Претендира се да бъде отменено обжалваното разпореждане и се произнесе по същество на спора .
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото , приема следното:
Предмет на обжалване е постановеното разпореждане №1137 от 18.02.2026г. по ч.гр.д.№124/2026 г. на РС-Дряново, с което е отхвърлено изцяло заявлението на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Т. М. за сумите 511,29 евро – главница, ведно със 1 законната лихва, считано от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане, 118,89 евро – договорна лихва за периода от 29.03.2025 г. до 27.08.2025 г., 43,91 евро – мораторна лихва за периода от 30.03.2025 г. до 19.01.2026 г. и 578,88 евро – такса, начислена до 28.02.2026 г.
Заповедният съд е приел, че съгласно договора на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1 000 лв., който следва да бъде върнат ведно с лихва от 232,52 лв. на 12 равни месечни вноски в размер от 102,71 лв., или общо 1 232,52 лв. в срок до 28.02.2026 г. Посочен е фиксиран лихвен процент от 40,47 % и ГПР - 48,90 %. Съгласно Договор за допълнителни услуги към договора за заем, на кредитополучателя е предоставен пакет от допълнителни услуги "Комфорт", изразяващи се в посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. За тези допълнителни услуги кредитополучателят дължи пакетна цена от 1 132,20 лв., платима на 12 бр. равни месечни вноски в размер на 94,35 лв., платими заедно с вноските по кредита. В конкретния случай въпреки, че плащането на възнаграждението за пакетните услуги се плаща заедно с месечните вноски, същото очевидно не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР от 48,90 %. И без специални математически знания е видно, че при главница от 1000 лв., договорна лихва в размер на 232,52 лв. и възнаграждение за пакета “услуги“ в размер от 1 132,20 лв., надхвърляща главницата от 1000 лв., ГПР ще бъде значително завишен и освен, че ще надхвърли максимално допустимия размер на ГПР, като съществува обоснована вероятност в договора да е и грешно посочен.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.
От данните по делото се установява, че с подаденото по ч.гр.д.№124/2026г. по описа на РС-Дряново заявление по чл.410 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. Т. М. за суми, дължими по договор за заем MicroCredit № 9072-00216011/ 25.02.2025 г., сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД и по Договор за допълнителни услуги от същата дата, както следва : 511,29 евро – главница за периода 29.03.2025 г. до 28.02.2026 г. , ведно със законната лихва, считано от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане, 118,89 евро – договорна лихва за периода от 29.03.2025 г. до 27.08.2025 г., 43,91 евро – мораторна лихва за периода от 30.03.2025 г. до 19.01.2026 г. и 578,88 евро – такса, начислена до 28.02.2026 г.
Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.
В изпълнение на изискването на чл.чл.411, ал.2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение.
Отказът за издаване на такава се основава на приетото, че клаузите за заплащане на 2 възнаграждение допълнителни услуги , които произтичат от договор , сключен на същата дата и свързан с договора за потребителски кредит, няма данни тези разходите да са включени в ГПР, което води до неточно отразяване на действителния размер на ГПР. Тези изводи се подкрепят от приложените към заявлението договори, с включените в тях клаузи.
Установеното относно неточното отразяване на ГПР съставлява нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Това води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Заповедният съд е указал и дал възможност на заявителя да посочат има ли направени вноски по договора за заем и по договора за допълнителни услуги от страна на длъжника и ако има – с постъпилите в резултат на изпълнението на длъжника суми какви суми са погасени – поотделно за главница, лихви, такси и разноски, ако има такива. Тези указания не са изпълнени. При липсата на данни има ли извършени, и ако има, какви плащания по процесния договор за заем и договора за допълнителни услуги, не е установено има ли непогасена и в какъв размер главница по договора за заем.
На основание изложеното обжалваното разпореждане, с което заявлението по чл.410 ГПК е отхвърлено изцяло, следва да бъде потвърдено, предвид на което въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1137 от 18.02.2026г. по ч.гр.д.№124/2026 г. на РСДряново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3