Присъда № 13 от 15.02.2023, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №13 ОТ 15.02.2023 г. ПО НОХД № 1114/2022 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр.

Видин, с който е повдигнато обвинение против

Р. Ц. Б., роден на

05.08.1996г. в гр. Видин, обл. Видин, българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, месторабота: охранител във фирма „Балканският лъв“ ЕООД, с адрес: гр. Видин, обл. Видин, ул. „Любен Каравелов“ № 58, ет. 2, ап. 4, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА Т О В А, Ч Е:

На 23.08.2021 г. в гр. Димово, обл. Видин, се заканил с убийство на М.

Н. М., с която е бил във фактическо съпружеско съжителство и имат родено дете, казвайки й, че ще я ликвидира и тя няма да е жива, като в същото време я дърпал, удрял и ритал, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у М. Н. М. за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК предшествано е от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо М. - престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. I и III, във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на РП-Видин заяви в съдебно заседание, че поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Пледира за налагането на наказание по отношение на подсъдимия „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане предявения от пострадалата граждански иск против подсъдимия за сумата от 5 000 лв., представляваща претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес от преживяното.

Подсъдимият Р. Б. в съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, но дава обяснения за случилото се на инкриминираната дата. Отрича да е извършил престъплението, в което го обвиняват и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Б. – адв. М. от АК - Видин излага съображения за обективна и субективна несъставомерност на предявеното обвинение от страна на РП-Видин, пледира за постановяване на оправдателна присъда, респективно за отхвърляне на предявения граждански иск.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. и пострадалата М. съжителствали на съпружески 1 начала за около година, от средата на 2020 г. до месец август 2021 г., като от това им съжителство се родило детето им - Радослав. За известен период от време двамата живели и в гр. Велико Търново, където М. била студентка.

През времето на фактическото им съжителство свид. М. била подложена на системен физически и психически тормоз от страна на подсъдимия Б., като поведението на подсъдимия в тази насока ескалирало през месец декември 2020 г., когато се установило, че М. била бременна. От този момент Б. станал раздразнителен и започнал да упражнява системен психически тормоз спрямо нея. Тормозът се изразявал в отправяне на постоянни обиди спрямо М., проява на безпричинна ревност и отправяне на закани от различно естество. През месеците април и май 2021 г. подсъдимият Б. започнал да упражнява спрямо последната и системно физическо насилие, като си измислял различни претексти. Същевременно М. не подавала жалби в полицията, тъй като живеела сама с подсъдимия на чуждо място и в чужд град, като имала опасения подобно поведение от нейна страна да не предизвика ответно негативно за нея поведение от страна на подс. Б..

След като свид. М. се дипломирала, двамата с подсъдимия се прибрали в град Видин и заживели в неговото жилище в гр. Видин, ул. „Любен Каравелов" № 58, ет. 2, ап. 4, като Б. не преустановил противоправното си поведение спрямо пострадалата, като обидите и физическия тормоз продължили.

Малко след раждането на детето, на 23.08.2021 г., подсъдимият Б. решил, че трябва да отидат на гости на близките му в град Димово. По пътя подсъдимият за пореден път проявил агресия спрямо пострадалата М., като я нагрубявал с думи и я стиснал силно за прасеца на левия крак. Той крещял силно към нея, че той бил бащата на детето и той щял да казва какво да се прави, а не тя. Агресията на подс. Б. ескалирала и след като отбил колата в една странична улица, издърпал свид. М. навън и започнал да я скубе, дърпа, удря и рита, като в същото време я заплашвал, че ще я ликвидира и тя няма да е жива. През цялото време пострадала М. била с детето в ръцете си, а телефонът й бил заключен в жабката на автомобила от Б. и тя нямала достъп до него. Наоколо нямало други лица, към които би могла да се обърне за помощ, нито възможност да се обади по телефона и да сигнализира за случващото се.

По същото време, свид. Г. Б. - вуйчо на М. минавал случайно с колата си през гр.Димово, като видял и възприел агресивното поведение от страна на подс. Б. спрямо М.. Б. не посмял да спре и да се намеси, тъй като се страхувал от подсъдимия. Според Б., подсъдимият не само се държал агресивно спрямо него, но дори веднъж му бил нанесъл и побой.

Вечерта, след гостуването в град Димово, Б., М. и детето им се прибрали, като едва тогава подсъдимият Б. й върнал телефона. М. поискала да отиде с детето при майка си, но подсъдимият не й позволил.

На другата сутрин - 24.08.2021 г. след като подсъдимият тръгнал за работа, свид. М. се обадила на майка си и разказала за случилото се, като същевременно я известила за намерението си да напусне Б.. Майка й 2 свидетелката И. Б., заедно с брат си – свид.Г. Б. и жена му – свид.К. К., помогнали на свид. М. да си събере багажа и да се премести с детето в жилището на майка си, находящо се в гр. Видин, ж.к. „Вида", бл. 9, ет. 2, ап.

50. Същият ден свид. М. посетила лекар за освидетелстване поради нанесеният й от подсъдимия Б. побой предния ден, като освен това подала молба за защита от домашно насилие в Районен съд – Видин. Във връзка с така подадената от нея молба и била издадена „Заповед за незабавна защита от домашно насилие“.

Въпреки така издадената заповед за незабавна защита № 6 от 25.08.2021г., подсъдимият Б. продължил да търси контакт със свид. М., както по телефона, така и лично, опитвал се я намери и в жилището на майка й, като я увещавал да оттегли молбата си, а в замяна на това той щял да промени своето поведение. В резултат на това, М. действително оттеглила молбата си от съда и делото било прекратено. Въпреки, че М. оттеглила молбата си, подсъдимият не променил поведението си, като продължил да упражнява физически и психически тормоз, не само спрямо самата пострадала, а така също и спрямо нейни роднини.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на пострадалата М.

М., на И. Б. – майка на пострадалата, на Г. Б. – вуйчо на пострадалата, К. К. – съпруга на Г. Б., С. Й. – служител в РУ на ОДМВР Видин, както и приложените писмени такива съдържащи се по ДП № ЗМ – 77/2022г. по описа на РУ на МВР – Видин, пр. пр. № 91/2022 по описа на РП – Видин, преписка с рег. номер № 178600 – 12835/2021г. по описа на РУ- Видин.

От показанията на гр. ищец и частен обвинител М. М., които са непротиворечиви, последователни и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло, се установява, че на инкриминираната дата - 23.08.2021г. в гр. Димово, област Видин подсъдимият Б. се заканил с убийство, казвайки й, че ще я „ликвидира и тя няма да е жива“, като в същото време я дърпал, удрял и ритал. М. по един убедителен и категоричен начин разкрива пред съда, в хода на съдебното следствие обстоятелства, свързани с различните прояви на насилие по време на съвместното й съжителство с подсъдимия, както по време на престоя им в гр.Велико Търново, така и в гр.Видин в последствие.

Според М., обидите, както и проявите на насилие, изразяващи се в запушване на уста, ритане и скубане, били чести

Показанията на свидетелите И. Б., Г. Б. и К. К. са в логическа връзка и последователност с тези на пострадалата М.. Тези свидетели са възприели психическото състояние на пострадалата след извършеното деяние от страна на подсъдимия Б., както и причинените й телесните увреждания по долните й крайници. Освен това, същите свидетели разкриват пред съда по един недвусмислен и логически-обоснован начин за известни им обстоятелства, касаещи поведението на подс. Б. спрямо пострадала М., а именно, различните прояви на физическо насилие. Показанията на тези свидетели съдът прие като правдиви, съотносими към останалите писмени и гласни доказателства, посочени по-горе и приложени по делото, поради и което съдебният състав им даде вяра.

3

Съдът даде вяра и на показанията на свид. С. Й.- служител на РУВидин, станали му известни обстоятелства във вр. с проявите на агресия от страна на подс. Б. спрямо свид. М., в частност и на инкриминираната дата – 23.08.2021г. Във вр. с изпълнение на служебните му задължения и възложената му в последствие полицейска проверка, Й. се е срещал, както с подс. Б., така и с пострадалата М., като по отношение на подсъдимия Й. бил съставил протокол за предупреждение да не заплашва последната, както и да не застрашава живота и здравето на детето им.

От друга страна настоящият съдебен състав не споделя аргументите на защитника на подсъдимия за недоказаност на инкриминираното деяние, с оглед на неправилна интерпретация относно верността на показанията на лица с родствени връзки. Свидетелските показания на И. Б., Г. Б., К. К. и С.

Й. са релевантни с другите писмени доказателства, приложени по делото – медицинско свидетелство с изх. № 445 от 24.08.2021г., издадено от д-р Цветан Василев, хирург в МЦ „ Св. Петка“ ЕООД, гр. Видин, заповед за незабавна зашита № 6 от 25.08.2021г. Горепосочените свидетели са възприели по недвусмислен и категоричен начин състоянието на пострадала в следствие осъщественото престъпно деяние от страна на подс. Б., породения в резултат от инкриминираното деяние основателен страх от реализиране на заканата за убийство. В хода на делото категорично се доказа и наличието у свид. М. на основателен страх, свързан с въпросната закана, а именно, М. се страхувала да излиза сама, като освен това при изпълнение на режима на лични контакти, определен от съда, между подсъдимия Б. и детето им, пострадалата била придружавана от свид. К. или от други близки. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени по-горе М. е била силно притеснена и уплашена, като нееднократно споменавала, че се страхува за живота си, както и за този на близките й. Показанията на тази група свидетели са вътрешно безпротиворечиви и житейски логични и дават сведение за психическото и емоционалното състояние на пострадалата след деянието на 23.08.2021г. Тези гласни доказателства заедно с останалия приобщен по делото писмен доказателствен материал поотделно и в съвкупност сочат на основателния страх на пострадалата, че заканата би могла да бъда изпълнена.

От друга страна съдебният състав не даде вяра на свидетелските показания на Ю. Д. – брат на подс. Б. и Ю.а Николова – баба на подс. Б..

Същите бяха представени пред съда по един колеблив и неубедителен начин, като освен това показанията на тези свидетели се явяват в противоречие с останалите приложени по делото писмени и гласни доказателства – обсъдени по горе от съда. При анализиране показанията на свид. Д. и Николова, съдът взе предвид и обстоятелството, че същите са съответно роднина по съребрена линия и роднина по права линия на подс. Б., поради и което съдебният състав възприе техните показания за естествена защитна теза, целяща оневиняването му. Освен това, въпросните показанията бяха преценени, като изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото.

Съдът не кредитира с доверие и обясненията на подсъдимия в частта им, в която същият отрича да е отправил, както заплахата за убийство спрямо 4 пострадалата, така и осъществените от него различни форми на насилие по време на съвместното им съжителство с пострадалата, тъй като въпросните обяснения се противопоставят изцяло на така установената и възприета от съда фактическа обстановка, отделно от това тази обяснения не намират опора н приложените и обсъдени по горе от съда гласни писмени доказателствени средства. И не на последно място, обясненията на подс. Б. бяха възприети от страна на съда като естествена защитна теза, целяща единствено оневиняването му.