Определение № 135 от 30.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20265001000110 по описа за 2026 година

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Н. М. П., ЕГН **********, *** частна жалба против постановеното по т. дело № 509/2025 г. определение, рег.

№ 2 от 05.01.2026 г., с което на основание чл.130 ГПК исковата молба на Н. М.

П. против „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 115843510, гр. Пловдив, с която е предявен иск по чл. 74 от ТЗ е върната, а производството по делото е прекратено като недопустимо.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяна на същото и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 15.08.2025 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от Н.

М. П., ЕГН **********, *** искова молба против „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 115843510, гр. Пловдив.

В обстоятелствената част на същата се сочи, че ищцата е съдружник в ответното дружество и притежава 15 дяла от капитала му.

Споменава се и за проведено на 05.08.2025 г. общо събрание на 1 съдружниците, за което й била връчена покана на 16.07.2025 г.

По- надолу в ИМ се говори за посочения в поканата дневен ред и че ищцата упълномощила адвокат с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа й за участие на ОСС.

По повод на самото събрание се сочи, че на същото по предложение на управителя на дружество извън предвидения дневен ред било предложено включването на допълнителна точка с предмет - вземане на решение за отправяне на писмено предупреждение за изключване до съдружника Н. М. П. поради това, че с поведението си тя не оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършва действия против интересите на същото.

По нея било проведено гласуване и се взело решение за отправяне на предупреждението.

В тази връзка са изложени доводи за неправилността и незаконосъобразността на същото и е отправено искане да се постанови решение за отмяната му.

Препис от ИМ е изпратен на ответното дружество, което е заявило, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. В подкрепа на последното становище са изложени подробни съображения

В ДИМ са оспорени направените защитни възражения с отговора.

Отговор на ДИМ не е подаван.

Съдът след приключване на процедурата по двойна размяна на книжа е постановил и определението предмет на обжалване.

В него посочено, че отправянето на предупреждение за изключване с изброени основания за същото не подлежи на самостоятелен контрол дори ако е обективирано в решение на ОСС. В подкрепа на това е упоменато, че волеизявление от този тип е без конститутивни последици за нея, не влече след себе изключване като съдружник, а единствено е елемент от фактическия състав на същото.

В тази връзка е направен извод, че евентуалното решение на съда за отмяната му не би имало за последица присъщото за конститутивните решения преобразуващо действие. Прието, че искът е недопустим поради липса на интерес от предявяването му. Исковата молба е върната, а делото прекратено.

2

Недоволна от определението ищцата е подала частната жалба станала причина за образуване на настоящето дело.

Същата е подадена в срок и е допустима.

По повод разглеждането й по същество следва да се посочи, че правото на иск е правомощие на даден правен субект чрез иск да поиска от съда да му разреши даден правен спор със СПН. Наличието на интерес от търсената с иска защита е съществено условие за съществуването на същото.

В чл. 74 от ТЗ е предвидено, че всеки съдружник или акционер може да предяви иск срещу дружеството пред окръжния съд по седалището му за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството.

С отмяната се цели да отпадне действието на съответното решение, т.е. правото тя да се предизвика е потестативно по своя характер, което подлежи на упражняване единствено по съдебен ред с конститутивен иск.

С постановяване на позитивно решение по тези искове едновременно се установява съществуването на правото и се предизвиква следващата се от упражняването му правна промяна. В случая тя е свързана с отпадане действието на решението на ОСС.

Тези последици на съдебния акт би следвало да водят и до логичния извод, че интерес от предявяване на искове от този тип има всяко лице твърдящо да е носител на потестативно право подлежащо на съдебно осъществяване- в случая съдружник в дружеството.

По отношение на преобразуващото право подлежащо на упражняване с иска по чл. 74 от ТЗ обаче според ПАС следва да се извърши и преценка дали отмяната на оспорваното решение ще доведе до промяна в съществуващите отношения между съдружника и дружеството или до възстановяване на същите в състоянието им от преди вземането му. Отрицателния отговор на тези въпросо изключва извода за наличие интереса от упражняване на правото да се търси отмяна на решението и ще е основание да се приеме, че искът е недопустим.

В случая се оспорва решение за отправяне на предупреждение до ищцата в качеството на съдружник за изключването й от дружеството.

3

В тази връзка ПАС намира за нужно да посочи, че изключването на съдружник от едно дружество с ограничена отговорност е уредено в разпоредбата на 126 от ТЗ.

В ал.1 на същата е казано, че съдружник, който не е изплатил или внесъл дела си, се смята за изключен, ако не изплати или не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок, който не може да е пократък от един месец.

В ал. 3 са предвидени и други основания за изключване, като е казано, че това може да се извърши от общото събрание след писмено предупреждение, когато съдружникът:

1. не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството,

2. не изпълнява решенията на общото събрание,

3. действа против интересите на дружеството,

4. при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал.2 от ТЗ.

От това следва, че законосъобразността на едно решение за изключване е обусловена от наличието на отправено до съдружника предупреждение за изключване. Смисълът на същото е той да бъде предупреден за нарушенията даващи основание да се предприемат действия за изключване и съответно да му се даде възможност да отстрани същите и да се защити, като изложи доводи за липсата на предпоставките на чл. 126, ал.3 от ТЗ и респ. доказателства опровергаващи твърденията в предупреждението.

На второ место следва да е налице действие от типа изброен в разпоредбите на чл. 126, ал.3, т. 1-4 от ТЗ и респ. решение взето на свикано по надлежния ред общо събрание на съдружниците.

Относно самото предупреждение липсва въведено от законодателя изискване то да се прави от ОСС или да се предхожда от решение на ОСС за отправянето му, т.е. няма пречка същото да е направено от управителя на дружеството или друг съдружник.

Това води до извод, че със същото не се нарушават или изменят съществуващите правоотношения между съдружника и дружеството. Даже напротив с него се цели на последния да се даде възможност да се защити 4 пълноценно и своевременно срещу предстоящите действия, които евентуално ще доведат до такава промяна.

Това навежда ПАС до извод, че отмяната на волеизявлението за предупреждаване на съдружника не ще доведе до настъпване на промяна в правоотношенията му с дружеството, нито пък ще възстанови същите в някакво предходно състояние. Това с оглед споменатото до тук от своя страна е основание за извод, че за него не е налице интерес да оспорва решение на ОСС с такъв предмет, т.е за липса на абсолютна процесуална предпоставка обуславяща допустимостта на иска.

Недопустимостта му е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на образуваното във връзка със същата дело.

В този смисъл е определението на ПОС и то ще се потвърди.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 509/2025 г. определение, рег. № 2 от 05.01.2026 г., с което на основание чл.130 ГПК исковата молба на Н. М. П. против „НИМ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК 115843510, гр. Пловдив, с която е предявен иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на взето на проведено на 05.08.2025 г. общо събрание на съдружниците в дружеството решение за отправяне на писмено предупреждение за изключване до съдружника Н. М. П. поради това, че с поведението си тя не оказва съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършва действия против интересите на същото е върната, а производството по делото е прекратено като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________