Решение № 2094 от 21.11.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 21.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

3 състав, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВЕНЕТА

ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 2059/2019 г., намери следното:

Производството е образувано по молба на „Н.А.Т.“ООД,

ЕИК: *******с искане за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, произтичаща от невъзможност да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки и публично-правни задължения към държавата, произтичащи от търговската му дейност, или алтернативно – поради свръхзадълженост.

На установяване в производството подлежат неплатежоспособността на дружеството и началната й дата, съответно – състояние на свръхзадълженост

- или, стойността на наличното имущество на дружеството и паричните му задължения.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Молителят като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.

В настоящия случай не се установиха изискуеми и непогасени парични задължения.

От представения договор за покупко-продажба на МПС от 17.12.2018 година е видно, че цената за придобитото МПС е заплатена, тоест, задължението по договора е изпълнено. Документът на л. 11 е частен диспозитивен и доколкото договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, съдът е длъжен да приеме за доказано, че договорът е подписан от лицата, посочени в него като автори на изявленията. От друга страна, договорът обективира неизгоден в конкретната хипотеза факт – че молителят е изпълнил задължението си за заплащане на цената /противно на неговите твърдения в процеса/, като договорът служи и за разписка за получената сума от продавача. В този смисъл, липсата на отразяване на на извършеното плащане в счетоводството на дружеството не опровергава горния извод.

Установява се по делото, че издаденият на

04.10.2018 година Ревизионен акт не е влязъл в сила и същият е обжалван по съдебен ред. Доколкото публичните вземания са установени именно с него, то РА следва да е влязъл в сила, за да се приеме, че публичното вземане съществува, а обстоятелството, че ревизионният акт има предварително изпълнение е относимо единствено към изпълнителната сила на акта, но не и към установяването на вземането, както и евентуално би имало значение при определяне началната дата на неплатежоспособност.

Или, в производството не се установи съществуването на изискуеми вземания от вида на тези, изрично посочени в нормата на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Видно от заключението по СИЕ, което съдът кредитира като обективно и обосновано, посочените задължения са единствените констатирани от вещото лица по данни от счетоводството на молителя, както и по представените по делото писмени доказателства. Следователно, не се установи състояние на неплагежоспособност. Поради това и не се налага обсъждане изводите на вещото лице относно финасовото състояние на молителя и коефициентите на ликвидност, сочещи на трайно влошаване на показателите и преустановяване на стопанската дейност на дружеството.

Налице са съответно предпоставки за преценка наличието на другото алтернативно посочено основание за откриване производство по несъстоятелност – свръхзадълженост по чл. 742 ТЗ.

Съгласно цитираната норма, свръхзадълженост е налице, ако имуществото на капиталовото дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения (краткосрочни и дългосрочни). Според възприетото в решение по т.д. № 2205/2017 година на ВКС, 1 ТО, свръхзадължеността е обективно икономическо състояние, при която е налице невъзможност на търговеца да покрие паричните си /изискуеми и неизискуеми/ задължения с наличното си имущество. Състоянието на свръхзадълженост цели да изпревари /освен когато съвпадне с него/ състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно, по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца.

То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си. Поради това основен показател за това състояние е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост.

Стойностите на същите в рамките на целия изследван период сочат на трайно влошаване финансовото състояние на дружеството и неговата независимост от кредиторите и обосновава извод за основателна вероятност за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент /особено в случай, че РА бъде потвърден с влязълв сила съдебен акт/. Търговецът не разполага с доказани активи и изводите на вещото лице са, че е спрял изцяло търговската си дейност, тоест, не се предполага и да натрупа такива за погасяване на евентуалните си публични задължения, в случай, че се установи тяхното съществуване. Липсата на собствен капитал /чиято стойност е нула/ и липса на стопанска дейност /от м. 09.2017 година/ сочат на неспособност за посрещане, както на краткосрочните, така и на дългосрочните задължения. Считано от посочения период от време, дружеството не генерира никакви приходи. Не са налице и доказателства за възможност за активиране дейността на молителя.

За начална дата на свръхзадълженост следва да бъде определена датата, към която най-рано е установено съществуване на това състояние, а именно - 31.12.2018 г., от когато дружеството е декапитализирано.

При това положение, молбата за откриване на производството по несъстоятелност е основателна на основание чл. 742 ТЗ. Молителят дължи държавната такса по молбата по чл. 625 ТЗ, която не се внася предварително.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш

И :

ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******и

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на свръхзадължеността 27.12.2016 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „„Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „„Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „„Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.

ОБЯВЯВА

В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******.

СПИРА производството по т.д. № 2059/2019 г. по описа на СГС, VI-3 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, „Н.А.Т.“ООД, ЕИК: *******да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.

УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на вписване на решението в Търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.

СЪДИЯ: