Определение № 7526 от 01.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7526 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20241100502752 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 23.02.2024 г., подадена от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, срещу определение № 8123 от 21.02.2024 г. по гр. д. №34697/2023 г., на СРС, 33 състав, с което е уважена молба, подадена по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение №2182 от 07.02.2024 г. в частта с присъдените разноски, депозирана от процесуалния представител на ищеца.

С обжалвания акт е присъдено ДДС в размер на 80 лв. върху дължимото се на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Частният жалбоподател оспорва мотивите на СРС, че е дължим ДДС върху адвокатския хонорар в случаите на процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДВ., като се позовава на определение №917/02.05.2023 г., по дело № 1323/2023 г. на ВКС. Сочи, че според тази практика ДДС не се дължи за присъдено при условията на оказана безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение, тъй като представлява безвъзмездна доставка на услуга, не се заплаща от клиента при сключването на договора за правни услуги, нито съдът, който го определя и присъжда, е данъчно задължено лице по смисъл на чл. 3 от ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, а подобно изискване не се съдържа в ЗДДС или в ЗАдв. Счита, че съдът следва да присъди адвокатското възнаграждение без ДДС.

Ответната страна адвокатско дружество „Д. М.“ оспорва жалбата, като се позовава на съдебна практика на ВКС в обратен смисъл, според която ДДС се дължи на адвоката, оказал безплатна правна помощ на страната, а съдът следва да присъди сумата за данъка.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт.

С определение от 03.04.2024 г. настоящото производство е спряно до приключване на производството по дело C-744/23 г. пред Съда на Европейския съюз, по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване.

Понастоящем СЕС е постановил решение от 23.10.2025 г., според което чл. 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

С молба от 20.03.2026 г. жалбоподателят „Вивус.БГ“ ЕООД поддържа, че оттегля искането си в частта, в която се иска върху присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение да не бъде присъждано ДДС. Заявява се, че се поддържа искането на дружеството за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав приема, че пряка последица от решението на СЕС е изводът, че, когато безплатната правна помощ се предоставя от адвокат, регистриран по ЗДДС, то в дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение следва да се включва ДДС. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, постановена след решението на СЕС – определение № 3420 от 03.12.2025 г., по ч. т. д. № 2489/2024 г., II ТО на ВКС.

Неоснователно е искането на жалбоподателя въззивният съд да се произнесе относно прекомерността на вече присъденото адвокатско възнаграждение от 400 лв., тъй като същото е преклудирано.

Предмет на инстанционен контрол е определението на СРС, постановено в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, в което е разгледан единствено въпросът за дължимостта на ДДС върху присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. От материалите по делото се установява, че след постановяването му единствено Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е поискало изменение в частта с разноските, като му се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. При липсата на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от „Вивус.БГ“ ЕООД, следва да се приеме, че решението на СРС в частта с присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 400 лв. е влязло в сила и въпросът за неговата прекомерност не би могъл да бъде пререшаван нито от СРС в инициираното единствено по молба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, нито в настоящото въззивно производство, което е ограничено до предметния обхват на молбата по чл. 248, ал. 1 2

ГПК. В последната, както вече се посочи, не е повдиган въпросът за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а конкретни доводи не се съдържат и в подадената от „Вивус.БГ“ ЕООД частна жалба, респ. недопустимо е за пръв път СГС да преценява прекомерността на адвокатското възнаграждение.

Предвид гореизложеното и практиката на СЕС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДА определение № 8123 от 21.02.2024 г. по гр. д. №34697/2023 г., на СРС, 33 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3