Решение № 78 от 24.04.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 198/2022
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 24.04.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 11 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1, изречение второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. Пловдив, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20225000500198 по описа за 2022 година намира следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 285400/29.11.2021 г. от Н. Г. Х. ЕГН ********** и Т. Л. Т. ЕГН ********** срещу решение № 260950/07.10.2021 г., постановено по г. д. № 2526/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска от Т. Л. Т. ЕГН ********** от гр. *********, ул. „****** ********“ № 97, от Н. Г. Х. ЕГН ********** от гр.
*********, ул. „****** ********“ № 97 и от Л. Г. Х. ЕГН ********** от гр. *********, бул.
„**** *******“ № 56 (тримата конституирани като ищци в хода на делото на мястото на починалия техен наследодател Г.Н. Х. ЕГН ********** от гр. *********) срещу Г. М. А.
ЕГН ********** от гр. *********, ***, „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** и Д. В. К. ЕГН ********** от гр. *********, ж. к. „******”, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.** за обявяване за недействителен спрямо ищците на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 68, т. І, рег. №1126, дело № 68 от 15.02.2008 г. на нотариус № 461 Нели Белева, по силата на който Г.
М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 са продали на Д. В. К. ЕГН ********** следните недвижими имоти: Г. А. е продала 1/2 ид. част от находящите се в жилищна сграда в гр. *********, *** – гараж № 2 с площ от 19.17 кв. м., апартамент № АIII на 3 етаж, ведно с изба № 4 с площ от 8.70 кв. м. и апартамент тип 1 мезонет „В”, ведно с изба № 2 с площ от 11.60 кв. м.; „Елада – ГМ” ЕООД е продало магазин „М2”, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 44.30 кв. м. и дворно място от 4.606 дка. в землището на с. Брани поле, община Родопи, представляващо УПИ I-272, ведно с изграждащата се двуетажна масивна сграда – завод за тръбна мебел „Г.” с кафе-бар, производствени, обслужващи, битови и офис помещения, както и в частта за разноските.
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират разноски.
Въззивната жалбата е допустима, подадена от легитимирани лица и в срок. С нея са направени доказателствени искания: за назначаване на експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните обекти към момента на сключване на сделката – 15.02.2008 г. Няма ясна обосновка за допустимостта на това искане в рамките на въззивното производство и относимостта към съществото на спора. Налице е хипотезата на чл. 267, ал. 1, изречение второ от ГПК.
Ответник Д. В. К. ЕГН ********** счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Претендира разноски.
Ответници Г. М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 считат, че въззивната жалба е основателна.
Ответник Л. Г. Х. не е взел становище по същество.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 262297/01.03.2022 г. от Н. Г. Х. ЕГН ********** и Т. Л. Т. ЕГН ********** срещу определение № 260027/07.02.2022 г., постановено по г. д. № 2526/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставено без уважение искане за изменение на решение № 260950/07.10.2021 г. в частта за разноските.
Частните жалбоподатели молят съда да отмени обжалваното определение и да допусне исканото изменение.
Ответниците по частната жалба Г. М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 считат, че въззивната частна жалба е основателна.
Ответник Д. В. К. ЕГН ********** не е взел становище по съществото на въззивната частна жалба.
Ответник Л. Г. Х. не е взел становище по същество.
Видно от справка (л. 113), жалбоподател Т. Л. Т. ЕГН ********** е починала 30.04.2023 г. - след образуване на въззивното производство. Нейни наследници по закон са Н. Г. Х., който е жалбоподател и Л. Г. Х., който е ответник, тъй като не е заявил, че поддържа въззивната жалба или въззивната частна жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Субективно и обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл.
135 от ЗЗД.
2
Предявени от първоначално от Г.Н. Х. ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен от неговите наследници по закон: Т. Л. Т. ЕГН ********** (също починала в хода на производството, с наследници по закон: Н. Г. Х. ЕГН ********** и Л. Г.
Х. ЕГН **********), Н. Г. Х. ЕГН ********** и Л. Г. Х. ЕГН ********** срещу Г. М. А.
ЕГН ********** от гр. *********, ***, „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, *** и Д. В. К. ЕГН ********** от гр. *********, ж. к. „******”, бл. ***, вх.*, ет.*, ап.**.
Ищците молят съда да постанови решение за обявяване за недействителен спрямо тях на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 68, т. І, рег. № 1126, дело № 68 от 15.02.2008 г. на нотариус № 461 Нели Белева, по силата на който Г. М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 са продали на Д. В. К. ЕГН ********** следните недвижими имоти: Г. А. е продала 1/2 ид. част от находящите се в жилищна сграда в гр. Пловдив, *** – гараж № 2 с площ от 19.17 кв. м., апартамент № АIII на 3 етаж, ведно с изба № 4 с площ от 8.70 кв. м. и апартамент тип мезонет „В”, ведно с изба № 2 с площ от 11.60 кв. м.; „Елада – ГМ” ЕООД е продало магазин „М2”, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 44.30 кв. м. и дворно място от 4.606 дка. в землището на с. Брани поле, община Родопи, представляващо УПИ I-272, ведно с изграждащата се двуетажна масивна сграда – завод за тръбна мебел „Г.” с кафе-бар, производствени, обслужващи, битови и офис помещения.
Ответници Г. М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 признават исковете.
Ответник Д. В. К. ЕГН ********** не признава исковете. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.
І. по иска с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД:
В исковата молба се твърди, че на 05.01.2007 г., Г.Н. Х. като заемодател е сключил договор за заем с ответници Г. М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103, с който им е предоставил сума в размер на 35 000.00 лева, която трябвало да му бъде върната в срок до 05.01.2008 г.
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от договор за заем от 05.01.2007 г. (л. 5 от делото на ОС).
В отговора на исковата молба ответник К. оспорва съществуването на такъв договор и на задължението по него.
Това възражение е неоснователно.
3
Съществуването на договор за заем от 05.01.2007 г. се признава от ответници Г.
М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 и е установено със съдебно решение № 12176/03.11.2022 г., постановено по г. д. № 27600/2022 г. по описа на СГС (приложено), влязло в сила на 17.06.2025 г.
Вярно е, че К. не е участник в цитираното производство, но съществуването на взимането е предпоставка за допустимостта на производството по чл. 135 от ЗЗД, по което същият е ответник.
В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 68, т. І, рег. № 1126, дело № 68 от 15.02.2008 г. на нотариус № 461 Нели Белева, Г. М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 са продали на Д.
В. К. ЕГН ********** следните недвижими имоти: Г. А. е продала 1/2 ид. част от находящите се в жилищна сграда в гр. Пловдив, *** – гараж № 2 с площ от 19.17 кв. м., апартамент № АIII на 3 етаж, ведно с изба № 4 с площ от 8.70 кв. м. и апартамент тип мезонет „В”, ведно с изба № 2 с площ от 11.60 кв. м.; „Елада – ГМ” ЕООД е продало магазин „М2”, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 44.30 кв. м. и дворно място от 4.606 дка. в землището на с. Брани поле, община Родопи, представляващо УПИ I-272, ведно с изграждащата се двуетажна масивна сграда – завод за тръбна мебел „Г.” с кафе-бар, производствени, обслужващи, битови и офис помещения.
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от цитирания нотариален акт (л. 6 – 8 от делото на ОС).
В исковата молба се твърди, че така извършената сделка уврежда ищците, тъй като продавачите са техни длъжници, които са намалили имуществото си и по този начин са поставили в опасност възможността за събиране вземането.
Това твърдение е основателно.
Формално всяко разпореждане с имущество на длъжник намалява обезпечението на неговите кредитори, дори и в този момент обективно длъжникът да притежава имущество, което да надхвърля размера на съществуващите задължения. Ето защо всяко разпореждане реално представлява увреждане на кредиторите и най - вече когато е извършено след предявяване на иск за заплащане на определено задължение.
Както вече беше посочено, ответници Г. М. А. ЕГН ********** и „ЕЛАДА – ГМ” ЕООД, ЕИК 115147103 признават съществуването на процесната сделка и знанието за увреждане.
В исковата молба се твърди, че и купувачът по възмездната сделка Д. К. е знаел, че сделката уврежда Г.Н. Х. и че последният е кредитор на продавачите. К. бил адвокат на А. и представляваното от нея дружество и бил добре запознат със задълженията на продавачите по изпълнително дело № 923/2007 г. на ЧСИ М. Обретенова, бил адвокат на дружеството и по т. д. № 424/2005 г. на ОС - Пловдив и много близък семеен приятел на А. и на Н. Х. – син на ищеца.
Съгласно чл. 135, ал. 1, изречение второ от ЗЗД, когато действието е възмездно, 4 лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
По делото не са представени никакви годни доказателства за знанието на К. за процесната сделка и за увреждането.
Вземането по тази сделка не е предмет на изпълнително дело № 923/2007 г. на ЧСИ М. Обретенова, доколкото за същото има влязло в сила съдебно решение от 2025 г.
Не се установява процесното вземане да е предмет на т. д. № 424/2005 г. на ОС – Пловдив.
Не са представени доказателства за твърдените приятелски отношения, а и те са ирелевантни за конкретния спор, тъй като приятелството не попада в хипотезата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.