Решение № 92 от 18.10.2023, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

18.10.2023

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.09

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасова

Мария

Божкова

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

82 по описа за

2023 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, против Решение № 86/29.04.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 09-2200287 от 26.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. чл. 79, ал. 4 във вр. чл. 78, ал. 1 от

Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. С решението е осъдена Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ да заплати в полза на дружеството деловодни разноски в размер на 560 лв.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че описаното в наказателното постановление нарушение не е доказано по несъмнен начин, респ. че не било доказано „Модекс“ ООД да е имало качеството на работодател спрямо лицето Н. Д.. В тази връзка сочи, че Н.

Д. бил допуснат до проверявания обект /строеж/, находящ се на територията на посоченото дружество, достъпа до която бил ограничен за външни лица. Там лицето било заварено да извършва трудова дейност, характерна за длъжността работник в строителството, поради което счита, че било налице трудово правоотношение между „Модекс“ ООД и посоченото лице, характеризиращо се с всички негови елементи.

Въвежда твърдения, че при попълването на декларацията, откритите в проверявания обект лица, вписали под влияние на управителя на „Модекс“

ООД обстоятелството, че техен работодател е „***“ ООД.

Излага съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установявали, че лицето Н. Д. е било наето от „***“ ООД или пък от „***“ (*** дружество), а сочели, че единственото лице, в полза на което са били извършвани установените при проверката строително-монтажните дейности, е именно „Модекс“ ООД.

Релевира доводи, че районния съд е обосновал извод за липсата на соченото в АУАН и НП административно нарушение като еднопосочно е интерпретирал гласните доказателства по делото, респ. кредитирал е показанията на ангажираните от „Модекс“ ООД свидетели и е игнорирал тези, дадени от контролните органи на ДИТ - Кърджали. В тази връзка сочи, че св. Ф. е работник в дружеството, поради което се явява заинтересован от изхода на делото. Същият, с оглед на заеманата длъжност и изпълняваните трудови функции, не е възприел пряко и непосредствено лицата, работещи на обекта. Освен това показанията му били в противоречие с представената по делото справка от ОД МВР - Кърджали за влизанията и излизания на лицата през границите на Република България. Неправилно били кредитирани от съда и показанията на св. Д. К., тъй като към датата на извършване на проверката 25.07.2022 г. същия не участвал нито в ръководството на „Модекс“ ООД, нито в това на „***“ ООД.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 86/29.04.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 09-2200287 от 26.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали.

В съдебно заседание, директорът на дирекция

„Инспекция по труда“ гр. Кърджали изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя писмена защита в подкрепа на доводите си за неправилност на оспореното решение, в която са изложени аргументи идентични с тези в касационната жалба. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – „Модекс“ ООД, се представлява от адв. Т.Б., която в отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна.

Въведени са съображения, поддържани и в съдебно заседание, че анализът на събраните по делото доказателства категорично сочи, че представляваното от нея дружество не е имало качество на работодател спрямо лицето, посочено в НП, респ. то не е субект на нарушение, за което е наказано с оспореното НП. Моли съда да постанови акт, с който да потвърди решението на районния съд и присъди разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение не е безспорно доказано, респ. изводите на районния съд са явявали обосновани и съответни на релевантните доказателства.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил Наказателно постановление № 09-2200287 от 26.10.2022 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. С решението е осъдена ИА „Инспекция по труда“ гр. София да заплати в полза на дружеството деловодни разноски в размер на 560 лв.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установявало, че санкционирания правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, състоящо се в това, че „Модекс“ ООД, в качеството си на работодател, не е уведомило ИА „Главна инспекция по труда“ за приемане на работа в предприятието на лицето Н. Д./гражданин на ***/, в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето, а именно от 25.07.2022 г. до 01.08.2022 г. вкл. Изложил е съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказвали по несъмнен начин „Модекс“ ООД да е имал качеството на работодател спрямо посочения чужд гражданин. Посочил е, че е установено обстоятелството, че Н. Д. действително е извършвал строителни дейности по монтаж на панели на строяща се сграда, намираща се в УПИ **, кв. ** по плана на ***, с възложител „Модекс“ ООД, но недоказано останало обстоятелството, че именно дружеството, в качеството на работодател, е наело това лице да изпълнява трудови функции в негова полза. От приетите по делото договори било видно, че „Модекс“ ООД се явявал възложител на строително-монтажни работи на посочения обект, а изпълнението на самите дейности било реализирано от други две фирми – „***“ ООД *** и „***“ ЕООД ***, с които възложителя имал сключени договори. В тази връзка е посочил, че от съдържанието на Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021 г. ставало ясно, че „Модекс“ ООД е възложило на строителя „***“ ООД извършването на дейности на обекта в ***, вкл. и такива по полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термосандвич панели, облицоване на термопанелите с еталбонд, от каквото естество е била и извършваната работа от *** граждани, които контролните органи установили на обекта в деня на проверката.

На следващо място е изложил мотиви, че работникът Н.

Д. е декларирал писмено на 25.07.2022 г., че работи за „***“ ООД, в каквато насока били и показанията на св. А. С., в които същия е посочил, че на място в деня на проверката управителя на „Модекс“ ООД – А. М., е заявил, че *** граждани не били негови работници, а работели за „***“.