Решение № 21826 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21826 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110116654 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от В. Н. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Ф И“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и С Б,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумата от 6655 лева,от които 2344 лева дължима главница и 4311 лева – сбор от лихви – възнаградителна и мораторна лихви поради настъпила погасителна давност.

В исковата молба се твърди,че на 30.01.2024 г. ищцата извършила справка за кредитна задлъжнялост,от която се установява претендирано задължение в общ размер от 6655 лева,от които 2344 лева главница и 4311 лева лихви. Ищцата С. поддържа,че на 18.12.2007 г. между нея и „Д Ф И“АД бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-*****,съгласно който е уговорена заемна парична сума от 2535,75 лева при издължаване на заема на равни погасителни вноски,всяка от които в размер на по 283,01 лева,от които последната вноска на 20.11.2008 г. В исковата молба се поддържа,че след 20.11.2008 г. не са предприемани действия,с които се прекъсва давността. Ищцата С. твърди,че на 08.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 6274/2022 г. по описа на СРС,61 състав,но заповедта за изпълнение е обезсилена. Ищцата счита,че към 21.11.2013 г. вземането е погасено по давност. Моли съда да уважи исковата претенция.

Ответникът „Ф И“АД в подадения писмен отговор намира исковата претенция за частично недопустима като твърди,че към Централния кредитен регистър е подадена информация за сума в общ размер от 5061 лева,от които 2343,65 лева главница,569,25 лева договорна лихва и 2148,10 лева мораторна лихва,поради което счита,че искът в частта за разликата над 5061 лева до 6655 лева е недопустим. Ответникът не отрича,че вземането по процесния договор е погасено по давност и не би могло да бъде реализирано чрез способите на 1 принудително изпълнение. Признава иска до размера от 5061 лева.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представена е справка от Българска народна банка – Централен кредитен регистър.

Приет е договор PLUS-*****,сключен на 20.11.2008 г.,между „Д Ф И“АД,като заемодател,и В. Н. С.,като заемополучател,съгласно който е уговорена заемна парична сума в размер от 2535,75 лева,която следва да бъде върната на единадесет погасителни вноски,всяка от които в размер от по 283,01 лева.

Представена е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гражд.дело № 6274/2022 г. по описа на СРС,61 състав и определение от 04.08.2022 г.,с което заповедта за изпълнение е обезсилена,което е влязло в сила на 13.09.2022 г.

Установява се,че е сключен договор за прехвърляне на вземания,сключен на 08.07.2014 г. между „Б“ЕАД и „Ф И“АД,а от приложение към същия договор се установява,че е прехвърлено вземане към В. Н. С..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

Съдът счита,че при съобразяване твърденията на ищцата С.,че не дължи парична сума,която не е заплатена,за ищцата съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Не може да бъде възприет доводът на ответника за частична недопустимост на иска,тъй като в Централния кредитен регистър е посочена парична сума в по-нисък размер,защото ищцата С. цели да бъде отречено вземането,което е заявено с исковата молба,съответно в размера към предявяване на иска,а не към минал момент – на обявяване на вземането в Централния кредитен регистър. С оглед това,че видно от информацията в ЦКР задълженията са обявени още през 2019 г.,съдът намира,че при съобразяване изминалия период от време,ищцата С. предявява иск в размер,по-висок спрямо размера на вземането към датата на обявяване в ЦКР. В този смисъл съдът счита,че искът е допустим за сумата от 6655 лева,без да е налице основание за прекратяване на производството в частта за разликата над 5061 лева до 6655 лева.

По основателността на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск,доказателствената тежест е разместена и е възложено в тежест на ответника да докаже,че разполага с вземане. С оглед това,че в настоящия случай ищцата С. отрича вземането като се позовава на настъпила погасителна давност,в тежест на ответника е възложено доказването,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение. В конкретния случай страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че ответното дружество е носител на вземането на основание договор за цесия.

Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се 2 позове на давност,ако в определен период от настъпване изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Общата погасителна давност е петгодишната,но вземането за лихви се погасява при тригодишна давност при съобразяване разпоредбата на чл.111 от ЗЗД. В настоящия случай вземането произтича от договор за заем,заемополучателката – ищцата С. е следвало да върне заемната парична сума на единадесет вноски,а по делото не е спорно,че ищцата С. не е изпълнила точно своите договорни задължения,но и заемополучателят не е предприел действия по събиране на вземането си.

Съдът,отчитайки падежните дати на погасителните вноски по договора за заем,приема,че към предявяване на иска е изминал период от време,по-дълъг от пет години,поради което вземането се явява погасено по давност,респективно предявеният отрицателен установителен иск подлежи на уважаване. Изводът на съда не се променя предвид това,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид наличието на обезсилена заповед за изпълнение следва да се приеме,че давността не е била прекъсвана. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване.

При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищцата следва да бъдат присъдени съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение в размер от 1170 лева.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Ф И“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и С Б,че В. Н. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи сумата от 6655 лева ( шест хиляди шестстотин петдесет и пет лева ) чрез способите на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Ф И“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С П и С Б да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. Н. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 1170 ( хиляда сто и седемдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3