Решение № 569 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501944 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 104/10.04.2025г, постановено по гр.д.№ 307/2024г по описа на Окръжен съд-Монтана, е осъдено ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, да заплати на Й. М.

Й., ЕГН: ********** сумата от 200 000/двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейН. син С. Т. Ц., ЕГН:

**********, причинена от настъпило ПТП на 17.11.23 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до сумата 250 000 лв. като неоснователен. Осъдено е застрахователното дружество да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.“, ЕИК 175329936, сумата 15 180 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Й. М. Й., с ЕГН: ********** да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 сумата 2930 лв. разноски по делото. Осъдено е ЗД “БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482, да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана държавна такса в размер на 8000 лв. и разноски в размер на 1040 лв. Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице помагач М. З. А..

Решението е обжалвано от ЗД “БУЛ ИНС“ АД, представлявано от адв.Ал.И., в частта му, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 150 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва върху обезщетението и присъдените разноски, с доводи, че е неправилно.

Излага доводи, че определеН.т размер на обезщетението е завишен и не съответства на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и ППВС № 4/1968г, като не са съобразени обстоятелствата, предвидени в него-възрастта на увредеН., неговото обществено и социално положение, естеството и дълбочината на отношеН.та между починалия и увреденото лице, степента на моралните страдаН., и други релевантни факти.

1

Не оспорват претърпените вреди от ищцата, но възразява срещу размера на обезщетението. Прави преглед на съдебната практика в различните европейски държави за обезщетяване на неимуществени вреди.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 150 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва върху обезщетението и да се присъдят разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна-Й. М. Й., чрез адв.Б.Б., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че е определен справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като е изгубила сина си, който е бил на 32 години, не е имал собствено семейство и е живял с нея в едно домакинство. Отгледала го е сама, тъй като съпругът й ги е напуснал и отишъл да живее в ИспаН., без да поддържа връзка с тях.

Позовава се на ангажираните по делото гласни доказателства и на заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза. Сочи, че е ирелевантна съдебната практика в други европейски държави. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

Третото лице помагач-М. З. А. не е ангажирало становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищцата- Й. М. Й. е посочила в исковата молба, че на 17.11.2023г., около 13:30ч, на път II - 13, км 66, на около 400 метра след табелата за изход от гр. Кнежа, в посока гр. Бяла Слатина, е настъпило ПТП, причинено от водача М. З. А., ЕГН: **********, който, управлявайки лек автомобил „Ситроен Ксара" с peг. № ********, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което настъпила смъртта на С. Т. Ц., ЕГН:

********** /неин син/ - пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Ситроен".

Посочила е, че със сина й били в много близки, безконфликтни отношеН., като живеели в едно домакинство. През 2000г. се е разделила с бащата на С., а през 2007г. двамата се развели, като родителските права по отношение на С. били предоставени на нея и тя сама поела грижите по отглеждането и възпитаването на детето. Бащата на С. заминал за ИспаН. и не поддържал контакт с него. Смъртта на С. била посрещната изключително тежко от нея и й причинила непоправими мъка и страдаН. и тежки психически промени. Същата не можела да спи, да се храни, затворила се в себе си и не искала да живее. Плачела постоянно, получавала паник атаки, не можела да мисли за друго освен за починалия си син. Наложило се да й бъде оказвана спешна медицинска помощ. Предписани й били успокоителни медикаменти. С. е бил нейната опора в живота. Към датата на ПТП за управляваН. от водача М. З. А. лек автомобил „Ситроен Ксара" с peг. № ********, е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗК „БУЛ ИНС" АД, за периода 15.05.2023г. до 14.05.2024г, полица № BG/02/123001427413, поради което ответникът дължи на ищцата обезщетение за причинените й вреди. Ищцата отправила до застрахователното дружество претенция за доброволно плащане с молба, получена от него на 30.01.2024г., но ответникът отказал да плати обезщетение с писмо от 22.04.2024г.

Претендирала е на основание чл.432 КЗ да бъде осъдено застрахователното дружество да й заплати сумата 250 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейН. син С. Ц., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното изпълнение на задължението, както и направените в производството разноски.

Ответникът - ЗД “БУЛ ИНС“ АД е оспорил твърдението за причинен деликт на посочената дата от лицето М.А., при който да е настъпила смъртта на Ст.Ц., тъй като не били представени доказателства. Оспорил е механизма, посочен в исковата молба и в констативН. протокол за ПТП. Оспорил е размера на исковата претенция, като е изложил 2 доводи за несъразмерност на претендираното обезщетение. Релевирал е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като се е съгласил да е пътник в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Оспорил е и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане с твърдеН., че същото не е съобразено с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.

В производството е конституирано трето лице помагач на страната на ответника-М.

З. А., който не е ангажирал становище за основателността на претенцията.

С решението си първоинстанционН.т съд е уважил исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 200 000лв., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил същата до претендираН. размер от 250 000лв. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата от 200 000лв до 250 000лв. и в частта, с която е уважена за сумата от 150 000лв., ведно със законната лихва.

С чл.432, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо което застраховаН.т е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя, да е налице противоправно деяние, причинени вреди и връзка между тях, съгл. чл.45 ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не се спори, и с оглед на частичното обжалване на исковата претенция за обезщетяване на вредите, че следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество, тъй като към датата на настъпване на събитието, отговорността на виновН. за ПТП водач е била застрахована в ответното дружество, че е настъпило ПТП на 17.11.2023 г. около 13,30 ч на път II-13 с участието на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с peг. № ********, управляван от М. З. А., и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с peг. № ********, управляван от И. И. П., при което е настъпила смъртта на С. Т. Ц., седял на предна дясна седалка в лекия автомобил „Ситроен, като причина за настъпване на процесното произшествие е управлението от страна на водача на лекия автомобил „Ситроен“ със скорост, значително по-висока от критичната скорост за движение в условията на завой и мокра пътна настилка, което е довело да плъзгане на автомобила, с което е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП.

Спори се между страните пред въззивната инстанция относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, която е майка на пострадалия С. Ц..

По отношение на размера на обезщетеН.та съдът съобрази т.ІІ на ППВС №4/1968г., съгласно което от значение са възрастта на увредеН., общественото му положение и отношеН.та между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза, се установява, че непосредствената причина за смъртта на С. Ц. е тежката множествена травма със счупването на костите на черепа, гръдН. кош, таза и на дясна предмишница и разкъсването на жизнено важни вътрешни органи - сърце, черен дроб и слезка, т.е. между получените при станалото ПТП увреждаН. и настъпилата смърт има пряка причинно- следствена връзка.

От заключението по съдебно-психологическата експертиза се установява, че загубата на сина й е предизвикало у ищцата шок, ужас, чувство за тежка, безвъзвратна и несправедлива, преждевременна загуба на детето й, тъй като двамата са имали много силна емоционална връзка и привързаност. Връзката с починалия й син е била изключително значима за нея, тъй като в негово лице е срещала опора, бил е смисъл на живота й.

Отражението върху психиката на ищцата на смъртта на сина й има характер на тежка 3 психична травма, с разгърната пълна и интензивна симптоматика, характерна за това състояние. Смъртта на дете, независимо от възрастта му /включително и на възрастен вече човек/ е тежка и непреодолима загуба за родителя, тъй като подобна смърт, в повечето случаи, освен при дълго протичаща болест, има неочакван характер. Налице са индикации за посттравматично стресово разстройство, тежко протичане на процеса на преминаване през етапите на траур и скръб при смърт на близък човек, високи нива на тревожност и интензивна картина на разгърната симптоматика на депресивно състояние. Прогнозата за пълно възстановяване на психиката на ищцата е негативна.

От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. П. се установява, че ищцата е отгледала сама сина си, като с бащата са се разделили от 2007 г. и той въобще не се е интересувал от него. През целия си живот С. е живял заедно с майка си, нямал е собствено семейство и отношеН.та между тях са били изключително близки.

Ищцата е понесла изключително тежко загубата на детето си, като и досега стаята на Т. е запазена така, както е била и преди. Същата непрекъснато говори за сина си, затворила се е в себе си и рядко контактува с други хора, продължавала да пие успокоителни.

Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че ищцата е била в много близки отношеН. със сина си, тъй като са живели в едно домакинство и го е отгледала сама, тъй като баща му не се е грижел за него. Изпаднала е в социална изолация, тъй като се е затворила в себе си. Починалият й син й е бил подкрепа, претърпяла е тежка психическа травма, посттравматично стресово разстройство, има високи нива на тревожност и разгърната симптоматика на депресивно състояние и е с негативна прогноза за възстановяване.

Изложените доводи във въззивната жалба за съборазяване на съдебната практика по дела за обезщетяване на неимуществени вреди в други държави е ирелевантна.

Въз основа на изложеното следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв. за претърпените болки и страдаН. от ищцата вследствие на смъртта на сина й, настъпила при ПТП на 17.11.2023г, ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане.