Решение № 4568 от 14.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4568 гр. Пловдив, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330103171 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *** против З. Й. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 290,47 лева (двеста и деветдесет лева и четиридесет и седем стотинки), дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897541673 от 15.05.2020 г., сключен между страните, от която сумата в размер на 176,23 лева, представляваща месечни и абонаментни такси за периода 15.05.2020 г. – 19.07.2020 г., сумата в размер на 20,88 лева, представляваща такса за допълнителна услуга „********”, и сумата в размер на 93.36 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; сумата от 269,74 лева (двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки), дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 15.05.2020 г., сключен между страните, от която сумата в размер на 35,65 лева, представляваща месечни и абонаментни такси за периода 15.05.2020 г. – 19.07.2020 г., сумата в размер на 26,15 лева, представляваща такса за допълнителна услуга „*********”, и сумата в размер на 207,94 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; сумата в размер на 7,98 лева (седем лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща дължими вноски по 1

Застрахователна полица № *******г. за Застраховка на устройство *******“ за периода 15.05.2020 г. – 19.07.2020 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), и сумата в размер на 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение, , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по член 410 ГПК по ч. гр. д. № 14530/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги от 15.05.2020 г. с предпочетен номер ***** и Договор за мобилни услуги от ******г. с предпочетен номер 359893053470, като с посочения номер закупува устройство *******на преференциална цена, както и Застрахователна полица №********г. за Застраховка на устройство „******“. Ответникът преустановил плащанията по договорите за предоставяне на мобилни услуги, предвид на което договорите за предоставяне на мобилни услуги били предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Съобразно изложеното, се претендират горепосочените суми за неустойка поради предсрочно прекратяване в размер на три месечни абонаментни такси и неустойка за разликата между цената на устройството ******* без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство********на преференциална цена размер на 132,06 лв. Претендират се и сторените разноски.

В срок е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника – адв. В. М., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че претендираните суми за неустойки са нищожни поради накърняване на добрите нрави и не пораждат задължения за ответника. Моли, така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по така сключените договори за услуги.

По отношение на претенциите, касаещи сключените договори, то същите са удостоверени в представените и приети по делото фактури, както следва:

По Фактури с клиентски номер ****** сума в общ размер на 197,11 лв., от които:

63,13 лв., дължими за период 15/05/2020-19/05/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер*******от 15.5.2020 г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

Общо дължимата сума по фактурата е в размер на 72,8 лв. от тази сума е приспадната сума в размер на 9,67 лева, която сума е предплатена от длъжника при 2 подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите.

103,99 лв., дължими за период 20/05/2020-19/06/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 15.5.2020 г., от които сума в размер на 83,11 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 20,88 лв. за услуга *******.

29,99 лв., дължими за период 20/06/2020-19/07/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *******от 15.5.2020 г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

По Фактури с клиентски номер ******* сума в общ размер на 69,78 лв., от които:

0,29 лв., дължими за период 15/05/2020-19/05/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 15.5.2020 г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги.

Общо дължимата сума по фактурата е в размер на 15,2 лв. от тази сума е приспадната сума в размер на 14,91 лева, която сума е предплатена от длъжника при подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след издаване на фактурите.

54,02 лв., дължими за период 20/05/2020-19/06/2020 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 15.5.2020 г., от които: сума в размер на 23,88 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 3,99 лв. за Застраховка и сума в размер на 26,15 лв. за услуга********;

15,47 лв., дължими за период 20/06/2020-19/07/2020 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 15.5.2020 г., от които: сума в размер на 11,48 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 3,99 лв. за Застраховка.

От така отразеното във фактурите и предвид обстоятелството, че не се оспорват представените и приети като писмени доказателство договори за мобилни услуги да са подписани от ответника, то съдът счита, че по силата на така сключените договори за периода на действието им се дължат договорените месечни абонаментни такси, които не са обвързани с ползването на конкретни услуги. По отношение на претенциите за ползвани допълнителни услуги по договора извън тези включени в съответния пакет от услуги, по които се претендират суми, начислени за исковия период в идно от събраните по делото писмени доказателства- детайлно потребление за мобилен/фиксиран номер се установява по сключените договори за мобилни услуги да са предоставени услугите, за които се претендират допълнително суми, извън месечните абонаменти такси.

По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднал в забава, съгласно параграф V, член 26 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че 3 вземанията, предмет на исковите претенции са с настъпила изискуемост.

По изложените съображения предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са основателни.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, включващ елементите: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.

Съгласно Тълкувателно решение №*****. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира именно компенсаторна неустойка - за частта от договора, която се прекратява.

В случая не би могло да се приеме, че предвидената компенсаторна неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси за разваляне на срочните договори, поради неизпълнението им от страна на потребителя противоречи на закона и/или добрите нрави. Потребителят се е съгласил да ползва мобилни услуги, които доставчикът му предоставя срещу цена, намалена със съответните отстъпки именно поради дългосрочния характер на правоотношението, съответно прекратяването на последното следва да бъде санкционирано с дължимост на неустойка, уговарянето на която не може да се приеме за нищожно, тъй като 3 кратният размер на абонаментните такси не сочи на надхвърляне на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Компенсаторната неустойка е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й, направено с оглед обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор за целия му срок на действие. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното 4 правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като прекомерна в сравнение с претърпените вреди.

Не е нищожна клаузата, която предвижда, че при прекратяване на договора потребителят дължи разликата между цената на устройството (в брой, без абонамент), и преференциалната цена по сключения договор за закупуването на преференциална цена, каквато съответства на оставащия срок на договора. Съдът намира, че посочените клаузи отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая потребителят е получил устройство на преференциална цена поради обстоятелството, че се ангажира в рамките на определен период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги. Операторът е склонен да предостави устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на сключване на договора за услуги, тъй като очаква печалба за договорения период по договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая потребителят не е изправна страна по договора за предоставяне на мобилни услуги. Ето защо съдът приема, че договорената неустойка е валидна и не е прекомерна, тъй като противен случай потребителят би се обогатил за сметка на предоставящия услугата – договаря получаването на устройство на по-ниска цена от тази, която би заплатил без да се ангажира с договор за предоставяне на мобилни услуги за определен срок; получава устройството на по-ниска цена и не заплаща вноските и по двата договора, но няма санкция за неговото несъобразено с клаузите на договора поведение. Ето защо, исковете са основателни и следва да бъдат уважени.