Определение № 2360 от 03.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2360 гр. София, 03.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20268002901017 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от ,,Книбекс“ ООД, чрез процесуалните му пълномощници, с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 1864 от 24.06.2026 г., като в полза на дружеството се присъдят сторените пред касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 евро.

Искането е мотивирано с твърдение, че с депозирания от дружеството отговор на подадената от касатора В. Г. Д. касационна жалба своевременно е заявено присъждане на сторени от ответника по касация разноски за ангажиране на адвокат за защитата му в производството пред касационната инстанция, като уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 евро е надлежно доказано с приложените към отговора договор за правна услуга, фактура, платежно нареждане и справка, удостоверяваща постъпването на сумата по банкова сметка на ангажираното адвокатско сдружение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – В.

Г. Д., чрез процесуален пълномощник, с изразено становище, че правната защита и съдействие, оказана на ответника по касация, се е ограничила единствено до подаване на отговор на касационната жалба, което е само част от предмета на сключения договор за правна защита и това обстоятелство следва да бъде отчетено при присъждане на сторените от молителя разноски. Релевира и възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК, съответно обосновано с твърдение, че платеното от ,,Книбекс“ ООД адвокатско възнаграждение е в завишен размер съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не е съобразено с критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

1

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по т. д. № 1017/2026 г. на ВКС, І т. о., е образувано по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Д. срещу решение № 58 от 06.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 29/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 274 от 04.11.2024 г. по т. д. № 409/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са били отхвърлени исковете, предявени от В. Г. Д. срещу ,,Бутед“ АД и ,,Книбекс“ ООД, за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответните дружества – авалисти по запис на заповед, в размер на 1 300 000 евро, представляващо част от главницата по поетото от К. Х. С. менителнично задължение по запис на заповед, издаден на 15.06.2010 г. в гр. София, с падеж на 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от 20.08.2021 г. (датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК), до окончателното изплащане на главницата.

Настоящият състав с определение № 1864 от 24.06.2026 г. по т. д. № 1017/2026 г. на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване, като с оглед изхода на делото се е произнесъл по разноските на ответника по касация ,,Бутед“ АД, но е пропуснал да стори това касателно сторените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение от другото ответно по касация дружество - ,,Книбекс“ ООД.

Безспорно, видно от приложените към отговора и посочени от молителя в молбата му по чл. 248 ГПК доказателства, е доказано уговарянето и заплащането по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 евро, дължимо за защитата на дружеството пред ВКС.

Като съобрази релевираното от насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК допустимо възражение, настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и, ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д.

№ 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези 2 размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая, наред с обжалваемия интерес, следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред касационната инстанция се е изчерпала единствено с депозиране на отговор на подадената касационна жалба, съдържащ аргументи за неоснователност на доводите на касатора по чл. 281, т. 3 ГПК и доводи във връзка с поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по първият от които е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, а всички останали са се основавали на твърдeни от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и като такива представляват оплаквания за процесуална незаконосъобразност, която не е основание за допускане на касационно обжалване, а евентуално основание за касиране на решението, което обаче не е предмет на преценка в рамките на селективната фаза на процеса по чл. 288 ГПК. Тези обстоятелства са улеснили ответника по касация в организиране на защитата му пред касационната инстанция.

Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение от 15 000 евро е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 10 000 евро, който размер е справедлив и обоснован съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. второ във вр. ал. 1 ЗАдв.

Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са съображенията на насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК, би се явило непропорционално и неадекватно на положения от адвоката труд.

По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1864 от 24.06.2026 г. по т. д. № 1017/2026 г. на ВКС, ТК, І т. о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА В. Г. Д. с ЕГН: **********, от гр. София, да заплати на ,,Книбекс“ ООД, с ЕИК: 102251917, гр.

Бургас, сумата от 10 000 евро, представляваща сторени разноски пред касационната инстанция за платено адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ,,Книбекс“ останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ООД в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3