Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол с решение от ОСЗ № 3434 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15295/2025
Вид
Протокол с решение от ОСЗ № 3434
Подписан
31.03.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 3434 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330115295 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:20 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М. К. К. срещу „Кеш Пойнт България“ ООД, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. - недължимо платена договорна лихва по договор за паричен заем с № ***/21.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че по силата на договора ищецът е получил заем в размер на 2200 лв. с уговорена договорна лихва 50%. Била е начислена неустойка в размер на 2089,23 лв. в случай на непредставяне на обезпечение. Сочи, че е изплатил всички дължими суми по кредита.

Договорът бил потребителски, но била нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР не бил включен разходът за неустойка, в нарушение на изискванията на закона. Моли за връщане на платемата договорна лихва, претендира разноски. Искът е увеличен на сумата от 190,32 евро.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът намира иска за неоснователен. Счита, че не са посочени конкретни норми, на които да противоречи договорната лихва. Намира, че са спазени всички изисквания за посочване на ГПР. Счита, че доколкото договорът е действителен, неоснователен е осъдителният иск. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр 1 ЗЗД, като за основателността му следва да се установи плащането на сумата от 190,32 евро (372,24 лв.) от ищеца на ответника без наличие на валидно правно основание в 1 тази връзка.

Страните не спорят по сключването на договор за паричен кредит № ***/21.05.2024 г., нито спорят, че по него ищецът е получил в заем сумата от 2200 лв. Установява се от представения договор за кредит, че общо дължимата сума е в размер на 2806,77 лв., както и че в чл. 5 е било уговорено обезпечение, дължимо в тридневен срок от сключване на договора. В чл. 11 от договора е била уговорена неустойка, в случай че ищецът не предостави това обезпечение в срок, в размер на 2089,23 лв.

От размера на тази сума може да се направи извод, че тя не е включена в общо дължимата сума, както и в съответния ГПР. Съдът намира, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, тъй като съставлява скрито възнаграждение за кредита. Този извод следва от обстоятелството, че неустойката се дължи за поемане на по-голям кредитен риск от кредитодателя.

Ето защо тя не е свързана с претърпени вреди, а съставлява възнаграждение за носене на кредитния риск.

Невключването на неустойката в ГПР води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съответно до недействителност на договора на основание член 22 от същия закон.

С оглед нормата на член 23 ЗПК по договора е дължима само чистата стойност на кредита, но не и договорна лихва. Съгласно представената от самия ответник справка за извършените по договора плащания, ищецът е заплатил за договорна лихва сумата от 372,24 лв., или 190,32 евро. Тази сума е недължима, поради което искът се явява изцяло основателен и ответникът следва да бъде осъден да я върне на ищеца, ведно със законната лихва от 22.10.2025 г. до окончателното плащане.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил такива за държавна такса в размер на 22,09 евро. Адвокатско възнаграждение се дължи на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, като ответникът не обори предпоставките на тази норма и следва да се присъди минималният размер от 204 евро.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Цариградско шосе 115Е, ет.5, общ. Столична, обл. София, да заплати на М. К. К. , ЕГН **********, с адрес **********, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 190,32 евро, равняваща се на 372,24 лв., представляваща недължимо платена сума за договорна лихва по сключен между страните договор за кредит № ***/21.05.2024 г., ведно със законната лихва от 22.10.2025 г. до окончателното плащане.

2

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835 да заплати на М. К. К., ЕГН **********, сумата от 22,09 евро държавна такса.

ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК 207079835, да заплати на адвокат Д. Б. от ***, сумата от 204 евро адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Пловдивския окръжен съд, който срок за ищеца тече от днес, а за ответника – от връчването.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11,39 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3