Решение № 261045 от 23.03.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е

№……… гр.

София, 23.03.2022 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д

А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесети и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря

Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1515/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.И.Т. срещу Б.М.И. и И.Д.И. с която са предявени искове, както следва:

- отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД за установяване на несъществуването на ипотечно право върху недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ********, с идентификатор ***;

- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл.

82 ЗЗД за заплащане на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение за даване на съгласие за заличаване на договорна ипотека, учредена върху гореописания недвижим имот.

Ищецът твърди, че с Нотариален акт № 36, том I, рег. № 2100, дело № 35 от 15.02.2019 г. на Нотариус М.Ш., вписан същия ден в Служба по вписвания – София, ответниците учредили в полза на „Ф.-**“ ЕООД (чийто едноличен собственик на капитала е ищецът) право на строеж за построяване на жилищна сграда в собствения им поземлен имот, находящ се в гр. София, ул************, с идентификатор ***, а дружеството се задължило да построи жилищната сграда съгласно уговореното в срок от осемнадесет месеца. С Нотариален акт № 37, том 2101, дело № 36 от 15.02.2019 г. на Нотариус М.Ш., вписан същия ден в Служба по вписванията – София, ищецът учредил в полза на ответниците договорна ипотека върху свой имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ********, с идентификатор ***, за обезпечаване на задълженията на „Ф.-**“ ЕООД по договора за строеж.

Ищецът твърди, че съгласно т. 4 от договора за учредяване на ипотека при изпълнение на задълженията от страна на „Ф.-**“ ЕООД по договора за строеж, и при въвеждане на сградата в експлоатация, но не по-късно от 7 дни от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация, ответниците следвало да дадат съгласие за заличаване на договорната ипотека върху имота му. С договора за учредяване на право на строеж била уговорена неустойка в размер на 1000 лв. за всеки ден просрочие.

Ищецът сочи, че сградата била въведена в експлоатация на 03.12.2020 г., а не на уговорената дата – 16.10.2020 г. Поради това ответниците поискали заплащане на неустойка в размер на 49 000 лв., като направили възражение по чл. 90 ЗЗД по отношение на задължението си за даване на съгласие за заличаване на договорната ипотека.

Ищецът оспорва с процесния договор за ипотека да се обезпечава забавено изпълнение, а и оспорва да е в забава, тъй като по силата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците за срока на извънредното положение, не се прилагат последиците от забавата за задълженията на частноправните субекти.

Наред с това твърди, че дружеството не носи вина за неизпълнението – забавата се дължи на външни фактори, извън волята на изпълнителя.

Поддържа, че в резултат от недаването на съгласие за заличаване на ипотека от страна на ответниците, е претърпял неимуществени вреди – изпитвал постоянно напрежение и притеснение, страдал от безсъние, тъй като нямал друго жилище.

Опасявал се от застрашаване на доброто име и репутацията на строителния му бизнес.

Ответниците считат исковете за неоснователни.

Поддържат, че с допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите от 06.03.2020 г. са договорили с ищеца удължаване на предвидения в договора за строеж

18-месечен срок с 2 месеца, поради което крайният момент за въвеждане на сградата в експлоатация бил 16.10.2020 г. Сочат, че липсва законово основание за незачитане на последиците на забавата.

Правят и възражение по чл. 90 от ЗЗД за неизпълнение, като отказват да дадат съгласие за заличаване на договорната ипотека, докато „Ф.-**“ не изплати задължението си да заплати неустойка в размер на 49 000 лв. Оспорват ищецът да е претърпял твърдените болки и страдания.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД:

Не се спори, а и се установява от приложения по делото нотариален акт, че на 15.02.2019 г. ответниците са учредили в полза на „Ф.-**“ ЕООД право на строеж върху свой поземлен имот, а дружеството се е задължило да построи върху този имот жилищна сграда със самостоятелни обекти. Според т. IV от

Нотариалния акт за учредяване на право на строеж (л. 22 от делото), „Ф.-**“ ЕООД се е задължило да завърши уговорения строеж в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на нотариалния акт, като степента на завършеност: стени – шпакловка, подове – циментови замазки

(подготовка за настилки), санитарни помещения – подготовки за облицовки и настилки, всички инсталационни мрежи – електро до кутии за контакти и ключове; ВиК – до тапи (без смесителни батерии, мивки и тоалетни чинии). При виновно изпълнение на това задължение поемателят дължи на учредителите неустойка в размер на 1000 лв. за всеки просрочен ден.

На 15.02.2019 г., с нотариален акт (л. 28 от делото) ищецът е учредил договорна ипотека върху негов недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ********, с идентификатор ***, за обезпечаване на вземане в размер на 130 000 лв., което страните са се съгласили, че представлява стойността на непаричното задължение да се построи жилищната сграда от „Ф.-**“ ЕООД. Според т. 4 от

Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека при изпълнение на задълженията, поети с

Нотариалния акт за учредяване на право на строеж и при въвеждане на сградата в експлоатация на жилищната сграда, ответници са длъжни да дадат нотариално заверено съгласие за заличаване на вписаната ипотека. Процесната ипотека е учредена от ищеца за обезпечаване на чуждо задължение – на „Ф.-**“ ЕООД.

Обезпечението обхваща всички последици на неизпълнението, включително гражданска отговорност под формата на неустойка.

Поради това неоснователно е възражението, че вземането за неустойка за забава не е обезпечено с процесната ипотека и не може да бъде противопоставено на ищеца.

По делото е представено Допълнително споразумение (л. 43 и 44 от делото), чрез което страните са постигнали съгласие, че 18-месечния срок за построяване на процесната жилищна сграда се удължава с 2 месеца до общо 20 месеца, т.е. срокът за построяване на сградата (падеж на задължението) изтича на 15.10.2020 г.

(20 месеца след 15.02.2019 г.). Като причина за удължаването в споразумението са посочени указания от Община

Надежда във връзка с преработка на строителните дейности, а именно спазване на силуетен план, предвиждащ идентичност на покривното пространство.

Ето защо неоснователни са възраженията на ответниците, че именно мерките по време на извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. поради пандемията от Ковид-19 са станали причина за удължаване на срока за изпълнение на задължението по договора.

Споразумението и обективираните в него изявления са противопоставими на ответниците и ги обвързват с формална доказателствена сила.

От представеното по делото удостоверение за въвеждане на експлоатация се установява, че на 03.12.2020 г.

Главният архитект на Столична община е въвел процесната жилищна сграда в експлоатация.

От тук следва че е налице неточно изпълнение във времево отношение – забава за срок от 48 дни.

По делото няма спор, а и се установява от представените нотариални покани и отговорите на тях, че ответниците са отказали да дадат съгласие за заличаване на договорната ипотека.

Спорен е въпросът възникнало ли е в полза на ответниците вземане за неустойка за забава или задълженията, които ипотеката обезпечава, са погасени и поради това липсва ипотечно право.

Установява се от показанията на свидетеля В.Т., брат на ищеца и служител в дружество „Ф.-**“ ЕООД (координатор на безопасност и здраве, отговорник в частта по електро и строителство), че строежът се е забавил поради неявяване и отказ да работи на бригадата, която е била ангажирана да извърши частта от строителните действия по външно измазване на сградата.

Свидетелят сочи, че работническата бригада от Кърджали е отказала да пътува до

София поради пандемията от Covid-19 и и обявеното извънредно положение. Поради забава на изпълнението на мазилките на обекта е било невъзможно да се пристъпи към други строителни работи

(например във вътрешната част на сградата), тъй като мазането се осъществява от големи машини, които могат да причинят вреди върху тези други довършителни строителни работи. Работниците на „Ф.-**“, останали на обекта, били ежедневно там по време на извънредното положение, извършвали различни спомагателни работи - да качват материали, да чистят обекта и т.н. Свидетелят сочи още, че дружеството веднага предприело действия да потърси нова бригада, за да бъде забавянето било минимално.

По делото е разпитан като свидетел и М.Л., живееща в съседство с имота, в който е извършван процесният строеж.

Свидетелката дава показания, че на строежа постоянно е имало работници, включително в периода на обявеното извънредно положение от средата на март 2020 г. до средата на май 2020 г.

Свидетелката сочи, че по време на локдауна (март-май) 2020 г. всеки ден е имало строителни дейности – чувала е грохот на бетоновози, викане и крещене на строителни работници. Уточнява, че не може да каже дали на строежа се е изливал бетон, дали се е правела арматура, но имало строителни дейности.

Тези показания в общи линии съвпадат с показанията на свидетеля Т., с изключение на частта за изливане на бетон в периода март – май 2020 г. В същото време, видно от удостоверение №4 от 15.01.2020 г. (л.116), обектът е завършен в етап „груб строеж“ на посочената дата – 15.01.2020 г., което прави недостоверно твърдението, че в някакъв момент след това се е изливал бетон.

Ето защо по въпросът относно това какъв вид дейности са извършвани в периода на обявеното извънредно положение – м.март – м. май 2020 г., съдът дава вяра на показанията на свидетеля Т., че ежедневно е имало работници, които са извършвали спомагателни и довършителни работи, а не на свидетелката Лозанова, че се е изливал бетон, доколкото нейните показания се опровергават от събраните писмени доказателства.

Разпечатката съдържа 60 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03e76024-7b7c-4efb-9495-04c4708cc0b5