Определение № 97 от 08.06.2022, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Търговище, 08.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОНКА В. ЯНКОВА като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Частно наказателно дело № 20223500200082 по описа за 2022 година установи следното :

Производството е по реда на чл.243,ал.5 от НПК и е било образувано по жалба на Министъра на финансите, като представляващ държавата, подадена чрез Гл.юрисконсулт при ТД на НАП-Варна, М.Д, надлежно упълномощена, с представено към жалбата пълномощно от 11.02.2022г., против Постановление на Окръжна прокуратура - Търговище от 24.03.2022г, с което на основание чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство относно престъпление по чл.255,ал.1,т.2 и т.6 във връзка с чл.26,ал.1 от НК, касаещо дейността на "Б.Р4" „ЕООД с.Беломорци.

Изразеното несъгласие с постановеното прекратяване е аргументирано с твърдения за немотивираност, включително отсъствието на отговор по направени възражения, свързани с игнориране указанията на ТР № 5/ 22.12.2014 г. на ВКС по ТД № 5/2014 г., на ВКС, както и за необоснованост на извода за неналичие на доказателства за умишлено съставяне и ползване на документи с невярно съдържание, с цел да не се установят задължения за данъци, поради опровергаването му от данните, установени в самата ревизия. Отправеното в жалбата искане е за съдебна проверка на прокурорския акт и даване на указания за правилното прилагане на закона.

По отношение допустимостта на така подадената жалба:

Настоящото производство е второ по ред, след първоначалното връщане на ОП Търговище за администриране и изпълнение на дадените в тази посока указания. След надлежното уведомяване на ощетеното юридическо лице, което, съобразно престъплението, предмет на воденото разследване е държавата, представлявана от министъра на финансите, осъществено на 03.05.2022г., съгласно разписката на л.107,том първи от Д.П., с подадената на 10.05.2022г. жалба седмодневният срок е спазен. Следователно жалбата е подадена в срок от активно легитимирано да упражни това право лице и в този смисъл е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по всички съображения, посочени в нея.

I. С оглед предмета на конкретното разследване по Д.П № 104/2019г. - за данъчно 1 престъпление, наведените от жалбоподателя доводи, основани върху претендирано игнориране указанията на ТР№5/2014г., постановено по въпроси свързани с друг престъпен състав – по чл.227б,ал.2 от НК, са принципно неотносими. В кориците на делото (л.92, том 1, Д.П.) действително е приложено постановление на прокурор от РП Търговище от 12.07.2021г. за прекратяване на производството за престъпление по чл.227б от НК, но същото е извън предмета на настоящото производство по чл.243 от НПК, чиито предели са ограничени от дължимия съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на Окръжна прокуратура. Същевременно, без конкретни аргументи, въз основа на които жалбоподателят счита, че в атакуваното постановление на ОП Търговище е допуснато несъобразяване с иначе несъмнено задължителна за прилагане съдебна практика и при посоченото различие в предмета на настоящото дело и цитираното ТР, съдът, в рамките на настоящия съдебен контрол е в невъзможност да вземе отношение по така заявеното оплакване. Още повече, че при директната съпоставка не се открива пряк конфликт между атакуваното прекратително постановление и цитираното в жалбата ТР№5/2014г. на ВКС.

Проблематиката, свързана данъчни престъпления е предмет на две други ТР на ВКС - ТР № 1 от 7.05.2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСНК и ТР № 4 от 12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК, но в случая основният порок на проверяваното прекратително постановление не е свързан с неправилна материално правна оценка, а с пълната липса на процесуално обезпечаване на дължимата доказателствена основа за изясняване на делото. При отсъствието на фактически изводи касателни конкретното престъпление, по повод на което е изпратено делото в ОП Търговище, както и на доказателствен анализ, от който да е видно защо се приема,че „не са налице доказателства“ (стр.4 от постановлението) за осъществяването му, е безпредметно (а и невъзможно) да бъде проверена материално правната им съответност.

II.По останалите доводи в жалбата :

1.Наведено оплакване за немотивираност на прокурорския акт е основателно.

Прегледът на атакуваното прекратително постановление на ОП Търговище, сочи, че в същото са изложени основанието, въз основа на което досъдебното производство е постъпило в ОП Търговище и подробното възпроизвеждане (от стр. 2 – до стр.4 вкл. ) на констатациите от извършената ревизия, приключила с РА № Р-03002520004981-091-001 от 23.09.2021г. Споменати са управителя на дружеството "Б.Р4"“ ЕООД - Д.Н.А., упълномощения от него счетоводител В.Е.И и сина на управителя - А.Д без коментар за неговото качество в процесното дружество, като са обобщени фактическите им задължения – по-подробно на счетоводителя И, докато на управителя и на неговия син се изчерпват с посоченото „набиране на работници за селскостопанска дейност във Франция“ и изпращането по „Вайбър“ на „данните за изготвяне на фактури с френски контрагенти“.

В обобщение прокурорът е заключил, че „Съобразно гореизложените обстоятелства намирам, че в случая не са налице доказателства за умишлено съставяне и ползване на счетоводни документи с невярно съдържание с цел да не се установят или заплатят дължимите данъчни задължения от лицата представляващи дружеството пред данъчните органи..“ и на основание чл.243, ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК е 2 прекратил производството.

Както се отбеляза, съдържанието на постановлението за прекратяване инкорпорира почти изцяло фактически положения, приети за установени от ревизиращите органи и отразени в ревизионния акт. Те обаче не могат да заместят собствените фактически изводи, които прокурорът дължи и следва да е извел от анализ на събрани, по предвидения в НПК ред, доказателства. Не случайно (с изключение на споменатия счетоводител, разпитан като свидетел В.И), в постановлението липсва каквото и да е конкретно позоваване на доказателствен източник, а цялата повествователна хронология е основана върху РА, части от който са буквално възпроизведени. Особено показателен в това отношение е абзаца на стр.4 от постановлението: „След преценка на извършената при ревизията действия, на установените факти и обстоятелствата направените изводи и основания за тях, на предложението за установяване на задълженията, приемаме изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за установяване на следните задължения по периоди:…“ и следват периодите и сумите по ЗКПО, който дословно възпроизвежда анализа на ревизиращият екип, отразен в РА, на л.1189, том 17 от Д.П, стр. втора. Ясно е, че приетото съставлява не собствения извод на прокурора, направен вследствие обсъждане на установени чрез способите и средствата по НПК фактически данни, а е извод, направен от извършилия ревизията екип. Подобен подход не позволява да се приеме, че прокурора е осъществил дейността, която НПК изисква ( съгласно чл.13 и чл.14 от НПК) и в резултат, на която самостоятелно да е установил наличието на основанията по чл.24,ал.1,т.1 от НПК, позволяваща му законосъобразно да прекрати наказателното производството. Видно е, че в проверяваното прекратително постановление действително отсъства дължимата собствена аргументация, която от своя страна да е изведена по аналитичен път от съответната доказателствена основа, каквато също не е налична - събрана или обсъдена, поради което и наведеното в жалбата оплакване - за немотивираност на постановлението за прекратяване съдът намира за основателно.

2.Основателно е и следващото оплакване, посочено в жалбата – за необоснованост, макар и същото да не е формулирано точно по този начин. Заявеното „неоснователно“ прекратяване (вж.жалба, последен абзац) преценено с посоченото в предходния абзац съображение - за несъответствие с „установеното в хода на ревизията“ позволява да се приеме, че жалбоподателят счита изводите на прокурора за неподкрепени от установеното от разследването, което е правното значение на понятието „необоснованост“, по аргумент на приетата в правната доктрина „обоснованост“, която е налице, когато “.. установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал“ – стр. 284, проф.М.Ч „Новите положения на досъдебното производство по НПК“ изд. 2007г. Вж и Уч. „Наказателен процес на РБ, проф.

С.Павлов, “,изд. 1989, стр. 594.

При това, постановлението на прокурора е необосновано не само понеже изводите не кореспондират със „събрания и проверен доказателствен материал“, но и понеже липсва установена от разследването доказателствена основа, която да позволява съпоставителната 3 оценка и която да е формирана от доказателства, установени по реда и със способите на НПК.

В случая, в обсега на собствените си правомощия данъчните органи са извършили проверка и са намерили основание да откажат признаване на заявените разходи, респективно са коригирали финансови резултат на процесното дружество с размера на същите, вследствие на което е установен друг/по-висок/ размер на дължимия корпоративен данък, като са отчели документалната необоснованост на включените като разход суми за командировки в чужбина. В съответствие с предвидената в ДОПК тежест на доказване по чл.122, презюмираща допуснато нарушение, опровергаването на което тежи върху дееца, а не върху данъчните органи ( и напълно различна разбира се от положенията в НПК - чл.103 и чл.16), при констатираното непредставяне от дружеството "Б.Р4"“ ЕООД на съответните документи доказващи, че пътуването и престоят на лицата е бил именно във връзка с дейността на дружеството, то и тези разходи не са били признати и е установено с издадения РА данъчно задължение по ЗКПО.

Автономността и независимостта на двете производства – административно и наказателно,“в областта на данъчните правоотношения“- ТР № 1 от 7.05.2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСНК, категорично са изисквали да се провери и установи дали липсата на документална обосновка, е в резултат на административно нарушение, предполагащо само данъчна намеса и с последица - отказ от признаване на заявените разходи със следващите от това финансови тежести – данъчни задължения по ЗПКО, установени с РА и възложени за заплащане или се касае за съставомерно поведение по посочените в чл.255,ал.1 от НК изпълнителски форми – съставяне или използване на порочни документи – с невярно съдържание, неистински или преправени, при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите.

Казано иначе, предметът на разследване, на изпратеното в ОП Търговище досъдебно производство по пр.вх.№ 231/22г по описа на същата прокуратура е следвало да включи установяване на относимите за тази преценка обстоятелства, а именно: кои лица са били командировани, с какви документи и дали те (документите) отразяват вярно действителността, дали лицата реално са получили командировъчни и то в декларирания размер, с който е намален финансовия резултат, тоест дали дружеството действително е направило тези разходи. В случай, че са реални и налични, но са непрецизно документирани, проблемът би останал на плоскостта на данъчната намеса, но при установени действия, покриващи изпълнителските елементи по чл.255,ал.1, т.6 от НК проблемът би бил пренесен на плоскостта на наказателното производство, тъй като при съставяни фалшиви документи за несъществуващи разходи (или не в този размер), с което и по този начин умишлено е бил завишаван разходния резултат, от което реципрочно е било намалено данъчното задължение, то и би била осъществена съставомерната цел – неустановяване и неплащане на дължими данъчни задължения.

Това именно е следвало да установи разследването, респективно да обективира в постановлението си прокурора, чрез посочване на факти и доказателствата, от които същите се установяват и съответните, следващи от тях, правни изводи.