Акт от 12.06.2020, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. Сливен, 12.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА

ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА

ЖЕКОВА

При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 21 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.

1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.

208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

С Решение № 576/20.12.2019 г. по АНД № 1155/2019 г. на Районен съд Сливен, е потвърдено Наказателно постановление № 19-0804-001196/30.05.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на П.Д.М. на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател П.Д.М., който чрез п. адв. Х.Х. ***, го обжалва в срок. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт, тъй като решаващият съд бил кредитирал показанията само на служителите на ОД на МВР Сливен, а не и на тези водени от касатора. Излага съображения за неправилна установеност на извършените нарушения, тъй като безспорно от доказателствата по делото не се доказвало по несъмнен начин обстоятелството П.М. да е водач на МПС по смисъла на ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, се явява лично и с адв. Х., който поддържа жалбата.

В с.з. ответникът по касационното обжалване, не изпраща представител. Представено е писмено становище от п. п. – гл. юриск. К. Б., която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в сила.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 18.05.2019г. служители на реда около

02,25 часа се придвижвали със служебния си автомобил в к. „Б.” до б. №**, където към тях се движел касаторът, управлявайки мотопед марка „Бенжоу ИИ 50 КТ 21” с рег. № *******. Като ги видял същият тръгнал в посока към б. №** в к. „Б.“, където бил оставен мотопеда, от чийто багажник течала някаква течност. Каската била оставена на мотора, а М. стоял до един от входовете „Б” или „В” и си криел лицето с ръце. Двамата полицейски служители установили, че лицето е във видимо нетрезво състояние и потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен. На място пристигнал екип от КАТ- Сливен, които поканили касатора да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но същият отказал като заявил, че не е управлявал мотопеда, а го е бутал. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но отказал да даде и кръвна проба. Поискано му било да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, но М. отказал да представи такова.

За констатираното му бил съставен АУАН №

138275/18.05.2019 г., с който деянията били квалифицирани като нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0804-001196 от 30.05.2019 г.

Към доказателствата са приобщени Справка за нарушител – водач на П.Д.М. от която е видно, че от 2010 г. до настоящия момент срещу същия са издадени осем наказателни постановления и шест бр. фишове на нарушения по Закона за движението по пътищата, както и три броя Заповеди за прилагане на принудителна административна мярка.

За да потвърди Наказателното постановление,

Районният съд е приел, че П.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения, описани в АУАН и НП, както и че деянията са правилно квалифицирани и съответно – санкционирани. Районният съд, като е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка.

Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи, а именно - че касационният жалбоподател е извършил вменените му във вина административни нарушения. Обосновано и законосъобразно Районният съд е потвърдил изцяло Наказателното постановление и неговите изводи напълно се споделят от касационния състав.

Изложеното в касационната жалба твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното решение не се споделя от касационния съдебен състав. Твърдението на касатора, че не е имал качеството на водач, е обсъдено от първоинстанционния съд, които изводи са формирана въз основа на всички събраните по делото писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка се установява, че касационният жалбоподател е извършил вменените му с акта и НП административни нарушения и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното решение са обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени са всеобхватно и ценени правилно.

Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и по наведените в касационната жалба доводи. Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.

Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.

Нарушенията, описани в процесните АУАН и

НП са правилно квалифицирани и правилно е приложената съответната санкционна норма. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано.

Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства, които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Воден от гореизложеното и на основание чл.

63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 576 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1155/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: