Решение № 500 от 12.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВ. Д. при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от ИВ. Д. Административно наказателно дело № 20243110200073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Лъки флайт“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 03-2300861/20.09.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради наличие на съществени нарушения на процесуалния закон. Изтъква, че като нарушител е посочено юридическото лице „Лъки флайт“ ЕООД, но е отразен ЕИК на друго търговско дружество, а именно- „Каби груп“ ООД. Намира, че индивидуализиращите данни на нарушителя са задължителен реквизит на наказателното постановление, поради което неточностите в отразяването им обуславя неговата отмяна.

Счита, че се касае за порок, който не може да бъде саниран, тъй като накърнява правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв. В. Д., която поддържа жалбата по изложените в нея 1 съображения.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че се касае за техническа грешка, която не следва да се третира като съществен порок. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало заведение за бърза закуска „Морско конче“, находящо се на ул.“Цар Симеон“ №19а в гр.Варна. За осъществяването на дейността си то ангажирало работници по трудово правоотношение. На 29.04.2021г. между лицето С. Й.

С. и въззивното дружество бил сключен Трудов договор №1, по силата на който С. приела да изпълнява длъжността барман в обекта, като било уговорено работно време с продължителност 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 730,00 лева. В този размер била и основната работна заплата, начислена на лицето за м.февруари 2023г., за отработени 20 работни дни.

През м.август 2023г. от св.М. О. М.-Ж. - инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Проверяващата констатирала, че начисленото основно трудово възнаграждение е в по-нисък размер от установената в този момент за страната минимална работна заплата.

Във връзка с тези констатации на 31.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 28.03.2023г. е начислило на лицето С. С. основно трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС №497/29.12.2022г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с отбелязване, че незабавно ще бъде начислено основно възнаграждение до 780 лева. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от 2

ЗАНН.

На 01.09.2023г. със служителката било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което основното й месечно трудово възнаграждение било увеличено на 780,00 лева, които били съответно начислени за процесния месец.

Въз основа на съставения акт на 20.09.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Лъки флайт“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250,00 лева за извършено нарушение на чл.128, т.1, вр. с чл.244, т.1 и чл.245, ал.1 от КТ и чл.10, ал.1, вр. чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва с жалбата, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката М. О. М.-Ж., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Показанията на свидетелката се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от платежна ведомост за м.февруари 2023г., трудов договор и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения 3 на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № ЧР-922/18.12.2023г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Действително, в началото на обстоятелствената част и в диспозитива на наказателното постановление единният идентификационен код на санкционираното лице е посочен неправилно, като правилният такъв е изписан само при описанието на обстоятелствата, в които се изразява нарушението. Съдът намира обаче, че се касае за техническа грешка, която не е затруднила правилното възприемане на лицето, на което е наложено наказанието. Юридическите лица се идентифицират не само чрез ЕИК-номер, но и с наименованието, правната организация, седалището и законния си представител. В случая в наказателното постановление не е допусната грешка при отразяването на тези белези, като последователно е посочено, че нарушител е „Лъки флайт“ (фирма) ЕООД (вид на търговското дружество), представлявано от Г. Н. И. с ЕГН :********** (представител), с адрес гр.Варна, ул.“Цар Борис III“ №39а (седалище). Посочените данни позволяват напълно еднозначното идентифициране на лицето, сочено за нарушител, на което е наложено и съответното наказание. Следва да се отбележи, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а в случая допуснатата непрецизност има само формален характер и не е накърнила реално процесуалните права на лицето.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.128, т.1 от КТ задължава работодателите в установените срокове да начислява т във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд.

Същевременно по силата на чл. 244, т. 1 о т КТ Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година. От своя страна нормата на чл. 10 от Наредбата предвижда минималната работна заплата д а е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа, а според разпоредбата на чл. 11 от Наредбата минималната месечна работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, се гарантира при добросъвестно изпълнение на задълженията и не зависи от постигнатите резултати и платежоспособността 4 на работодателя. Тя е основа за определяне на минималните размери на социалните и осигурителните плащания.

На следващо място, за м. февруари 2023 г. минималната работна заплата за страната е определена с ПМС № 497/29.12.2022 г. обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. , като в чл. 1, ал. 1 от Постановлението от 1 януари 2023 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 780 лв. и минималната часова ставка от 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. В ал. 2 е посочено, че размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Задължението по чл.128, т.1 от КТ е възложено на работодателите.

Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма спор по делото, а и се установява от приложения трудов договор, че лицето С. С. е била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Лъки флайт“ ЕООД има качеството работодател по отношение посоченото лице.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че през м. февруари 2023г. на служителката С. С. е начислено основното трудово възнаграждение в размер на 730 лв. -под размера на установената за страната минимална работна заплата.

Следователно дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да не начислява месечна работна заплата, по-ниска от установената за страната МРЗ, с което е нарушило разпоредбите на чл.128, т.1, вр. с чл.244, т.1 от КТ и чл.10, ал.1, вр. чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата. За констатираното нарушение с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на въззивното дружество.

Съдът констатира, че като нарушена е посочена и нормата на чл. 245, а л . 1 о т КТ, според която при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на 5 трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не се съдържат фактически твърдения за размера на изплатеното трудово възнаграждение, а се приема, че нарушението се изразява в незаконосъобразно начисляване на възнаграждението за процесния период.

Следователно нормата на чл.245, ал.1 от КТ е неотносима към извършеното нарушение. При правилно установена фактическа обстановка и при правилна квалификация на извършеното административно нарушение, наказващия орган е приложил неправилно административно наказателната разпоредба.