Определение № 2028 от 18.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2028 гр. София, 18.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно наказателно дело № 20251100603814 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по частен протест, постъпил от СРП, срещу определение от 23.04.2025г. по НОХД №998/2025г. по опис на Софийски районен съд, 96 състав, с което по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК Софийски районен съд 115 състав е констатирал наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е прекратил съдебното производство, като е върнал делото на СРП за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила.

Частният протест е подаден от процесуално легитимирано лице прокурор в Софийска районна прокуратура в предвидения законов срок по чл.

342, ал. 1, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК срещу обжалваем акт, поради което разглеждането му е допустимо.

В постъпилия частен протест прокурорът е възразил срещу изложените изводи в оспореното определение, като счита същите за незаконособразни, а оспореното определение за неправилно и противоречащо на закона.

Отбелязва, че в съдебно заседание представителят на обвинението е депозирал пред съда в оригинал постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 12.03.2024г. и документи, удостоверяващи, че същото е било получено от подсъдимия Р., а също и Б.Б. и М.З., приложени към протеста в заверен препис. Счита, че районният съд е проявил ненужен формализъм с обжалвания съдебен акт, позовавайки се на несъществуващи процесуални нарушения, което би довело до нарушаване на изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Иска се въззивният съд да отмени оспореното определение.

Не е постъпило възражение по реда на чл. 342, ал. 2 от НПК срещу 1 частния протест.

Въззивният съдебен състав, като взе предвид доводите, изложени в частния протест и материалите по НОХД №998/2025г. по опис на Софийски районен съд, 96 състав намери следното:

В хронологичен аспект първоначално е бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В. Р. на 20.10.2022 г., по повод който е било образувано НОХД№ 13207/2022 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав за извършени две престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК на едно и също място и време, като в първия пункт от обвинението било посочено, че подсъдимият се обвинява за това, че на 07.06.2022г. около 10:30 часа в гр.София, ж.к.

„Младост 3“, магазин „Кауфланд“ се заканил с убийство на Б.А.Б., като извадил, заредил и насочил пистолет към Б. и му казал „Сега ще ти пръсна главата“ и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му, а във втория пункт било посочено, че с деяние, извършено на същото място и по същото време пистолетът бил насочен и към детето на Б. и М.З., което могло да възбуди основателен страх от на заканата с убийство у М.З.. Обвинението по първия пункт се съдържа във всички следващи привличания на обвиняемия с различно съдържание във второто обвинение.

В първото открито разпоредително заседание по делото съдът е прекратил съдебното производство като е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неясноти по втория пункт от обвинението. Съдебното определение е било потвърдено от СГС.

По внесения втори обвинителен акт срещу подсъдимия В. Р. от 09.03.2023 г. е било образувано НОХД№ 3187/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав. По втория пункт било посочено, че заканата с убийство е отправена към малолетното дете А.М.З. /на възраст 1,5 г./, но това е могло да възбуди основателен страх у М.З. от осъществяването .

В проведеното разпоредително заседание СРС служебно отново намерил, че са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения и е прекратил съдебното производство, като го върнал на прокурора за тяхното отстраняване. Съдебното определение е било потвърдено от СГС.

На 16.11.2023 г. СРП внесла трети по ред обвинителен акт срещу подсъдимия В. Р., въз основа на който е било образувано НОХД№ 15688/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав. По втория пункт този път било посочено, че заканата е отправена към самата М.З. с жест на изваждане, зареждане и насочване на пистолета към нея и това е могло да възбуди основателен страх у М.З. от осъществяване на заканата.

Отново в проведеното разпоредително заседание СРС съдът счел, че са налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, прекратил съдебното производство и го върнал на прокурора за тяхното отстраняване. Съдебното определение е било потвърдено от СГС.

С Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 12.03.2024г., връчено на З. и подсъдимия Р., на осн. чл. 243, 2 ал. 1, т. 2 от НПК частично било прекратено наказателното производство по втория пункт от обвинението, касаещо заканата с убийство спрямо М.З..

След това СРП внесла за четвърти път обвинителен акт срещу В. Ж. Р., само с обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК със съдържание, идентично с повдигнатото обвинение по първия пункт от първия обвинителен акт по предходните обвинения.

В проведеното разпоредително заседание с оспореното определение районният съд отново е констатирал допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, с оглед нарушение на правото на подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и нарушение на правото на пострадалия да участва в производството, както е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на констатираното съществено нарушение на процесуалните правила.

За да постанови определението си, този път съдът се е позовал на нарушение, което не е открил при предходните си произнасяния по същия процесуален ред. Отчел е, че в хода на наказателното производство на подсъдимия са повдигани още три обвинения, три пъти за закана с убийство на лица, различни от посочения пострадал в актуалния обвинителен акт.

Преценено е, че с едно от повдигнатите обвинения подсъдимият заплашил М.З. и пострадалия Б., а според друго заплашил пострадалия Б., но така възбудил страх и у М.З.. Районният съд е приел, че в представените с обвинителния акт материали и от досъдебното производство не се откривали данни за частично прекратяване на наказателното производство или отделяне в друго производство на материали по което и да е от обвиненията, различни от актуалното обвинение по обвинителния акт, поради което били нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и на пострадалия да участва в производството. Поради това съдът за пореден път е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП с указания да представи всички документи по досъдебното производство, включително да извърши проверка дали е налице прекратяване или отделяне в отделно наказателно производство във връзка с повдигнатите обвинения за деяния, извършени при различна от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, съответно при необходимост да се постановят нови актове и да се връчат на подсъдимия и пострадалите.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и закона намери, че протестът е неоснователен, а обжалваното съдебно определение правилно и законосъобразно.

Въпросът за процесуалната форма на изменение на обвинението и условията, при които е приложима, съответно при които се налага прекратяване на наказателното производство в някоя негова част, е обсъден в ТР №2 от 07.10.2022г. по н.д. №2 от 2002г. ОСНК ВКС. В т. 2 от същото е прието, че частично прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1 от НПК /чл. 237, ал. 1 от НПК /отм./ е дължимо, когато от последното повдигнато обвинение на досъдебното производство следва да се изключат определени деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт или отделни лица, привлечени като съучастници за същото деяние. Обобщено 3 е, че липсата на постановление за прекратяване относно намиращи се във връзка с обвинението по обвинителния акт отделни деяния или отделни съучастници накърнява не само законните интереси на обвиняемия, но засяга и устоите на наказателното производство, защото създава предпоставки за заобикаляне на правилото "nе bis in idem" в бъдещ процес.

Въззивният състав, като взе предвид повдигнатите до момента по делото обвинения с различно съдържание, намери че в същите се откриват три деяния, представляващи закани за убийство извършени от подсъдимия, изразени в изваждане и насочване на оръжието към трите обсъждани в обвиненията лица – пострадалия Б., майката на детето М.З. и детето А.З.. За деянието спрямо пострадалия Б. е налице обвинението по актуалния обвинителен акт. Относно свидетелката З. представителят на обвинението с основание се позовава на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, досежно извършената спрямо нея закана.

Относно третото лице, детето А.З., спрямо което е извършено деяние по едно от обвиненията – обвинителния акт от 09.03.2023 г., настоящият съдебен състав счита, че преценката на първия съд за наличие на отделно деяние, относно което не е налице постановление за частично прекратяване, е коректна. Изваждането и насочването на оръжието към детето представлява отделно деяние - действие, представляващо система от телодвижения, извършени въз основа на взето решение от дееца за въздействие посредством деянието върху соченото за пострадало лице с отправяне на инкриминираната с престъпния състав закана с убийство. Поради изложеното е необходимо произнасяне по реда на чл. 243, ал. 1 от НПК не само относно деянието, извършено спрямо пострадалата М.З., както вече е сторено в представеното от СРП постановление, но и досежно деянието, свързано с детето за деянието по обвинението по т. 2 от обвинителния акт от 09.03.2023г., изразено в насочване на оръжието към маловръстното дете А.З., или в противен случай следва отделяне на материалите по делото, касаещи въпросното обвинение в друго дело, ако се поддържа, че не е налице връзка между двете престъпни деяния.

Непоследователна е позицията на представителя на обвинението за това, че при еднородни по своето съдържание обвинения, с оглед описанието на деянията – „извадил /заредил/ и насочил“ огнестрелното оръжие отделно към всяко от лицата – М.З. и детето , се дължи прекратяване на наказателното производство само за деянието, касаещо едно от лицата – за М.З., но не и за това, касаещо А.З..

При произнасяне по реда на чл. 243, ал. 1 от НПК в горния смисъл по обвинението от 09.03.2023г. не е необходимо произнасяне с частично прекратяване на наказателното производство и по обвинението от 20.10.2022 г., което касае деяние, изразено в насочването на оръжие не само към Б., но и към детето на М.З. и Б., доколкото следващото обвинение от 09.03.2023г. представлява случай на изменение на същото.

Поради изложеното въззивният съд намери, че с оспореното определение първият съд е приложил правилно закона, поради което не е налице основание за отмяна или изменение на съдебния акт, а същият следва да бъде потвърден.

Воден от изложеното и на осн. чл. 345, ал. 1, във вр. с чл. 341, ал. 2, във 4 вр. с чл. 249, ал. 3, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 Софийски градски съд, VII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.04.2025г. по НОХД №998/2025г. по опис на Софийски районен съд, 96 състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД №998/2025г. по опис на Софийски районен съд, 96 състав и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатите съществени отстраними процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5