Решение № 2240 от 01.11.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2136/2023
- Вид
- Решение № 2240
- Подписан
- 01.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- ВАНЯ ВАСИЛЕВА КИСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.181, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2240 гр. Бургас, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120102136 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молба от 10.07.2023г., подадена от Г. П. П., ЕГН: **********, чрез адв. Г. С. - БАК, със съдебен адрес: гр. Б., срещу Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с адрес: гр. София, ул. „Партиарх Герман“ №202, представлявана от главен комисар Т.Г., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – частичен иск от 2200 лв., представляваща неусвоен лимит за вещево доволствие за периода 2019г. – 2022г., както и сумата от 30 лв. – мораторна лихва върху дължимите суми за периода 06.04.2020г. – 06.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Направени са доказателствени искания.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е държавен служител, заемащ длъжността „главен полицай“. Сочи се разпоредбата на чл.181, ал.2 от ЗМВР, според която на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
Сочат се и разпоредбите на чл.1 и чл.2 от Наредба № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в 1 министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители, съгласно които размерът на сумите за работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, ежегодната парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че за периода 2019г.-2021г., лимитът е бил в размер от по 400 лв. на година, а за 2022г. е увеличен на 800 лв. или общо размерът на дължимите главници според ищеца е 2200 лв., като се приспадат усвоените лимити за всяка година, ако има такива.
Сочи се, че за процесния период на ищеца не е предоставяно униформено облекло, поради което се претендира неговата равностойност.
Поради неизпълнение на това задължение от страна на ответника в срок, се претендира и мораторна лихва в размер на 30 лв., дължима за периода 06.04.2020г. – 06.04.2023г.
Така предявените искове са с правно основание чл.181, ал.2 от ЗМВР, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и се претендира отхвърлянето му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претенциите – за периода 01.01.2019г.-05.04.2020г.
На следващо място се твърди, че искът е изцяло неоснователен, тъй като ищецът не е посочил правното основание, от което произтича претенцията му. Твърди се, че цитираната в исковата молба Наредба от 29.09.2015г., определя реда за предоставяне на парична сума за служители неносещи униформено облекло. Посочва се, че в цитираната Наредба, както и Наредба №8121з-1010 от 24.08.2015г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в МВР, както и в ЗМВР няма разпоредба, която да предвижда компенсиране при липса на униформено облекло или негови компоненти.
На следващо място се заявява, че ГДЖСОБТ е нелегитимна страна в процеса и не следва да бъде конституирана като ответник, поради обстоятелството, че Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, която е самостоятелно юридическо лице, планира вещевото имущество за държавните служители на МВР.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Направено е изменение на исковете /чрез тяхното 2 увеличение/, както следва: искът за главница да се счита предявен за сумата от 1600 лв. – главница, а искът за мораторна лихва върху главницата да се счита предявен за сумата от 170,37 лв. за периода 01.01.2021г. – 06.04.2023г.
Заявен е отказ от иска за претендираната за 2019г. сума, както и за лихвата за забава върху нея за периода 06.04.2020-06.04.2021г.
С протоколно определение от 03.10.2023г., е прекратено производството за горепосочения период, поради направения отказ от иска и е прието увеличението на иска.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозирал е молби преди съдебните заседание, с изразено в тях становище по хода на делото и по доказателствата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са и приети като писмени доказателства по делото:
З.***********. на министъра на вътрешните работи, както и копие на вещевата книжка на ищеца.
По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че неусвоеният лимит на ищеца за униформено облекло и вещево имущество възлиза на 1909,69 лв.
Вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва за периода 06.04.2020г. – 06.04.2023г. – 265,83 лв.
По делото е разпитан свидетелят И.И.К. – колега на ищеца. От показанията му се установява, че ищецът, както и останалите му колеги не са получавали дължимото по закон облекло за периода 2020-2022г. Свидетелят описва процедурата за получаване на работно облекло - всяка година в началото, месец януари, се пише заявка за облекло по размери и желания, след което чакат през годината да получат нещо, но според свидетеля през процесните години е нямало нищо в склада, или размерите са били много големи, или много малки. Свидетелят посочва, че работното облекло е следвало да се получи от постовия склад, който се намира на бул. „Стефан Стамболов“ № 77. Свидетелят твърди, че са ходили заедно с ищеца да получават облекло, но нямало какво да си вземат, тъй като е нямало размер на кубинки или на облекла, каквито са им трябвали. Свидетелят сочи, че в заявките са посочвали размери и какъв вид облекло искат - лятно или зимно, както и че когато са ходили на място в склада, са заварвали големи размери.
Свидетелят заявява, че си е вземал понякога по-голям размер, но си е плащал за поправка, както и че в случаите, в които са ходили в склада и не е имало облекло, каквото са заявили, сами са си поръчвали на частни фирми тениски и якета, за които сами си плащали и впоследствие никой не им ги е изплащал.
Свидетелят сочи, че с колегите си гледат да са еднакви и си поръчват заедно якета, панталони, тениски и други неща. Сочи случай в годините назад, не помни точно коя година, в който са им били изплатени пари за дрехи за три години. На последно място сочи, че с ищеца ходят веднъж седмично да 3 проверяват за дрехи, тъй като складът се намира в тяхната служба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че за процесния период същите са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „главен полицай“ в ответната дирекция.
Не се спори и че към настоящия момент ищецът продължава да изпълнява заеманата длъжност.
Спорен по делото е въпросът дали през процесния период на ищеца се е дължало заплащане на левова равностойност на вещево доволствие – униформено облекло.
Предвид характера на изпълняваната длъжност, съобразно разпоредбата на чл.181, ал.2 ЗМВР на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло, като съгласно ал.4 на същия член размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Видно от представените по делото Заповед № ***г. на министъра на вътрешните работи, в периода 2019г. - 2021г. е определен лимит за униформено облекло за държавните служители, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, в размер на 400 лева, респективно за 2022г. и 2023г., същият възлиза в размер на 800 лв.
В настоящия случай приложение намира Наредба № 8121з-1175 от 29.09.2015г. за условията и реда за осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители, издадена на основание чл.
181, ал. 5 ЗМВР. Чл. 19, ал. 2 от същата предвижда, че при прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител, изпълняващ служебните си задължения в униформено облекло, в случай че на служителя не е предоставено униформено облекло за предходната и текущата календарна година, на същия се изплащат стойностите на униформеното облекло за предходната и пропорционално за текущата година след приспадане на усвоените суми от размера, определен със заповедта за текущата година по чл.181, ал.4 ЗМВР. Анализът на приложимата нормативна уредба налага извода, че не е налице законово уредено задължение на ответника, в случай че не е осигурил униформено облекло, да заплати паричната му равностойност в размер на лимита за такова за съответната година на тези служители, които изпълняват служебните си задължения в униформа, докато трае служебното им правоотношение. Съдът приема, че правото на същите да бъдат компенсирани парично възниква след прекратяването му и то за предходната календарна година и пропорционално за текущата такава, а в случая служебното правоотношение на ищеца не е прекратено. В този смисъл 4 липсва предвидено правно основание за изплащане на стойността на вещево имущество извън посочената хипотеза включително и за предходни периоди.
Анализът на горепосочените разпоредби води до извода, че на служителите, които изпълняват задълженията си в униформено облекло, се дължи материално осигуряване в натура, като посочените в заповедите на министъра, лимити имат за цел единствено да определят левовата равностойност на имуществото, което следва да им бъде предоставено, включително и с оглед изплащането й при прекратяване на служебните им правоотношения. Следва да се отбележи, че в т.1.1. на горепосочените заповеди за процесния период, изрично е посочено за кои ръководни служители по ЗМВР лимитът за униформено облекло се предоставя като пари за облекло, какъвто извод по аргумент за противното не може да се изведе автоматично и спрямо останалите служители.
На следващо място, няма изрична разпоредба в ЗМВР, както и в наредбите по прилагането му - Наредба № 8121з-1010/16.12.2014г. (отм.); и последващата Наредба №8121з-10101/24.08.2015г., която да регламентира изплащането на сумите съобразно лимита и в случаите, в които униформеното облекло не е осигурено на униформените служители за съответните години, както е предвидено за стойността на предпазната храна, осигурена на служителите на МВР, като алтернативна възможност по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Следователно, по аргумент за противното, щом не е изрично предвидено заместването на неполученото от униформения държавен служител вещево доволствие с левовата му равностойност, то такава парична престация не му се дължи.
По изложените мотиви съдът намира, че за ответника не съществува нормативно задължение да заплати на ищеца парична сума в размер на левовата равностойност на неосигуреното и непредоставено униформено облекло за съответните години, включително и с оглед обстоятелството, че ищецът е и действащ служител на МВР, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.