Решение № 26 от 24.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Добрич, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230201117 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. А. С., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат Е. В. от Адвокатска колегия - Добрич, с адрес на кантората: ****, срещу наказателно постановление № 23-0255-**** от 21.08.2023 г., издадено от Началника на Второ РУ - Добрич при ОДМВР - Добрич, с което на А. А.

С., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

1

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 984879/**** г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата вА.дност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дА. нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дА. наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дА. са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

2

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на свидетеля Я. Д. Д.. В действителност, в АУАН не са отбелязани името и точния адрес на свидетеля Я. Д. Д., така както повелява разпоредбата на чл.

43, ал. 2 от ЗАНН. Съдът намира обаче, че това процесуално нарушение не е съществено, отчитайки, че самоличността на свидетеля, удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта, е установена в съдебно заседание. В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реА.зиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Това инцидентно, но обосновано по изложените по-горе аргументи становище на съда, разбира се не следва да се възприема погрешно от органите на държавната администрация. Тъй като те, именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реА.зиране на административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на наказателно постановление, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на наказателното постановление и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед 3 обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо 4 наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на **** г., в 11:45 часа, по ул. „****“ в с. *****, в посока с. *****, в близост до изхода на селото, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „*****” с рег. № *****, като не изпълнява указанията на длъжностно лице да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен № ARPL-0260. На водача е издаден талон за изследване номер 101302/**** г. Пред служител от МБАЛ-Добрич, водачът отказва да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол, за което е съставен протокол за медицинско изследване № 192 от **** г. – нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А. А. С. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – Я. В. М. и Я. Д. Д. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като е отказал да бъде да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Я. В. М. и Я. Д.

Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно 5 установено, че жалбоподателят А. А. С. в качеството си на водач на моторно превозно средство е бил поканен от полицейските служители да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като С. отказал да му бъде извършена такава проверка.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение.

На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят Я.

В. М. – младши инспектор във Второ РУ при ОД на МВР - Добрич е издал талон за изследване № 101302 от **** г., който талон А. А. С. отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетеля Я. Д. Д..

Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба и с който талон, А. А. С. е бил уведомен, че трябва да се яви в МБАЛ - Добрич до 120 мин. от връчването му. Нещо повече – С. е бил придружен от полицейските служители Я. В. М. и Я. Д. Д. до МБАЛ - Добрич, където същият е отказал да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № 192 от **** г. Т.е., от страна на жалбоподателя е нА.це и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.