Решение № 288 от 13.10.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. К., 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100158 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Л. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул.

******, съдебен адрес: гр. П., бул. ******, чрез адв. Д. М. против „С. – К.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. ******, представлявано от Изпълнителния директор С. Т..

Ищецът твърди, че на 16.03.2022 г., сключил със „С. - К.“ АД договор за К. № ***** за сума в размер на 1100,00 лева. Страните договорили сумата да бъде връщана на 24 месечни погасителни вноски при годишен лихвен процент по заема 36,00%, годишен процент на разходите 42,58% .

В чл. 27 от договора за К. било предвидено, че ако К.ополучателят не предостави допълнително обезпечение дължи на К.ора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по К.а сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 2148.79 лева, разпределена на 24 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за К., като по този 1 начин общата сума нараснала до 3839.88 лева.

Ищецът твърди, че неустойката по чл.27 от договора за К. в размер на 2 148.79 лева била нищожна и недьлжима на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Неустоечната клауза била необосновано висока и се намирала в пряко противоречие с преследваната в Директива 2008/48 ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Тя излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и била в противоречие с добрите нрави. Овен това процесната неустоечна клауза била нищожна, защото, като неравноправна, не била индивидуално уговорена.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата за неустойка на чл.27 от сключения между него и ответното дружество договор за К. № ***** от 16.03.2022 г., като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адв. Х. Н. е подал отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на иска. Моли съда да го отхвърли и да му присъди разноските по делото. Предявява насрещен иск, с който моли да бъде осъден Л. С. С. да му заплати сумата от 1100.00 лева – остатък от непогасената главница по договор за К. № ***** от 16.03.2022 г.; сумата от 384.29 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.03.2022г. до 27.03.2023г.; сумата от 7.04 лева – лихва за забава на просрочените плащания, считано от 16.04.2022 г. до датата на подаване на насрещния иск – 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от депозирането на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, като моли насрещният иск да се приеме за волеизявление до К.ополучателя в този смисъл. Претендира разноски.

В насрещната искова молба се твърди, че на 16.03.2022 г., „С. - К.“ АД и Л. С. С. сключили договор за К. № *****, по силата на който ищецът отпуснал на ответника сума в размер на 1100,00 лева. Страните договорили К.ът да бъде връщан на 24 месечни погасителни вноски при годишен лихвен 2 процент 36,00% и годишен процент на разходите 42,58%. К.ополучателят не изплатил всички дължими суми, поради което за „С. - К.“ АД бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С отговора на насрещната искова молба ответникът, чрез адв. М. оспорва иска. Не отрича сключването на процесния договор за К. и усвояването на сумата по К.а. Счита, че не дължи плащане, поради нищожност на договора специалните основания по чл.22 от ЗПК – поради неспазване разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. В договора не били посочени действително приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Бил посочен ГПР 42.58%., както и годишен лихвен процент 36%. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за К.а, или е променлив.

Липсвало и уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент и не било ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. ГПР и ГПЛ не били тези, сочени в договора, тъй като в тях трябвало, а не била включена клаузата за неустойка, която сама по себе си била нищожна. По този начин К.ополучателят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт. Нищожна била и клаузата за възнаградителна лихва, както на основание изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с добрите нрави.

С оглед на нищожността на Договор за К. № ***** сключен със „С.К.“ АД, ответникът прави изрично възражение за прихващане на заплатената от него възнаградителна лихва и неустойка по процесния договор и тези суми следвало да бъдат отчетени като платени по главницата Договор за К. № *****. Претендират се разноските по делото.

Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски К. от разстояние, по който 3 ищецът е усвоил сумата от 1100.00 лева. Страните са се договорили сумата да бъде връщана на 24 месечни погасителни вноски при годишен лихвен процент по заема 36,00%, годишен процент на разходите 42,58% с първа падежна дата – 16.04.2022 г. и последна падежна дата – 16.03.2024 г..

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска К.и със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на К.ор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характериС.а и съдържание представлява такъв за потребителски К., поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Видно от договора за К. № ***** от 16.03.2022 г. /л.4-7/ в чл.17 е уговорено задължение за потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора видове, а съгласно чл.27, ал.1, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 0.9 % от усвоената сума за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение.

Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави и нормите на Закона за защита на потребителите.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за К.ора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

4

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за К.ора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, в разглеждания случай неустойката води до скрито оскъпяване на К.а. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 27, ал. 1 от договора.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.27, ал.1 от договор за К. № ***** от 16.03.2022 г., поради противоречие с добрите нрави, е основателен и следва да бъде уважен.

Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между 5 договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно К.ора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

С оглед събраните писмени доказателства и заключение по ССЕ, което се К.ира изцяло като компетентно изготвено, съдът намира за доказано, че Л. С. С. не е извършил плащания по договора. Вещото лице е установило, че понастоящем К.ополучателят дължи следните суми по договор за К. № ***** от 16.03.2022 г.: 1100.00 лева – главница; 384.29 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.03.2022г. до 27.03.2023г.; 7.04 лева – лихва за забава на просрочените плащания, считано от 16.04.2022 г. до датата на подаване на насрещния иск – 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от депозирането на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно предявените насрещни искове и отправените от Л. С. С. възражения срещу тях, съдът намира, че от значение за формиране на извод относно дължимостта на претендираните от „С. - К.“ АД суми е преценката за съответствие на договора за К. с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.

Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по К.а за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения К.. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с К.ното правоотношение. В случая в договора за К. е посочен размер на ГПР от 42,58 % без ясно да е разписана методика на формирането му – кои компоненти участват. Следователно не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От заключението на СчСЕ е видно, че в ГПР участва само възнаградителената лихва, а при включване на неустойката същият значително ще надхвърли формално посочения размер от 42,58 %. По този начин се нарушават на разпоредбите на ЗПК, след като К.орът, при 6 формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, без обаче да ги представя по разбираем за потребителя начин.