Решение № 95 от 27.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Варна, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Каран. при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Каран. Административно наказателно дело № 20253110205057 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К. Т. Т. от гр. Варна, ул.“**********“ № **, вх.Б **, ет. **, ап. **, срещу Наказателно постановление № 25-0436000446/25.08.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР- Варна, Второ РУ Варна, с което на лицето били наложени административни наказания "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, както и "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП .

1

Жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и поради несъобразяване с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва компетентността на актосъставителя и на наказващия орган. Претендира наличие на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване на доказателствата, на които е основано наказателното постановление. Отрича извършването на вменените му нарушения, като се позовава на нормата на чл. 137а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП , предоставяща възможност на водачите на леки таксиметрови автомобили да не ползват обезопасителен колан, когато превозват пътници в рамките на населено място. Намира за недоказани фактическите твърдения на наказващия орган и счита за недостатъчно установяването им посредством показанията на проверяващите. Изтъква, че наказващият орган не е извършил допълнително разследване и не му е предоставил възможност да даде обяснения, което е довело до неизясненост на фактите по случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

2

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 02.08.2025 г. в гр. Варна жалбоподателя управлявал лек автомобил марка "Нисан Микра" с ДК № **********, без да постави обезопасителен колан. Около 15.47 ч. същият преминал с автомобила по бул. "Осми приморски полк" в посока бул. "Цар Освободител". В този момент той разговарял и по мобилния си телефон, без да използва устройство, оставящо ръцете му свободни.

В същото време свидетелите М. Н. и О. К. -служители във Второ РУ при ОД на МВР-Варна, осъществявали контрол по спазване на ЗДвП на посочени я бул. "Осми приморски полк", в близост до № 8 7. Свидетелите забелязали, че водачът не използва обезопасителен колан, както и че разговаря по мобилен телефон, без да ползва съответно устройство, поради които спрели превозното средство за проверка. Двамата установили, че водачът е сам в автомобила и в този момент не превозва пътници. Пред проверяващите жалбоподателят не оспорил извършването на нарушенията и не възразил срещу техните констатации.

Поради това на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на К. Т. Т. за това, че управлява процесния автомобил, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, както и за това, че използва мобилен телефон по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

Въз основа на съставения акт на 25.08.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К. Т. била наложена "глоба" в размер на 50.00 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 137а., ал. 1 от ЗДвП , както и "глоба" в размер на 50.00 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП , за нарушение на чл. 104а. от ЗДвП.

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите М.

Н. и О . К., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува причина за съмнение в обективността на техните изявления. С решаващо значение за изясняването на делото са показанията на св. Н. и св.К., който е категоричен, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, докато разговаря по мобилния си телефон, без наличието на съответно устройство, оставящо ръцете му свободни и без да постави обезопасителен колан.

В жалбата се оспорва извършването на нарушенията с доводите, че не са изготвени видеозаписи или снимков материал, които да ги отразяват. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че субсидиарно приложимия в производството по ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс допуска изясняването на въпросите, включени в предмета на доказване, с всички предвидени в кодекса доказателствени средства. Поради това съдът намира за достатъчни показанията на свидетелите за установяване на фактическата обстановка по делото. В практиката си ВКС подчертава, че разпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). При това положение няма пречка нарушенията да бъдат установени само въз основа на гласни доказателствени средства, още повече, че по естеството си същите поначало подлежат на доказване по този начин (видно и от показанията на св. В.).

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не би могъл да опровергае всяко твърдение на проверяващите, тъй като е бил сам, а те са били двама. Не броят на оправдателните и обвинителните доказателства е 4 аргумент за кредитиране на едните или другите, а тяхната достоверност. В случая не се установява наличието на какъвто и да е мотив у свидетелите за потвърждаване на неистина, поради което и при липсата на доказателства в различна насока показанията им следва да се преценят като изцяло достоверни. Следва да се отбележи също, че жалбоподателят при проверката не е отрекъл извършването на нарушенията и не е вписал възражения по акта.

Макар да заявява, че оспорва изложените в НП факти, конкретни доводи в подобна насока не са наведени, нито е поискано събирането на допълнителни доказателства. При това положение и доколкото нормативната уредба не установява изискване нарушения от вида на процесните да се установяват посредством видео- или фотозаснемане, съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка, аналогична на приетата в наказателното постановление, за безспорно доказана.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си п о чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи- т. 3. 11 от Заповедта предоставя компетентност за съставяне на наказателни постановления по ЗДвП на Началниците на Сектор при ОД МВР.

5

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство.

Наказващият орган също така е задължен да извърши допълнително разследване само при наличие на спорни обстоятелства. След като не е установил наличие на такива, АНО не е имал и задължение да събира допълнителни доказателства и следователно не е налице претендираното в жалбата в тази връзка процесуално нарушение.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Първото от процесните деяния е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП . Цитираната разпоредба задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан. По този начин същият обективно е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Макар и да се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил обаче, от показанията на св. Н. и св.К. е видно, че в момента на проверката водачът е бил сам в превозното средство. Следователно К. Т. е бил обвързан от задължението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , за неизпълнението на което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност.

Санкционната норма е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

6

На следващо място, разпоредбата на чл. 104а. от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Целта на установената забрана е да се избегне опасността за движението, породена от неучастието и на двете ръце на водача в управлението. От показанията на св. Н. и св.К., за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя е ползвал мобилен телефонен апарат, без наличието на подобно устройство. По този начин същият е нарушил забраната, установена с цитираната норма, което обусловя и законосъобразността на санкционирането му с оспореното наказателно постановление.