Решение № 41 от 06.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110110080 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от ж.м.а., ЕГН **********, чрез адв. Алексиев, срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от с.с.п. и к.д.к, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 10.00 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 350.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня на собственият ми автомобил марка „****” е per. № ****, причинени в резултат на реализирано на 19.02.2024г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „****“, с per. № ****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-02.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на исковата претенция, като същият е увеличен до сумата от 1 179,78 лева.

Ищецът излага твърдения, че на 19.02.2024г., около 15:20 часа, ****, собственият му лек автомобил марка „****”, с per. № ****, бил блъснат от лек автомобил марка „****“, с per. № ****, управляван от м.п., при маневра на заден ход блъска моят автомобил. За настъпилото ПТП участниците съставили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили водача на лек автомобил марка „****“, с per. № ****. Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка ГО при ответника към датата на събитието. Излага твърдения, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите, в който били описани щети по облицовката на задната броня на автомобилът му. Получил застрахователно обезщетение в размер на 150 лева, което намира за недостатъчно за репариране на действителния размер на вредите от 500 лева, с което обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита по частичния иск от претенция в общ размер на 350 лева.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Същият следва да се приеме, че е постъпил в рамките на срока по чл.

131 от ГПК, доколкото е подаден на 13.08.2024 г., но поради деловодна грешка е приложен по гр. дело № 8119/2024 г. по описа на ВРС, 49 с-в. В отговора се изразява становище за неоснователност на иска, като същия се оспорва по основание и по размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието. Оспорва се наличието на деликт, механизма на настъпване на ПТП, наличието на вина у водача на застрахования автомобил, като същевременно ответникът се позовава на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Възразява описаните вреди да кореспондират на декларирания от ищеца механизъм на настъпване на събитието. Оспорва размера на претенцията, като счита същата за силно завишена и неотговаряща на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС при задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Моли за отхвърляне на иска.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, представляван от адв. Алексиев поддържа предявената искова претенция и моли за нейното уважаване.

Ответникът, редовно призован, не се представлява, като процесуалния му представител чрез писмено становище, депозирано на 04.12.2024 г. поддържа отговора на исковата молба, както и направените с него възражения, с оглед на което моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ . Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните имуществени вреди.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че л.а. „****“, с per. № **** е бил застрахован към ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, която е била валидна към процесната дата -19.02.2024 г.. За безспорно следва да бъде прието и извънсъдебното плащане, извършено от ответното дружество, в размер на 150 лева.

Налице е спор между тях относно следващата предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на ответното застрахователно дружество, а именно противоправно виновно поведение на водача на застрахования автомобил, а от там и относно твърдения механизъм на настъпване на ПТП.

За доказване на посочените правнорелевантни факти, обуславящи отговорността на застрахователя, ищецът е представил двустранен констативен протокол от 19.02.2024 г., обективиращо признанието на водача на л.а. „****“, с peг. № **** – м.п. на неизгодния за него факт, а именно, че е 2 виновен за причиняването на транспортното произшествие.

Относно доказателстваната сила на протокола за ПТП е налице диференциация в зависимост от неговия вид – дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/ или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В настоящия случай представеният двустранен констативен протокол е съставен в хипотезата на чл.496, ал. 1, т. 5 от КЗ, а именно, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.

Съдът приема, че по отношение на него са приложими по аналогия разясненията, дадени във връзка с волеизявления направени от участник в ПТП – че той има доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието изявление е възпроизведено в документа. В настоящия случай от представения двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че водачът на застрахования автомобил марка „****", с per. № **** - м.п. е признал вината си за настъпване на процесното ПТП, при което са настъпили видими щети по задна броня на собствения на ищеца лек автомобил марка „****" с peг. № ****, което признание се ползва с посочената материална доказателствена сила.

В продължение на изложеното следва да се приеме като извънсъдебно признание неговата вина и изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ответното застраховатлено дружество, което имплицитно съдържа в себе си и признание на правопораждащия факт на неговата договорна отговорност.

3

С оглед необходимостта от специални знания, за установяване на точния механизъм на настъпване на процесното ПТП по делото е приета САТЕ, от заключението, на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че на 19.02.2024 г. около 15:20 часа, в гр. Варна, ***, собственият на ищеца ж.м.а. лек автомобил марка „****” е бил паркиран.

Водачът на лек автомобил марка „****“, с peг. № ****, управляван от м.п., при маневра на заден ход блъснал автомобила на ищеца в задната му част. Като частите на лек автомобил марка „****” с peг. № ****, предмет на исковата претенция, са увредени вследствие на процесното застрахователно събитие, поради което следва да се приеме, че нанесените щети са в пряка причинноследствена връзка с процесното събитие, отговарят на описания в исковата молба, както и в приложения двустранен констатитвен протокол, механизъм на ПТП.

От извършената съвкупна преценка на доказателствени материал и с оглед установения механизъм на настъпване на транспортното произшествие се установяват правнорелевантни факти, от които да може да се обоснове категоричен извод, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил е извършил противоправно деяние, елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, единствено при изпълнение на който може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за репариране на причинените от него щети.

От приетите по делото писмени доказателства и експертното заключение се установи, че на 19.02.2024 г., по вина на деликвента – водач на „Пежо 308", с peг. № **** е настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца лек автомобил са били нанесени имуществени вреди, наличието на причинноследствена връзка между противоправното поведение на деликвента и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца.

Заключението на експерта, при което е взета средната пазарна стойност както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с европейски сертификат за качество, е приложимо и следва да бъде ценено при определяне на действителна възстановителна стойност на увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 386, ал.2 от КЗ. Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.

Неосноватлени са възраженията на ответника за определяне на обезщетението съобразно Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г., тъй като същата не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава неговата отговорност. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението 4 се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. В продължение на изложеното следва да се приеме, че пазарната цена на необходимия труд следва да се изчисли като средноаритметичното произведение между сертифицирани и несертифицирани сервизи, като стойността на авточастите също следва да бъде остойностена като справедлива средна пазарна цена между оригинални и алтернативни авточасти, без да е налице основание за изключване на оригиналните части от определянето на стойността.