Решение № 880 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330203754 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 7423274, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. С. К. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева за нарушението от чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП

Жалбоподателят, А. С. К., чрез жалбата си и в писмено становище, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, по изложените в тях съображения. Редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Административнонаказващият орган – ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от Началника на Сектора, излагайки бланкетни съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено 1 следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя А. С. К. бил издаден ЕФ серия К № 7423274, издаден от ОД на МВР Пловдив за нарушение, извършено на 07.11.2022г. в 12:07ч. в с. Чернозем , ул. „27-ма“ до дом

№ 15, посока на движение от с.

Граф Игнатиево към с. Чернозем, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта TFR1-M № 511 за превишаване на разрешената скорост в населено място с 32 км/ч при управление на МПС лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ***. Автомобилът се е движил с измерена скорост от 85 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч за установена била приета скоростта от 82 км/ч при ограничение от 50 км/ч, което ограничение било прието,че е въведено с пътен знак В26. Нарушението било извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5985259 на 04.08.2022г.

Собственикът на автомобила бил установен след справка в КАТ, а именно жалбоподателят А. С. К..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на К. било наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за регистрация на МПС, писмо от АПИ, протокол за извършено обучение, фотоснимка на заснетото МПС в нарушение.

Последната, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила.

Съдът възприема и кредитира всички писмени доказателства по делото като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната и формална истина.

По изключение съдът не кредитира Констативни протоколи от Община Калояново от дата 09.03.2018г. и 23.03.2018г., доколкото са несъотносими към процесното дата на нарушението от 07.11.2022г., а и биха били 2 противоречиви на закона, в частност разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на А. С. К., чиято собственост е процесният автомобил към момента на нарушението, което обстоятелство не се оспорва от същия. Това обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1- М“ № 511, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип, видно от приложения Протокол № 2-33-22 за последваща проверка след ремонт на АТСС от дата 02.06.2022г., с валидност една година, т.е. до 02.06.2023г. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се отчете предвиденото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511, тъй като е била в употреба към 07.11.2022г. и е отговаряла на одобрения тип.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични изображения, сред което е и процесното такова, посочена е преминатата метрологична проверка. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложения към него клип от АТСС TFR1-M № 511.

Съдът намира за безспорно установено,че на процесната дата и място, жалбоподателят, при управление на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № 3

***, е превишил с 32 км/ч общото ограничение за населено място - 50 км/ч.

Изрично и в писмо на АПИ с изх. № 11-00-614/22.11.2023г. е отбелязано,че административният адрес- ул. „27-ма“ се намира в границите на с.Чернозем. В случая обаче при издаването ЕФ неправилно е прието в описанието му,че ограничението е специфично от общото за населеното място, ограничение, въведено с пътен знак Б26, при същите установени факти и неправилно е приложена правната квалификация на дянието по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Тук следва да се отбележи,че с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в табличен вид е определена максималната стойност на скоростта на движение според категорията на ППС и мястото, където се осъществява движението, която стойност водачите не трябва да превишават при избирането на скоростта. В случая жалбоподателят К. е нарушил именно тази стойност, определена за движение на леки автомобили в населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая стойността на скоростта, която жалбоподателят не е трябвало да превишава, не е различна от тази, определена по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.

В случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.

Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение.

Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е условие за това.

По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да потвърди електронния фиш в останалата му част.

Правилно на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, 4 т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 800 лева, явяваща се в двоен размер на фиксираното наказание, предвидено в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Безспорно доказан е и съставомерният елемент за „повторността“ на нарушението, като това обстоятелство е ясно посочено в описанието на ЕФ, че процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5985259 на 04.08.2022г., което се потвърждава от приложената по делото справка за нарушител/водач.

Настоящият случай от дата 07.11.2022г. не може да се определи като маловажен, предвид запрета в нормата на чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г. , а и справката за нарушител/водач е индиция,че процесното нарушение не е изолиран случай, още повече,че е извършено в условията на повторност. В този смисъл, така определеното наказание би способствало за постигане целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.

По разноските:

В писменото становище по делото, въззиваемата страна чрез ст. юрисконсулт Б. прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.

Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, обема от юрисконсултската защита, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението.

За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят A. С. К.. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив .

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

5

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 7423274, издаден от ОД на

МВР Пловдив, с който на А. С. К. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лева, като преквалифицира нарушението от чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалата част, включително относно наказанието.

ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР гр.

Пловдив сумата от 80 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6