Решение № 405 от 09.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Варна, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. А. като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20223100900087 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Д. Г., от гр.

Варна, чрез пълномощника адв. Н. Д., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, вследствие смъртта на В. Г. П., с която ищецът е живял във фактическо съжителство, починала на 23.11.2020 г. вследствие на травматични увреждания, причинени от ПТП от 11.09.2020 г., настъпило в гр.

Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.12.2020 г. (датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 13.01.2021 г. (15 работни дни от уведомяването) до окончателното й изплащане на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В хода на производството като помагач на ответното дружество е конституирано дружеството „ЗД БУЛ ИНС“ АД, срещу което ответникът е предявил обратен иск за осъждането му да заплати сумата в размер на 50000,00 /петдесет хиляди/ лева, съставляваща половината от сумата за обезщетение за неимуществени вреди, лихва и разноски, за които ответникът би бил осъден по първоначално предявения иск на Г. Г. с правно основание чл.

432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, в случай на уважаването им от съда, ведно със законната лихва от датата на плащането по първоначалните искове до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 11.09.2020 г., около 00:40 часа, в гр.

Варна, при управление на л. а. марка „Пежо“, модел „508“, с рег. № ******, управляван от С.П. Д. по бул. „Цар Освободител“ в посока Окръжна болница, на кръстовището с ул. „Генерал Колев“ преминава на забранителен сигнал с около 41 км/ч., като удря пътуващия по ул. „Генерал Колев“ в посока бул.

„Сливница“ л. а. марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рег. № *****, управляван от И. В. М., ЕГН **********, от което настъпват телесни увреждания за пътника В. Г. П., фактически съжител на ищеца, ЕГН **********, като вследствие на травматичните увреждания настъпва смъртта 1 на последната на 23.11.2020 г.

Ищецът посочва, че непосредствено след инцидента потърпевшата била хоспитализирана в МБАЛ „Света Анна“ – Варна, като била преценена нуждата от спешна оперативна интервенция. Пациентката била изписана на 25.09.2020 г., след което била настанена в специално наета от ищеца квартира с легло за декубитални рани, кран за повдигането й при нужда и професионалист в медицинското обслужване на болни и неподвижни хора с цел полагане на ежедневни грижи. Посочва се, че ищецът също е полагал ежедневни грижи за пострадалата. На 07.10.2020 г. при пътуване към лекуващия пострадалата лекар състоянието й се влошило внезапно и изпаднала в състояние на гърч.

Била извикана бърза помощ, с която откарали В. в УМБАЛ „Св. Марина“, където състоянието й било стабилизирано след проведено лечение на тежък стомашен кръвоизлив, като й било вливано голямо количество кръв. Изписана била на 16.10.2020 г. и настанена в хоспис „Надежда“ с цел ежедневно полагане на грижи за нея. Състоянието на потърпевшата отново се влошило на 19.10.2020 г., след което със спешна помощ била откарана в УМБАЛ „Св.

Марина“, където й било приложено лечение за овладяване на стомашния кръвоизлив. Изписана била на 28.10.2020 г. и била настанена отново в хоспис „Надежда“. На 02.11.2020 г. състоянието й за пореден път се влошило, с оглед което била транспортирана в УМБАЛ „Св. Марина“, където след провеждане на интензивно лечение В. Г. П. починала на 23.11.2020 г., като причината за смъртта била определена като прогресивно развиващо се септично състояние в резултат на развилите се усложнения на гръбначно-мозъчната травма – декубитални рани, уринарна инфекция, остър кръвоизлив от стомашна язва, довели до остра бъбречна недостатъчност, хроничен обострен пиелонефрит, сепсис, полиорганна недостатъчност, остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. С оглед настъпилите увреждания, твърди се в исковата молба, че настъпилата на 23.11.2020 г. смърт на В. Г. П. се намира в пряка причинноследствена връзка с ПТП от 11.09.2020 г. Счита, че изложеното покрива предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, поради което ищецът претендира същият да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на фактическата му съжителка.

Посочва, че с подадената молба по чл. 380 от КЗ са представени всички необходими документи за удовлетворяване на искането, като допълнителни такива не са изисквани от застрахователя, с оглед на което непроизнасянето на дружеството обуславя правният интерес от предявяване на съдебната претенция, както и за лихва за забава върху търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените в исковата молба твърдения. Оспорват се всички наведени от ответната страна възражения.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Б. А., като поддържа изложеното в исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответникът по обратния иск „ЗД БУЛ ИНС“ АД депозира писмено становище, с което отправя искане за отхвърляне на предявените от Г. Г. искове с аргументи за липса на активна процесуална легитимация на последния да претендира обезщетение за неимуществени вреди съгласно константната практика на върховната инстанция, а при условията на евентуалност – отправя искане до съда да редуцира размера на предявената главна претенция с доводи за завишеност на същата. Навежда твърдения за съпричиняване от страна на починалото лице, основание за което била липсата на поставен предпазен колан към момента на ПТП при наличието на такива в процесното МПС.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 2 ответника, с който оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне като неоснователни поради липса на предпоставките, изискуеми от закона за ангажиране отговорността на застрахователя. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца, като излага съображенията по Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за кръга на легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица. Твърди, че не са представени доказателства за наличието на фактическо съжителство между ищеца и починалата. Оспорва изключителната вина на водача на МПС с марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ И. В. М. за настъпване на процесното ПТП, с оглед което отправя възражение за съпричиняване от страна на починалата В. П. с твърдения за непоставен от нейна страна предпазен колан към момента на настъпване на застрахователното събитие, с което нарушила разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Сочи, че, ако същата бе поставила предпазен колан, то настъпилите негативни последици биха били в значително по-малък размер. Оспорва претенциите по основание и размер, като счита същите за прекомерни съобразно действително претърпените вреди и икономическа конюнктура в страната. В условията на евентуалност счита, че размерът на обезщетенията следва да бъде намален поради отправеното възражение за съпричиняване от страна на починалата. По отношение на претенцията за лихва, счита същата за неоснователна, като сочи, че изисканите допълнителни доказателства не са били представени от ищеца, поради което не е налице забава на застрахователя. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът не депозира отговор на допълнителната искова молба.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Н. В.. В депозирана молба от 22.02.2024 г. поддържа изложените възражения.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита за установено следното от фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 497, ал. 1, т.1 от КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена писмена застрахователна претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 от КЗ и депозирания отказ от негова страна, се преценяват за допустими.

Основателността на преките искове на ищеца срещу застрахователя за обезщетяване на причинените им в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от тяхна страна на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилата смърт на техния наследодател, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач, включително обосноваване характера и размера на вредите. По отношение на акцесорния иск за лихва и момента на изпадане в забава на застрахователя следва да установят още, уведомяването му за процесното събитие и че са представили всички необходими доказателства за произнасяне по предявената от тях извънсъдебна претенция.

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили вреди.

На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд досежно факта на извършеното деяние, неговата 3 противоправност, както и за виновността на водачите на двата автомобила, предизвикали ПТП.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, приетите по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено от страните заключение на вещите лица по проведената КСМАТЕ, съдът приема, че се установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания, довели до смъртта на В. П. и процесното ПТП, поради което съдът приема за доказан фактическият състав на деликтната отговорност, в резултат на който възниква задължение за обезщетяване вредите, причинени на ищеца.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рег. № ***** с период на действие от 23.07.2020 г. до 22.07.2021 г. съдът намира за установено с оглед липсата на спор между страните по това обстоятелство. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 11.09.2020 г., както и че случилото се представлява покрит застрахователен риск. По изложените съображения, исковете са основателно насочени към ответника.

Относно релевираното от ответника възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищеца с аргументи за отсъствие на трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалото лице, съдът намира следното:

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. С ППВС № 5/24.11.1969 г. е признато право на обезщетение на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителстване не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

В Решение № 126/18.10.2019 г. по т. д. № 1785/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по чл. 290 ГПК, е прието, че на доказване в процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия обезщетение, като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта на специалната връзка между починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди. При твърдение за наличие на връзка, основана на съпружеско съжителство, на доказване подлежи фактът на претърпени неимуществени вреди от лице, което освен че е било в интимна връзка с пострадалия, е живяло фактически трайно в едно домакинство с него. При твърдение за фактическо съпружеско съжителство на доказване подлежи осъществяването на трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго, когато съжителстват само двете лица и нямат деца. При доказване на фактическо съжителство лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имало и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за благополучие, т. е. съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг.